Мая Цветкова
Председателят на Комисията за защита на потребителите Веселин Златев е юрист по образование, работил е като адвокат. Избиран е два мандата за кмет на Шумен - в периода от 1999 г. до 2007 г. По това време е и зам.-председател на Националното сдружение на общините в България. Бил е член на Съвета по децентрализация към Министерски съвет. Веселин Златев оглави Комисията за защита на потребителите (КЗП) през септември 2011 г.
-Г-н Златев, наскоро бяха обявени официално предложените промени в Закона за защита на потребителите. Бихте ли казали за кои от тях инициативата е на ръководената от Вас комисия?
-Ще започна с това, че при наличието на повече от три рекламации на една стока, търговецът ще е задължен – ако се утвърдят от парламента нашите предложения - или да предостави нова вещ на потребителя, или да развали договора и съответно да върне парите. За яснота ще дам пример. Ако гаранционният срок на дадена стока (телевизор, печка и т.н.) е например една или две години, през което време стоката се повреди повече от три пъти, то търговецът, в зависимост от желанието на потребителя, ще предостави нова вещ или ще върне парите.
Другото ни предложение е свързано с възможността на потребителя, така да се каже, да консумира своите потребителски права в зависимост от неговото местопребиваване, при положение, че доставчикът на стоката или услугата е верига и съответно има магазин или клон в различни градове на страната. На практика това означава, че ако дадена стока е закупена в София да кажем, но купувачът установи дефект когато се намира в Пловдив например, където дадената фирма също има магазин, то клиентът може да направи рекламация там.
Третото ни предложение е свързано със задължението на търговеца при внос на стоки да вписва във фактурата по-подробно вида на стоката с оглед на това, че данните са важни, ако стоката се окаже опасна. И тук ще дам пример. Ако при внесени да кажем от Турция или Китай детски стоки се установи, че при тях има опасен елемент, то досега по фактурата се вижда само например 10 000 броя детски якета, без да има каквото и да е външно описание. Според нас е необходимо да има по-подробно описание, като в случая то може да е материя, цвят на якетата и размери.
-А имате ли предложения, свързани с нелоялни търговски практики, заблуждаващи клиентите?
Друго предложение на Комисията за защита на потребителите, което към момента не съм сигурен дали е влязло като официално предложение в заканопроекта, е свързано с вид нелоялни търговски практики. Много вериги, а и по-малки магазини в определени периоди обявяват намеления на стоки, стигащи до 50% например - докато на практика намалението е само 5-10%. Досега такова нарушение се санкционира по закон с глоба само до 10 000 лв. И докато за един квартален търговец с магазинче това е крупна сума, то за големите търговски вериги подобна сума е незначителна и се случва те да я плащат и да продължават с нелоялните търговски практики.
Затова предложихме глобите в посочените случаи на нарушения да се изчиславят като процент от месечния или годишния оборот на съответната фирма, още повече, че подобни практики у нас през последните месеци зачестиха. Нещо повече, по време на обжалването на нашето решение, траещо около три месеца - което обжалване почти винаги се отхвърля от съда - съответната търговска верига продължава нелоялната практика на заблуда на клиентите, като междувременно десетки и стотици клиенти са ощетени. Затова бихме искали по наше преценка да можем да налагаме незабвно изпълнение на нашето решение, т.е. пректратяване на нелоялната практика, независимо от течащото обжалване. Ще допълня, че почти навсякъде в Европа се прилагат подобни санкции.
-Как как ще коментирате зачестилите оплаквания от измамени и ощетени клиенти от т.нар. фирми за бързи кредити, които отпускат малки заеми при изключително високи лихви?
-Да, оплакванията зачестиха. По принцип практиката на бързите кредити не е нова и е разпространена и в Европа, но там финансовата култура на потребителите е по-висока и нарушунията не са така фрапиращи като тук. Докато при нас повечето хора, които ползват т.нар. бързи кредити, отпускани от небанкови институции, в повечето случаи са с по-ниско образование. И притеснени от финансови проблеми, те подписват договори за 400-500 лв., без да обръщат внимание на лихвите и другите условия по кредита. А тези лихви в много случаи са дори над 100%.
Тук е мястото да кажа, че няма механизъм в една либерална икономическа среда, каквато е нашата, държавен орган да „закове“ лихвите на определена горна стойност и съответно да определи и максималната стойност на годишния процент на разходите (включващ освен лихви и такси и комисионни, т.е. пълната цена на заема). Това би било нарушение на конкуренцията.
Но същевременно, когато на клиента първоначално казват от фирмата, че лихвата по бързия заем ще има дадена стойност, а по-късно в договора за кредит е вписана друга много по-голяма стойност (каквито случаи бяха огласени), това определено е голямо нарушение, което трябва да бъде санкционирано, след като бъде доказано. А когато клиентът дори е уговарян от фирма за бърз кредит да сложи подписа си под договор за заем, без да е вписана лихвата и други основни параметри, като се обяснява от фирмата, че подписът на управителя и лихвата ще бъдат вписани по-късно – това вече, ако бъде доказано, е направо криминално деяние.
-При извършената от КЗП проверка на по-големите фирми за бързи кредити, открихте ли и други съществени нарушения и смятате ли, че трябва да се увеличат санкциите за тези фирми?
Известни са и случаи, когато без искание и знание от страна на клиента се вписва, че даденият кредит е револвиращ, т.е. при изплащането на първоначалния заем, например от 1000 лева, веднага по сметката на клиента се превежда нов заем със същия размер, без той дори да знае за това. Така нищо неподозиращият клиент е принуден да плаща високи лихви за времето на престоя по неговата сметка на парите, които не е поискал – което от юридическа гледна точка е измама.
В посочените случаи с фирмите за бързи кредити, когато се касае за престъпление, то трябва да бъде разглеждано от съда по смисъла на Наказателния кодекс. Когато престъпление не може да се докаже, то санкциите, които КЗП налага, би трябвало да имат по-голяма роля, т.е. техният размер да се увеличи. Което, смятам, ще има и превантивен ефект.
-Г-на Златев, какво най-общо бихте посъветвали потребителите на бързи кредити, за да не бъдат измамени?
-При теглене на бърз заем задължително трябва да се провери и впише в договора при подписването му и от двете страни – размерът на кредита, неговият срок на погасяване, размерът на лихвата, дали има възможност за нейната промяна от фирмата, и съответно стойността на лихвата в случай на просрочие или пък предсрочно погасяване на заема. Разбира се, трябва да се чете внимателно целият договор, защото са възможни и други уловки и наличието на неравноправни за потребителите клаузи.
