АМИ АКО ЗАБРАНИМ ПРЕДИЗБОРНИТЕ ПРОУЧВАНИЯ?

Две неща разбрахме от първичните избори на демократите в Ню Хемпшир. Първо, кампанията на Хилари Клинтън все още е жизнеспособна. Второ, предизборните социологически проучвания се оказаха на практика безполезни.
Даниел Енгбър, „Слейт“ Две неща разбрахме от първичните избори на демократите в Ню Хемпшир. Първо, кампанията на Хилари Клинтън все още е жизнеспособна. Второ, предизборните социологически проучвания се оказаха на практика безполезни. Данните предвиждаха победа на Барак Обама с преднина от 5 до 13 пункта. Вместо това той загуби с разлика от три. Изследванията на изборните нагласи обаче могат да бъдат нещо по-лошо от неточни. Потенциалът им да влияят върху изхода на изборите, с чието предвиждане са натоварени, е ясно отчетлив. Избирателите могат да бъдат предразположени да се присъединят към лагера на кандидат, който изглежда сигурен победител. Или пък да си останат вкъщи, ако виждат, че фаворитът им няма шансове или пък има достатъчно инерция за спокойна победа. Мнозина вярват, че вездесъщото отразяване в стил „конна надпревара“ изтласква кандидатите от втората редица извън полезрението. В този смисъл Джоузеф Бидън, Крис Тод, Бил Ричардсън и Рон Пол са жертва на прекомерната намеса на социолозите. Дали без социологическите проучвания ще ни е по-добре? Какво ще стане, ако предизборните изследвания се забранят като цяло? Нека разиграем този хипотетичен сценарий. На пръв поглед спекулативният ни подход може да изглежда абсурден, тъй като всеки опит да се забрани на медиите да представят проучвания на мнението ще влезе в конфликт с първата поправка. Но идеята не изглежда толкова пресилена предвид факта, че подобни политики се прилагат в демократични общества по целия свят. Според проучване от 1997 г. в 39 от изследваните 78 държави под някаква форма има правило срещу предизборните анкети. Наскоро филипинското правителство забрани провеждането им в последните 15 дни преди датата на националните избори. През 1998 г. избирателната комисия на Индия забрани оповестяването им за период от две седмици преди изборите. От 1977 г. във Франция съществуваше възбрана върху проучванията на мнение в рамките на две седмици, която по-късно бе намалена до два дни. Дори канадците в средата на 90-те наложиха тридневно ембарго. По-късно правилото бе отменено от Върховния съд в страната. За нашите цели ще използваме вариант на забрана върху оповестяването, а не върху провеждането на подобни социологически проучвания. Ще взаимстваме модела на отменения канадски закон и ще си представим ситуация, в която е незаконно да „се излъчват, публикуват или разпространяват резултатите от изследване на обществените нагласи относно това как избирателите ще гласуват в дадени избори“. Също така ще приемем, че ембаргото е в сила за целия период на кампанията, а не само за 48 или 72 часа непосредствено преди изборния ден. Въпреки ембаргото данни излизат в интернет Първо, данните ще станат достояние така или иначе. Канадското ембарго бе нарушено от интернет активисти, които чрез американски сървъри качиха резултатите в мрежата. В нашия хипотетичен сценарий бихме предположили, че големите медийни резонатори ще се придържат към правилото, което им запушва устата, а блогърите ще ни захранват с обилно количество слухове и сводки за последните данни. Находчивите стратези на отделните лагери могат да направят опит да пуснат в блогосферата невярна информация или такава, която обслужва собствените им интереси. Само че истински запалените привърженици биха могли да се допитат до големи чуждестранни медии. Иначе казано, само най-силно мотивираните гласоподаватели с интернет достъп ще са в час с данните от проучванията. В отсъствието на социологически данни политическите журналисти ще съобразяват дописките си с други, по-малко директни корективи за силата на кандидата. От самото начало на предизборната борба водачите ще бъдат идентифицирани по размера на бойния им арсенал и броя на подписите на поръчителите, които всеки е събрал. Фокус групите, анкетите с минувачи и дори изследванията на мозъчната дейност, които се опитват да обяснят поведението на избирателите, ще получат по-голямо внимание от медиите. Политическите „фючърсни пазари“ могат да се превърнат в централен елемент на медийно отразяване на кампаниите. Днес те все още са незначителна чудатост. Може да се обърне по-голямо внимание на посещаемостта на отделните предизборни прояви. Може да се изчислява средното число на посетителите и да се съобщава като индикатор за популярността на кандидата. Вследствие на това хората от щабовете ще имат стимул да привличат възможно най-голямата тълпа, а може би и да наемат подставени лица, които да попълват пейзажа. Репортерите не винаги се ръководят от цифрите Разбира се, може и нищо да не се промени в отсъствието на предизборните проучвания. Репортерите не винаги се ръководят от цифрите. Към края на 2006 г. и началото на 2007-а например Джон Маккейн многократно бе сочен като „фаворита“ на републиканците. Независимо от това, че 53 от проведените в периода общо 57 проучвания показваха, че той изостава зад Руди Джулиани. Може да се окаже също, че притесненията около ефекта на „царската свита“ са абсолютно несъстоятелни. Данните по въпроса, които получаваме от политолозите, са разнопосочни. В Ню Хемпшир лидерът не упражни силата на непреодолимо притегляне към избирателите. Ако ефектът на „царската свита“ наистина съществува, той може да бъде неутрализиран от едно еднакво по сила и противоположно по посока предразположение – т.нар. ефект на губещия. Социолозите признават, че влиянието на предизборните допитвания е по-отчетливо при първичните избори, където избирателите са по-склонни да гласуват стратегически, отколкото по време на общите избори. Не е случайно, че възходът на проучванията на мнение през ХХ век съвпадна с появата на движението за първични избори. По този признак един свят без подобни изследвания ще помогне на по-малко известните кандидати да се задържат в борбата. В същото време резултатите на всеки един от тях на първичните избори ще добият още по-голяма тежест. В нашия хипотетичен сценарий резултатите от Айова са първите широко оповестени цифри от хода на цялото състезание. Класирането, изготвено в този щат, ще установява йерархия, която се запазва чак до Ню Хемпшир. В този период няма проучвания, които да подкрепят или опровергаят наличието на някакви промени. Два начина за въздействие върху избирателя В реалния живот предизборните изследвания въздействат върху активността на избирателя по два начина. Очевиден разгром може да превърне развръзката на изборите в предрешен въпрос, което ще накара хората да си останат по домовете. Но ако данните показват оспорвана надпревара, избирателите се въодушевяват и това прави участието им по-вероятно. Очакваме тези ефекти да се проявят най-сериозно сред младите хора със скромен интерес в политиката – достатъчно заинтригувани да обърнат внимание на проучванията, но и не толкова предано отдадени на каузата на своя кандидат. Ако това е вярно, социологическият фактор може би е намалил шансовете на Барак Обама в Ню Хемпшир. Данните преди първичните избори на демократите в щата предвещаваха убедителна победа за сенатора. Възможно е те да са занижили избирателната активност сред младите избиратели, които най-вероятно щяха да го подкрепят. Възможно е и хората без политически пристрастия да са гласували за Маккейн, тъй като там интригата бе по-голяма. В един свят без предизборни проучвания на Обама щеше да му е по-лесно да парира набезите в последния момент на своите опоненти. Но пък щеше да му е по-трудно да тържествува в по-оспорвани сблъсъци в бъдеще. Възможните варианти са безкрайно много. Сега обаче е ваш ред. Какво мислите ще се случи, ако на изборния цикъл във вашата страна се спестят нескончаемите проучвания на нагласи? Ще има ли друг облик медийното отразяване на надпреварата? А може би самите кандидати ще променят посланията и подхода си?

Станете почитател на Класа