Андрей Райчев Ученото си е учено. Правителството на Германия забранява пушенето. Между другото се позовава на факта, че за 3000 души през еди-коя си година било доказано, че умрели от пряко и косвено пушене. Но въпросното учено от университета на Йена проверило трите хиляди души. И се оказало, че 2000 от тях починали на над 85-годишна възраст! Това щеше да е виц за идиоти чиновници, но има нещо много сериозно в агресията към пушачите въобще. Но първо още един конкретен казус. И децата вече знаят, че пушенето води до рак на белите дробове. Но пък в САЩ от години наред пушенето спада и е намаляло едва ли не наполовина. А случаите на белодробен рак не са мръднали и със стотна от процента! Оттук следва много просто нещо: може да се смята за доказано, че пушенето не води до белодробен рак. Но пък всички знаем, че води. И главното, което трябва да се запитаме е: откъде знаем? А пък отговорът е: от властите (медицински, учителски, държавни...). Обърнете внимание – масови илюзии има много. Неотдавна се разбра, например, че спанакът не съдържа желязо в повече от другите зеленчуци. Поколения хора (в т.ч. моето поколение) нагъваха спанак, живеейки в тази измишльотина, дължаща се на правописна грешка в справочник. Но с пушенето историята е по-дебела. Аз сериозно твърдя, че тютюнопушенето е един от малкото въпроси, по които властите в световен мащаб смеят да се карат на населението и да го репресират. Във всички времена властите нещо са забранявали на хората. И то самоцелно, заради забраната. Няма религия, която да не забранява храни и видове или време на хранене. Повечето време на хората или на части от тях решително се е забранявало нещо около секса. Предписанията за опрятен (т.е. задължителен) външен вид съпровождат „широките народни маси”, откак свят светува. Сега по много причини властите не смеят да вършат това. Забраните въобще се дават не от името на властта, а в името на разума. Просто не можеш да заповядаш: „Не може! Защото аз казвам.” Трябва да звучи иначе: „Не бива, понеже е лошо за теб.” Какво излиза? В съвременния свят, за да заповядаш нещо, трябва подвластният да е убеден предварително, че е лош! За да забраниш, той трябва отпърво да е сигурен, че върши нещо нередно. Иначе забраната не действа или пък властта пада. И тук изведнъж ни става ясна историята с пушенето. Понеже пушачите (и останалите) са убедени, че това е вреден навик – само за това някой може да ги ограничи. И властта се радва като на играчка на тази едва ли не последна възможност да репресира. И се нагнетяват митове и легенди. И решително излизаме по този въпрос от сферата на рационалността. Няма нищо по-просто от това да се премахнат последиците от пушенето за околните в един ресторант. Ако например се изисква определена климатизация или пък друга проветряваща система в помещенията за пушачи. Веднага ще възникне нещо рационално: пушачът ще трябва да плаща допълнително пари и толкоз. Но не. Потребна им е тъкмо забрана. За да си упражняват вечния властови инстинкт. Други текстове от същия автор: www.raichev.org За отзиви и коментари: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.