Агенция Франс прес Скандал относно тайното подслушване на законодател разпали повторно британския дебат за това в каква степен страната се е превърнала в държава тип „Биг брадър“, зорко наблюдаваща гражданите си. Терористичните атаки в САЩ от 11 септември 2001 г. и бомбените удари в Лондон от юли 2005 г. подтикнаха британските власти към въвеждането на безпрецедентни мерки за сигурност. Така се стигна до тревогите относно въпроса с каква информация разполагат органите на властта и доколко тя е защитена – актуален проблем, особено в светлината на допуснатата наскоро поредица от груби грешки. През ноември стана ясно, че правителствена агенция е изгубила личните данни на 25 млн. души, което е почти половината от населението на страната. В неделя пък се разбра, че депутатът Садия Кан е бил подслушван от отряда за борба с терора по време на посещението си при Бабар Ахмад в затвора. Ахмад е от избирателния район на народния представител и е издирван от САЩ по подозрение в ислямски тероризъм. Министър-председателят Гордън Браун обеща незабавно разследване на аферата „Кан“, но заяви, че полицейско наблюдение като използваното в сряда „е необходимо, за да защитим сигурността си, да запазим свободата си, а в някои случай и за спасяването на човешки живот.“ Най-много камери на глава от населението На този етап Великобритания разполага с 4,2 млн. CCTV камери, което измервано на глава от населението й отрежда първото място в световен мащаб. На всеки 14 британци се пада по една камера. Правителството иска да въведе лични карти с включени биометрични показатели и да разшири ДНК базата данни, която и сега е най-голямата в света. В нея са регистрирани 5,2% от населението, или около 4 млн. души. От 2004 г. насам всички арестувани в рамките на Англия и Уелс биват вкарвани в базата данни, независимо дали е установена тяхната вина. Изключение правят единствено провиненията по най-дребните престъпления. Монтирани са дори говорещи CCTV камери, хокащи хората, които демонстрират противообществено поведение – в това число и безразборното хвърляне на боклук. През ноември 2006 г. комисарят по въпросите на информацията Ричард Томас заяви, че Великобритания „неусетно се е превърнала в общество на масовото наблюдение“. По неговите думи причината е в засилената употреба на технологии за надзираване на дейности като придвижването или навиците за пазаруване. Подслушването на депутати е забранено с конвенция от 1966 г. по силата на доктрината „Уилсън“, кръстена на тогавашния министър-председател Харолд Уилсън. Кан е адвокат в областта на човешките права и приятел на Ахмад. Посещението в затвора се случи в момент, когато Ахмад се бори срещу опасността да го екстрадират по обвинение в терористична дейност. Разговорът им е бил подслушан от отряда за борба с тероризма, което накара народните представители тревожно да запитат доколко избирателите им могат поверително да обсъждат с тях деликатни въпроси. Министърът на правосъдието Джак Стро заяви, че е бил наясно с разговорите, но не и с факта, че са били записвани. В парламентарната зала се разлетяха всякакви изявления и контратвърдения относно това кой, кога и какво е знаел. В сряда в парламента Ник Клег, лидер на опозиционната Либералдемократическа партия, обвини Браун, че е създал „държава под наблюдение“. По-голяма сигурност или по-малко свобода „Това правителство превърна британското общество в най-следеното в света“, заяви той. Отговорът на Браун бе: „CCTV технологията вдъхва по-голяма сигурност на хората в тази страна. Предприемаме мерки да защитим свободите на гражданите.“ По-късно премиерът обяви, че щателен преглед е установил, че „би следвало да е възможно в съда да се използват доказателства, придобити чрез подслушване.“ Великобритания е една от малкото държави, които забраняват използването на проследени телефонни обаждания, имейли, писма и факсове като част от оръжията на прокуратурата в едно съдебно дело. От активистката група за защита на гражданските права „Либърти“ заявяват: „Страховете на британците, обезпокоени от прекомерната употреба на техники за полицейско наблюдение, биха били уталожени, ако разрешенията се упълномощават от съдии, а материалите се използват по-ефективно.“ „Разрешаването на телефонното подслушване е логично. За предпочитане е пред антитерористични мерки като прекомерното увеличаване на срока на задържане без повдигнато обвинение, което в публичното пространство работи в полза на екстремистите“, добавят оттам. Майкъл Паркър от „Ноу ту Ай Ди“, активистка група, която се бори срещу въвеждането на личните карти и срещу „държавата на базите данни“, заявява, че централният контрол „вече е станал неуправляем“. „Тази страна изглежда предразположена към културата на надзираването“, заяви той пред АФП. Според него безброй държавни служители са наети да събират и съхраняват информация за хората „с надеждата, че така нещата ще се подобрят“. „Великобритания използва най-много CCTV технологии в цяла Европа и въпреки това има най-хлабавите и порочно съставени правила за това как този видеоматериал да се записва и съхранява“, добави още Паркър.