Нела Рачевиц: Трудно ни е да се справим с бракониерите

- Национален парк „Централен Балкан“ според експерти е пример за устойчиво развитие на малък бизнес. Как, г-жо Рачевиц, управлението на парка съчетава икономическите и екологични процеси? - Дирекцията изпълнява своя план за управление от 2001 г. и осигурява развитието. В него се съчетава развитието на туристически атракции в защитената територия с инфраструктура в предпарковата зона. Мащабното строителство в парка е недопустимо.
Нела Рачевиц е директор на дирекция "Национален парк Централен Балкан". Г-жа Рачевиц ръководи администрацията на парк Централен Балкан от 1996 г. Преди това 9 години е работила като еколог в Габровската общинска администрация. Завършила е Горско стопанство в ЛТУ – София. - Национален парк „Централен Балкан“ според експерти е пример за устойчиво развитие на малък бизнес. Как, г-жо Рачевиц, управлението на парка съчетава икономическите и екологични процеси? - Дирекцията изпълнява своя план за управление от 2001 г. и осигурява развитието. В него се съчетава развитието на туристически атракции в защитената територия с инфраструктура в предпарковата зона. Мащабното строителство в парка е недопустимо. - Имало ли е в „Централен Балкан“ опити за строителство в парка и как се справяте с тях? - Навсякъде има, периодично възникват такива и за „Централен Балкан“. Срещаме се с инвеститорите и им обясняваме законовата база и нашата позиция, ако имаме проблеми - сезираме министерството. В плана на Рила явно има някакви пропуски, неясни формулировки. Планът за управление на „Централен Балкан“ без съмнение е най-строгият и не разрешава ново строителство. Този, който е достатъчно могъщ, може да поиска промяната му. Но тук е вече ролята на българската неправителствена общност и на институциите, за да реагират. Не може да се разчита, че защитените територии- националните паркове, резерватите и природните паркове, ще се защитават на местно ниво. Това трябва да става на национално и наднационално ниво. Аз не мога да обвиня собствениците на земи и гори, които искат да спечелят от продажбата на имота си и в този случай защитават политиката на инвеститора. - Това означава ли, че държавата трябва да компенсира собствениците на земи? - Въпросът е, че тук са вкарани едни очаквания, които не мисля, че държавата може да компенсира. Идеята, че тук ще се развият ски комплекси и имотите ще станат 200 евро на кв. м е относителна. Какво значи, ако някой каже: „Сигурен съм, че ще имам такава печалба и вие трябва да ме компенсирате!“? Решавам да правя хотел, но си има определена процедура за осъществяване на един инвеститорски проект. - В много случаи обаче тази процедура не се изпълнява? - Да, но затова при една процедура има много пъти „да“ или „не“. Тук е ролята на държавата да каже достатъчно пъти „не“. Не може някой да възрази, че му се отнема правото за хотел, защото той не го притежава. Ако е купил парцел във града и там по градоустройствения проект има къща на три етажа - това е едно, но ако някой отнеме правото му да построи тази къща на три етажа, той може да търси пропуснати ползи. - Държавните институции обаче не могат да се справят с инвеститорските интереси? - Има много проблеми. Като се започне от това, че Министерството на околната среда и водите както и другите ведомства, които имат отношение, трябва да разполагат с най- добрите, а това означава и скъпоплатени юристи. Не може да се защитава важна за държавата кауза без ведомството да разполага с 20-30 юристи, които да работят усилено. Сега в МОСВ работят около пет. Нали разбирате, че всеки бизнес може да сложи в съда най-добрите юристи на България? - По кои проекти работите сега в парка? - В момента нямаме уникални нови проекти. Занимаваме се с подкрепата и развитието на постигнатото до момента. В специален сайт описахме 1300 туристически обекта в парка и около него, като в тях влизат растения, животни, туристически маршрути. Досега с малки изключения и северната, и южната предпаркова част на „Централен Балкан“ се развива в стила на малките хотелчета и къщите, пригодени за гости. Това е устойчив бизнес, но невинаги рентабилен. Процедурата и за 8, и 58 легла е една и съща. Категоризацията, отношенията с контролните структури, с РИОКОЗ, с ДНСК затрудняват местните хора, които искат да отворят малък ресторант, а трябва да изпълняват множество процедури. Те са подлагани на строг пазарен контрол, който отнема много време. Разходите, разхвърлени за осем легла, са едни, а на 80 съвсем други. Тоест когато говорим за такива малки бизнеси, задължително трябва да говорим за сдружаване и за общ маркетинг и реклама поне. - Има ли в „Централен Балкан“ такива практики? - Имаме такъв успешен опит в Калофер от доста години. Сформира се малка група от хора, които първо започват да предлагат туризъм, след това установиха, че имат проблеми с водата, проблеми с телевизията. Общността започва да се интересува от дейности, които не са свързани директно с туризма. Така се появява местното гражданско общество, активна група, която има претенции към общината, към държавата, но и очаква подкрепа. В момента сме в процес на подобряване, рехабилитация и модернизация на хижите. В това обаче проблеми идват от закона, който е много строг. Не разрешава например да се направи връзка между една баня и хижа, без да се мине на концесия. Задължително трябва да бъде законово преосмислена 10-,15- годишната практика. Трябва различните процедури да се решават на различни нива. Не може всичко да се решава от МС - говорим за дребни неща като подпорни стени, канали, пречиствателни съоръжения. - Колко туристически маршрути (екопътеки) има в парка и как се финансират те? - Имаме девет интегрирани туристически маршрути. Пет от тях са изградени със средства по програма ФАР- екотуризъм Тетевен, Троян и Априлци. В Тетевен направиха една, в Троян- две и в Априлци две, а ние останалите. Различни източници ни финансираха: Националният доверителен екофонд финансира една, екоминистерството чрез ПУДООС - друга. Проблемът е, че една екопътека се превръща в голяма атракция, а това означава управление на хората и поддръжка. Истинската работа започва в момента, в който екопътеката е готова. Всяка година екопътеките се лакират, подменят се счупени неща. Но след 5-6 г. трябва напълно да подменим съоръженията. Само че никога не сме получили и една стотинка за тях. Дори туристическите агенции, които водят своите клиенти, не искат да подпомогнат дирекцията. Убедена съм, че в цената на често рекламираното посещение на екопътека „Бяла река“, например, са разчетени и суми за входен билет, а такъв няма. Спираме да правим нови екопътеки, защото имаме толкова ангажименти да обгрижваме старите. Имаме 470 км маршрути, а те трябва да се поддържат. - Колко струва поддръжката им? - За колкото има. Тази година не можем да си позволим да реновираме зимната туристическа маркировка, нито да подменяме металните въжета. Единственото, което ще направим, е да подменим табелите и да лакираме, защото имаме 5000 лева. Най- голямата екопътека „Бялата река“ струва 20 000 лева. Ние обаче даваме по 3000- 5000 лв. годишно за поддръжката им. - Ще кандидатствате ли за средства от еврофондовете? - Разбира се, където сме допуснати. Пишем, но не ни е лесно. За да се подготви един мащабен проект, трябва да има екип от хора, които понякога месеци да не правят нищо друго. Трябват и средства за подготовка – например за техническото проектиране. Нашата “администрация” е преобладаващо на терен - като охрана на парка (рейнджъри). Те не са хората, които да пишат, за това са експертите. При нас имаме 10 човека, които се занимават с цялата администрация, с управлението, обученията, планирането на работата на рейнджърите. При охраната и поддържането на екопътеките обаче не трябва да се разчита само на рейнджърите, защото екопътеките са разположени предимно в граничните паркови територии, а във вътрешността често има нарушения. Имаме сериозни проблеми с бракониерите. Те са по-подготвени от охранителите ни, с по-съвременни транспортни и технически средства, комуникации. Колегите са изложени на големи заплахи– имаме случаи на физическа разправа, изгоряха плевни, изгоряха няколко лични автомобила. Лошото е, че бракониерството е дейност, която трябва да се доказва. Ако не хванеш човека, не може да докажеш нарушение. Също така ние нямаме право да наказваме или да съставяме актове. Бракониерите трябва да бъдат задържани, докато дойде полиция. Въпросите зададе Рая Атанасова

Станете почитател на Класа