Кабинетът обяви 16 мерки за европарите

Правителството одобри вчера 16 мерки, предложени от Министерството на финансите, с цел подобряване управлението на средствата от ЕС. Те са задължително изискване на Европейската комисия (ЕК) за осъществяване на по-строг контрол във всяка от страните членки, каза финансовият министър Пламен Орешарски.
Рая Атанасова Правителството одобри вчера 16 мерки, предложени от Министерството на финансите, с цел подобряване управлението на средствата от ЕС. Те са задължително изискване на Европейската комисия (ЕК) за осъществяване на по-строг контрол във всяка от страните членки, каза финансовият министър Пламен Орешарски. Основните пропуски са свързани с контрола на проектите при процеса на договаряне и допускане на грешки при изпълняването на критериите по тях, заяви премиерът Сергей Станишев. Според него Изпълнителните агенции и управляващите органи смятат някои нередности за незначителни и правят грешки. Това обаче произтичало от липсата на координация както с европейските институции, така и с българските, поясни Орешарски. Проблем е и липсата на пълна документация по проектите, затова една от мерките предвижда пълна прозрачност на проектите – и по предприсъединителните фондове, и по оперативните програми. Станишев съобщи, че контролът по повечето от проектите с европейски пари ще се възлага на чужди одиторски фирми, за които България ще използва средства по линия на „Техническа помощ“ на ЕС. Ще бъдат сключени договори с четири фирми, каза премиерът, без да назове имената им. Работещите във финансовото ведомство да извършват само онези инспекции, който трябва да приключат бързо. Според управляващите едната група пропуски са на етапа договоряне, където има разминавания с първоначално определения обхват на договора - например между техническата и финансовата оферта. Орешарски обясни, че е трудно да се определи дали регистрираните пропуски са резултат от слабо администриране, или са умишлени. Според него основните причини са слабият административен капацитет и неволни грешки. Друга мярка е подобряванета на комуникациите между българската и европейската администрация, както и с Европейската служба за борба с финансовите измами (ОЛАФ). Сред предложените мерки са и деклариране от всички служители, които работят в специализираните звена, че са запознати с принципите на работа по предприсъединителните и структурни програми на ЕК и имат необходимата квалификация. Агенциите ще трябва да подобрят системите си за управление на архивите с досиета по европроектите. На министъра на икономиката Петър Димитров е възложено да създаде работна група, която да прегледа процедурите по Закона за обществените поръчки, с които се избират изпълнителите на отделните обекти. Работната група ще трябва да предложи и нормативни промени, за да се ускори темпът за реализиране на проектите с европейски пари. В момента процедурата по Закона за обществените поръчки отнема най-малко 3 месеца за избор на изпълнител, без евентуално обжалване на процедурите в съда. От всички бенефициенти ще се изисква да публикуват в Интернет списъци с обектите, които се финансират по европейските програми. Станишев обясни, че обектите и техните изпълнители ще станат публични, но все още не е решено дали и сумата, на която са спечелили тръжната процедура също ще се съобщава. Управляващите бяха категорични, че кадрови промени заради спрените пари по предприсъединителните програми няма да има. Освен това беше обявено, че в Министерството на финансите вече са преведени 137 млн. лева по оперативните програми и до края на седмицата се очаква България да получи 187 млн. евро. Брюксел недоволен от доклада за пътния фонд Европейската комисия има въпроси около спрените европейски средства за пътно строителство в България и ще иска отговор по тях от българска страна, стана ясно вчера. „Проучихме отговора, изпратен ни неотдавна по проблема от България, но имаме някои въпроси. Изпращаме ги на българската страна и ще чакаме да получим отговор възможно най-бързо“, е заявила за БТА Ева Калужинска, говорителка на еврокомисар Данута Хюбнер, която отговаря за регионалната политика. Възможно е да се състои среща между комисар Хюбнер с представител на на българските власти.

Станете почитател на Класа