Мая Цветкова

Една трета от малките и средни фирми у нас с персонал до 50 човека, бавят плащанията си към контрагенти. Това сочи проучване, извършено по поръчка на Асоциацията на колекторските агенции. Изследването е направено през февруари и март между около 300 фирми, включително и такива изнасящи в чужбина, като половината от анкетираните фирми са от София.

Над 80% от малките и средни фирми предоставят на контрагентите си отложено плащане, чийто среден срок е 38 дни, т.е. приблизително колкото и в Европа. За просрочени се считат плащания, забавани с повече от седмица след уговорения срок (в повечето случаи той е 1-2 месеца след доставка на стоката или извършване на услугата). Дадена фирма започва да се тревожи, че може да не събере вземанията си при просрочие от около 5 месеца, въпреки че има и фирми, които изчакват дори над 1 година, преди да започнат сериозно да търсят вземанията си.

Според изчисленията на колекторските агенции, които не претендират да са обобщени, средният общ размер на забавените плащания за година при една малка фирма е над 1 млн. лв. От тях около 6% така и остават несъбрани, а останалите все пак се изплащат, макар и с месеци забавяне.

Подходите, които използват фирмите за събиране на забавените към тях плащания са основно три: чрез напомняне и настояване пред контрагентите (около 80%), по съдебен път и чрез колекторска агенция (около 10%). Председателят на Асоциацията на колекторските агенции Райна Михова коментира, че относително малък брой от фирмите със забавени вземания се обръщат към тях, поради „останалият отпреди години лош имидж" на колекторските агенции. На въпрос на „Класа" относно заплащането към агенциите Михова посочи, че то е процент от сумата на събраните вземания, който е „много различен" и е по-висок при събиране на по-стари вземания.