Даниел Вълчев чукна две лета като образователен министър и по този повод реши да се похвали с това какво е свършил и какво ще свърши. Не си спести обаче и умерена самокритика за проблемите, които не е решил. В тази графа попада и наболелият въпрос за мизерните учителски заплати. За две години Вълчев не успя да постигне много в тази посока, но пък си е поставил амбициозен план. Той е решил да се справи с проблема със собствени средства. И тъй като министърът не може да гарантира повече пари от бюджета за преподавателски заплати, мисли за алтернативни варианти. Така той е стигнал до извода, че ако средствата не се увеличат, а учителите намалеят, на калпак ще се пада по-голяма сума. Преподавателите обаче ще трябва с миньорска пот на чело да заработят увеличението на заплатите си. Те ще бъдат натоварени с повече часове на седмица. Освен това ще трябва да усмиряват не 26 – 27 деца, а 32 – 33 непокорни и своенравни малчугани. Дали това обаче ще повиши и без това влошаващото се качество на българското образование. Едва ли учителите ще преливат от ентусиазъм да вливат знания в детските глави. И за да не го обвинят, че ще съкращава ненужните преподаватели, е решил да прехвърли топката в ръцете на директорите. Само че по този начин директорите може някой ден да останат сами в училищата и да понесат гнева на учителите, които вече месеци наред се унижават, за да прибавят левче към парите им. И това ако не е управленска мъдрост.