Първата българска бира – създадена от швейцарци

Първата българска бира е „Каменица" и е създадена в Пловдив през 1881 г. от трима швейцарци – Фридрих Сулцер, Рудолф Фрик и Кристиан Бомонти.
Сулцер е роден през 1835 г. недалеч от Цюрих, а Фрик – през 1850 г. в Цюрих. Двамата работят в Източната железница на барон Хирш на Балканите. Срещат предприемача сънародник Кристиан Бомонти, който има пивоварна в Цариград и смята да разшири производството във васалната тогава на султана Източна Румелия. Установяват се в Пловдив и построяват пивоварна работилница на Алтъ тепе, което, както и Марково тепе, днес не съществува. Алтъ тепе на турски, или Петрица на гръцки, Каменица на български, се използвало за добив на камъни като строителен материал. Било също мочурливо място, но с постоянно бликаща леденостудена вода.
През 1881 г. тримата швейцарци регистрират марката „Каменица". Бомонти се явява инвеститор в регистрираното през 1882 г. дружество „Фрик и Сулцер пивоварница Каменица", а през 1883 г. започва работата си и пивоварната фабрика. Правителството на Източна Румелия също помага, през 1885 г. дава заем от 50 златни турски лири за разширяването на фабриката. Тя се простира на 3000 кв. м, имало и парен двигател. До фабриката имало и бирария.
През 1892 г. „Каменица" печели диплом на първото българско земеделческо изложение в Пловдив – предвестник на Пловдивския панаир. На международното изложение в Брюксел през 1893 г. пивоварната получава златен медал и сребърен – на Колумбовото изложение следващата година в Чикаго. През 1895 г. са произведени 140 000 литра, през 1896 г. – 206 000 литра, през 1897 г. – 232 000 литра пиво.
След смъртта на Фридрих Сулцер, починал през 1907 г., предприятието се поема от наследниците му. Единият от тях е синът му, пловдивчанинът Фриц Сулцер, роден в Града под тепетата през 1893 г. и завършил търговско училище в Цюрих. Заради войните, та чак до 1920 г., производството във фабриката е спряно. През 1926 г. обаче то достига до 320 000 литра годишно. През 1926 г. умира и Рудолф Флик – също в Пловдив. А през 1927 г. „Каменица", заедно със 17 други фабрики влиза в Пивоварния картел, за да се бори срещу ударите на винопроизводителите, издействали по-висок акциз за бирата. Разногласията в картела обаче са твърде големи и през 1931-ва той престава да съществува. Правителството после намалява акциза върху бирата и през 1936 г. „Каменица" увеличава производството си на 600 000 литра годишно. През 1940 г. продукцията е увеличена многократно – на 2,5 млн. литра годишно, заради въвеждането в експлоатация на два нови хладилни агрегата и метални съдове във ферментационните отделения, които пък вече са 20. През 1943 г. старата варилна инсталация е заменена с новата двусъдна варилна „Циман" с капацитет 12 000 литра. Правят се нови пълначни за бурета и бутилки, нова сушилня за малц и ферментационни отделения с алуминиеви съдове. Така производството вече достига 5 млн. литра. Броят на заетите в пивоварната расте от 7 – 8 души през 1882 г. на 22 през 1906-а, на 50 – 60 през 30-те години, за да достигне 120 през 1942-ра.
През 1947 г. фабриката е национализирана. Днес „Каменица" АД е част от американо-канадската компания „Молсън Коорс".

Станете почитател на Класа