Възстановяване в Европа ще продължи в повечето държави—членки на Европейския съюз, и в ЕС като цяло, според обявената прогноза на Европейската комисия, съобщават от институцията. След излизането от рецесията през пролетта на 2013 г. и три последователни тримесечия, през които се отчита слабо възстановяване, се очаква умерено ускоряване на икономическия растеж.
Предвижда се след растеж през 2014 г. от 1,5 % на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) в ЕС като цяло и от 1,2% в еврозоната, показателят да се увеличи през 2015 г. съответно до 2% и 1,8%. Тези стойности представляват увеличение с 0,1 процентни пункта спрямо прогнозата от есента на 2013 г. Новата прогноза продължава да се основава на допускането, че изпълнението на договорените политически мерки на съюзно и национално равнище спомага за повишаване на доверието, както и за подобряване на финансовите условия.
Оли Рен, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по икономическите и паричните въпроси и еврото, коментира: "След като от средата на миналата година растежът в Европа се възстанови, сега той набира скорост. Засилването на вътрешното търсене тази година следва да спомогне за по-балансиран и устойчив растеж. Преструктурирането на европейската икономика напредва и външната конкурентоспособност се подобрява, особено в най-уязвимите страни. Въпреки че най-тежкият етап на кризата може вече да е отминал, това не е основание за прибързано успокоение, тъй като възстановяването все още е незначително. Трябва да продължим курса на икономически реформи, за да се повиши динамиката на възстановяването и да се създадат повече работни места.
В уязвимите страни също се наблюдава повишаване на икономическата активност и се очаква тази тенденция да продължи, се казва в анализа на ЕК. Както сочат стойностите на редовно измервани показатели, налице са убедителни признаци за подобрения в повечето страни. Както и след предишни тежки финансови кризи обаче, възстановяването като цяло е по-скоро слабо. Това отразява трайното, макар и отшумяващо въздействие на икономическата криза, която доведе до натиск за намаляване на задлъжнялостта, ограничения за финансирането и необходимост от промени във вътрешен и външен план.
Въпреки че условията за финансиране, общо взето, са благоприятни, все още съществуват значителни различия между отделните държави членки и между различните по големина компании. Същевременно инвестициите отново нарастват, след като силно намаляха в продължение на няколко тримесечия, и се очаква през прогнозния период те да наберат сила, включително до известна степен в строителството.
Намаляващата несигурност би следвало да спомогне за засилване на пазарното търсене, което се очаква да бъде основен двигател на растежа, като действието на горепосочените фактори постепенно отслабва.
Пазарът на труда се характеризира с бавно стабилизиране на заетостта, като безработицата остава висока, тъй като развитието на пазара на труда обикновено изостава с около половин година или повече от тенденциите при брутния вътрешен продукт (БВП). В съответствие с този модел се прогнозира от настоящата година да започне бавно увеличение на заетостта и към 2015 г. равнището на безработицата да намалее на 10,4% в ЕС и 11,7% - в еврозоната, като се запазят съществени разлики между отделните страни.
Очаква се през 2014 г. в ЕС като цяло и в еврозоната да преобладава ниска инфлация на потребителските цени — съответно 1,2% и 1%, която съвсем леко да се повиши през 2015 г., когато икономическият растеж набере скорост.
Евентуален риск за растежа е свързан с повторната загуба на доверие вследствие на евентуално спиране на реформите на национално или европейско равнище, коментират от ЕК. Това би увеличило вероятността за продължителен период на слаб растеж в Европа с отрицателно въздействие върху икономическата дейност в рамките на прогнозата. При все че развитието на текущите цени отразява както външни фактори, така и настоящия процес на промени, продължителна много ниска инфлация в еврозоната би породила рискове за преструктурирането на икономиката. Въпреки това, като се имат предвид постепенното укрепване на икономиката и увеличаването на доверието, съществува твърде малка вероятност от сътресения, които да опровергаят прогнозата за очакваната инфлация и да предизвикат дефлация в целия Европейски съюз.
От друга страна, съществува вероятност възстановяването да е по-силно от предвижданото, което може да се постигне, ако бъдат осъществени допълнителни смели структурни реформи. Това би подкрепило положителната обратна връзка между доверието, икономическия растеж — по-специално на инвестициите — и от друга страна, способността на банковия сектор да отпуска заеми.
