Димитър Пейчев е от Пловдив. Завършил е Технологичния институт „Проф. Д-р Асен Златаров“ в Бургас със специалност „инженер-химик по технология на водата“. Бил е 12 години началник „Опазването на околната среда“ във ВМЗ – Сопот. През 2001 г. е избран за депутат. От 2005 г. е заместник-министър на земеделието с ресор „Евроинтеграция“. - Г-н Пейчев, седемте оперативни програми вече са факт. Единствено програмата за развитие на селските райони, по която очакваме 3,2 млрд. евро, все още не е тръгнала в България. Кога ще бъде одобрена от Европейската комисия? - На 6 и 7 декември предстои последното заседание на работната група по програмата. То ще бъде за агроекология. Очаквам програмата да бъде окончателно приета на 17 или 18 декември. - Очакваше се програмата да бъде одобрена през септември или октомври. Защо се забави толкова? - Имахме възможност да избираме между 2 варианта. Ако програмата беше одобрена през октомври, щеше да бъде публикувана през ноември и съответно да получим финансирането в началото на декември. Проектите трябва да се изпълняват по програмата М+2 (двугодишното изпълнение на проекта започва през годината, в която е подписан- бел.а. ). Това означава, че за изпълнение на проект през 2007 г. щяхме да използваме само декември, както и цялата 2008 г. Това прави общо 13 месеца за изпълнение. Ние обаче решихме да направим следното: при одобряване на програмата през декември финансирането ще дойде след 5 януари. Така ще можем да използваме цялата 2007 г. и цялата 2008 г. Печелим 24 месеца за изпълнение. - След одобрението от ЕК обаче предстои да бъдат подписани наредбите по всяка от 22-те мерки на програмата. Колко време ще отнеме това? - Наредбите вече са готови. Веднага след официалното подписване на програмата, те ще бъдат публикувани. - През януари трябва да бъдат приети първите проекти. Имаше идея част от тях да се одобряват по места от регионалните звена на разплащателната агенция. Това ще стане ли? - Тази идея ще бъде въведена, но всичко трябва да става стъпка по стъпка. Най-вероятно местните разплащателни агенции ще разглеждат проекти до 50 000 лв. Още не сме решили дали тази идея ще я осъществим сами с разплащателната агенция, или ще използваме схемите на публично-частното партньорство и др. - С всички мерки ли ще стартира програмата? - Да. Ще обявим набирането на проекти по всичките 22 мерки. Аз обаче очаквам да получим предложения първоначално само по мерките, които са познати от програма САПАРД. Причината е, че бизнесът има опит с тях, както и проектанти, консултанти и т.н. В хода на действието на програмата ще започнат да се усвояват и пари по новите за България мерки. Дори и само по част от тях да се кандидатства първоначално, ще има добър ефект. Мога отговорно да заявя, че заради проекти по програмата за селските райони, арендите ще се повишат с 20-30% още през 2008 г. - Наскоро стана ясно, че ЕК е намалила двойно - от 3 млн. евро на 1,5 млн. евро, максималната сума, която всеки земеделски производител може да получи от програмата за периода 2007-2013. Да очакваме ли други „изненади“ в последния момент? - Мога да кажа, че ЕК ни отпуска половината от това, което сме поискали. Ето, за модернизация на земеделски стопанства ще получим 1,5 млн. евро на стопанство за целия програмен период, а искахме 3 млн. евро. В Полша обаче земеделско стопанство може да получи до 100 000 евро. Европейската практика е размерите по САПАРД да бъдат запазени за следващата програма, каквато е тази за развитие на селските райони. По САПАРД сумата беше 1 млн. евро, което означава, че сме извоювали 50% отгоре. За преработвателите поискахме 6 млн. евро, а получихме половината. - Освен намаляването на тавана на субсидиите, има ли други промени в програмата? - Имаме различни спорове по рамките на проектите, но това е нормално. Аз не мога да не търся 100% това, което е най-изгодно за България. Разбира се, ние не сме сами в ЕС и в много области си застъпваме интересите с другите държави. - Различни проучвания показват, че дребният бизнес разчита много на еврофондовете. Същевременно обаче много малка част от фирмите могат да отделят необходимите средства за съфинансиране и реализация на проектите. Предвижда ли се ново споразумение с банките, които да кредитират бизнеса срещу залог от бъдещите евросредства – такава схема се прилага при директните субсидии? - Аз мисля, че условията по програмата са доста облекчени и това не се налага. По 11 от 22-те мерки даваме възможност на бенефициентите да получат 20% авансово за реализация на проектите. Те могат да изтеглят тези 20% срещу банкова гаранция, което е по-добрият вариант, отколкото да теглят кредит. При гаранцията лихвите са между 2,3 и 3,5 %, а при кредита- между 6 и 8 на сто. След това с авансовото плащане фирмата ще плати, да кажем, доставката на машините. Когато тази доставка се реализира, ние с едно междинно плащане можем да им осигурим още до 50% от проекта. Банките, като знаят, че 50% е грант от ЕС върху дадения проект, ще отпускат по-лесно кредит. И по-бързо, тъй като вече веднъж са проучили клиента заради банковата гаранция. Бизнесът никога досега не е имал тези облекчения. - Проблемът със съфинансирането стои и пред малките общини, които са другият бенефициент на програмата. Фонд ФЛАГ, който трябва да им отпуска средства за подготовка и реализация на проекта, в момента не работи. Какво могат да направят те? - Наистина в момента фонд ФЛАГ не работи, но трябва да стартира през януари 2008 г. Има два варианта как малките общини да финансират свой проект. Първо пишат идеен проект и кандидатстват пред фонд ФЛАГ. След това получават пари за разработването на работен проект. Работният проект се внася при нас и след одобрението му общините получават 100% финансиране и нямат други разходи. Тоест местната власт трябва да намери капиталови средства само за лихва по ФЛАГ, която ще е между 4,5 и 5%. Това означава, че при проект за 1 млн. лева, чието проектиране е 100 000 лева, разходите на общините са около 2500-3000 лева. Друг вариант за тях е да направят инженерингови проекти - т.е. като обявяват процедурата в самия проект, да искат пари за проектиране и изпълнение. При този вариант те подават при нас директно идейния проект. - През 2009 г. е т. нар. здравен преглед на програмата. Ще променим ли тогава някои от условията или мерките? - Промени можем да правим и през 2008 г. Ние като министерство и бенефициентите, и консултантите, има още на какво да се учим. Това се отнася особено за мерките, които за първи път ще се прилагат в България. Въпросите зададе Деница Ватева