Финансови фирми помагат за залавяне на мошениците

Оценката е приблизителна, но въпреки това си заслужава да се отбележи. Отделът на ООН за наркотиците и престъпността изчислява, че всяка година мошеници изпират между $800 милиарда и $2 трилиона, които са натрупали от трафик, проституция, корупция и други престъпни дейности. Правителства, които искат да прекратят прането на пари, все повече налагат смайващи глоби на финансови фирми, защото не са открили подозрителни трансакции или са пренебрегнали регулациите против прането на пари. Тези правила се увеличават. През юни например излезе четвъртата директива на ЕС в тази област с достойни за цяла книга нови регулации, а следващият куп правила вече се пишат. За да не ги нарушават, финансовите фирми правят големи разходи за софтуер, откриващ трансакции, които трябва да бъдат блокирани или маркирани за разследване.
Софтуерът търси признаци, които отдавна се свързват с прането, като необичайни модели на трансакции. Кешовите депозити в сметка, препратени от далечни клонове, са подозрителни. Както и скокът в сумите или честотата на преводите. Закръглените суми са по-подозрителни от точните, за които е по-вероятно да отразяват легална търговска трансакция. Необичайно редовните плащания между физически лица също са смятани за съмнителни, тъй като дълговете между престъпниците се погасяват така в типичния случай. Държавите също са от значение. Някои видове софтуер смятат трансакции от райони под руско влияние за по-вероятен резултат от далавери. Софтуерът може също така да открива аномалии, например плащания за внос на стоки, които не съответстват на маршрута на корабите. Освен това дадена фирма може да привлече внимание, ако харчи за стока неразумно големи суми, след като цената й пада.
Софтуерът срещу прането на пари също така издирва трансакции, в които са замесени организации или лица в който и да е от списъците за наблюдение, включително със служители по цял свят с достатъчно власт, за да търгуват с влияние. Улика може да бъде използването на парола за сметка или телефонен номер, свързани с човек с различно име, или трансфер на пари в сметката на дъщерята на политик с нова съпруга. Миналата година софтуерът, разработен от американската фирма SAS, започна да търси ключови думи или изображения в социалните медии, за да идентифицира между другото и хора с подозрително разточителен начин на живот. SAS казва, че над половината от обозначените трансакции се изпращат на властите като „доклад за подозрителна дейност".
Софтуерът прави престъпленията по-рисковани, но това се постига на висока цена. Банките трябва да харчат и цели състояния за анализи от експерти, за да тръгнат след вдигнатата от софтуера тревога. Цената за разследването само на един човек може да надхвърли 20 000 евро, казва германската консултантска фирма Berlin Risk, която без много шум интервюира хора, познаващи потенциални перачи на пари. Изследване от тази година на консултантската групировка Duff & Phelps установи, че финансовите фирми харчат смайващите 4% от приходите си, за да се съобразят с правилата. Тази цена се прехвърля на банковите клиенти. Освен това банки, желаещи да си спестят цената за проучването на трансакциите (като същевременно намалят риска от глоба), все по-често отказват да прехвърлят суми на високорискови получатели. Много от тях са благотворителни организации от закъсали райони, така че, както отбеляза в свой доклад миналата година Световната банка, хора „буквално умират в резултат на това".

Станете почитател на Класа