ГЛОБАЛИЗАЦИЯ С ПРИВКУС НА ДРЕВНИ ЦЕННОСТИ

Ако разгледаме света като театър на военните действия при планирането на операциите и най-важното, при декодирането на техния замисъл, трябва да имаме ясна представа за игровия модел на войната на стоковите и на финансовите пазари.
Боян Чуков Член на УС на Българско дипломатическо дружество Ако разгледаме света като театър на военните действия при планирането на операциите и най-важното, при декодирането на техния замисъл, трябва да имаме ясна представа за игровия модел на войната на стоковите и на финансовите пазари. В ход е война, която се дължи на сериозното смислово натоварване на понятията. Тук идва и голямото разминаване. Смисълът на играта според играчите Класикът на американската политология и геополитика Збигнев Бжежински въведе в европейското образование понятието „великата шахматна дъска“, на която противоборството е свой-чужд, бял-черен, „който не е с нас, е против нас”. Според модела на „великата шахматна дъска“ срещу белия цивилизован свят начело със САЩ противостои черният свят на „средновековното варварство с лицето на радикалния ислям“. Творецът и архитект на китайското чудо Дън Сяопин в качеството си на пожизнен председател на Общокитайската асоциация на любителите на бриджа е виждал по друг начин театъра на военните действия. Според него той е „великата маса за карти на света“. Дън Сяопин обяви „теорията на председателя Мао Дзедун за деленето на света на три части за велик принос в съкровищницата на марксизма-ленинизма“. Цялата своя политика той строи не на две, а на три полюса в съотношението „ние самите-нашите съюзници-нашите врагове“. Според китайците театърът на военните действия на масата за карти за бридж финансово-икономическата война в съвременния свят се води при трима играча и един „мор“ (това е играчът, който след приключване на предварителните анонси си сваля картите и всички ги виждат). Самостоятелните играчи са САЩ, Фининтерна (финансовия интернационал) и Китай. Ролята на „мора“ в случая изпълнява Г-8 (голямата осморка), седяща със свалени карти и правеща ходове по указания от САЩ. Така изглежда светът от Пекин. Русия в момента се опитва да изиграе ролята на пешката от шахматната игра, която трябва да отиде до края на шахматната дъска и да се превърне в „царица“. В момента играта винаги „започват и печелят“ гросмайсторите на либералния глобализъм. За Москва театърът на военните действия, при който бридж играят Китай с Фининтерна срещу САЩ и „мора“ Г-8 е абсолютно неизгодна. За Русия е изгодна игра с шест самостоятелни играчи - САЩ, Европейския съюз, Китай, Фининтерна, Русия и Света на исляма. Все пак да не забравяме, че в периода на Студената война срещу СССР играеха САЩ, Китай и ислямът. Днес ситуацията е доста променена. Срещу САЩ на практика са като основни опоненти Китай, Русия и ислямът. Скритите движещи сили Днешната победа на древните ценности си има своите дълбоки корени. Икономиката е само един елемент. Ценостните фактори на азиатците, конкурентно изместващи Запада, са здравето, демографията, екологията и най-вече смисълът на живота. Азия показа, че нейният модел на социално-икономическо развитие е най-успешният. Дали се харесва на всички, или не, е друг въпрос, но това е пътят, който води към победа. Накратко, това е моделът, който съчетава не само пазара с държавата, но и демокрацията с авторитаризма. Първите, които тръгнаха по този път, не са Китай, Русия, нито дори Белорус. Това бяха следвоенна Япония, Чили и НИС (новите индустриални страни) в лицето на Южна Корея, Сингапур, Тайван. Всички те най-прилежно изпълниха пазарно-реформаторската практика с елементи на пазарно-авторитарно-демократичните начала. Най-успешен бе опитът в Сингапур, където под наблюдението на САЩ при авторитарния лидер Ли Куан Ю, заемащ 30 години поста държавен глава „благопристойният”“ авторитаризъм периодически се разбъркваше с „разредени“ демократични процедури. „Новите руснаци“ В едно от най-гледаните предавания по руския телевизионен канал НТВ на 23 декември м.г. в предаването на Владимир Соловьов „Неделна вечер“ бяха направени интересни анализи от политолога Сергей Кургинян. Той заяви, че президентът Владимир Путин е западняк-либерал, но и държавник. Неговата цел е да направи Русия част от Запада, но със зачитане на нейния суверенитет и достойнство. В действителност още в началото на 90-те „новите руснаци“ станаха част от Запада или по-точно си помислиха, че са. Това бе за сметка на чудовищното обедняване на руския народ и последвалия от това огромен демографски срив. Президентът Путин днес поставя въпроса така: „Да, ние искаме да сме част от Запада, но трябва да приемете цялата държава – Руската федерация, а не само олигарсите, които нарушават руските закони и ограбват собствения си народ. Въпреки че скандалната случка във френския курортен център Куршавел отрезви една не малка част от руските олигарси. След като милиардерът Михаил Прохоров бе арестуван с весела женска компания, те разбраха, че даже и да имат пари, когато зад тях не стои мощна суверенна държава, ги третират като хора „втора употреба“. Пешка, но дали и царица? Има и един втори изключително важен въпрос. Възможно ли е държава без никакъв суверенитет да осигури в пълен обем правата и свободите на своите граждани? Практиката показва, че това е невъзможно. Суверенитетът на една страна е право пропорционален на правата и свободите на нейните граждани. Русия и след 2 март, когато Дмитри Медведев спечели президентските избори, ще продължи да укрепва своята държавност и суверенитет. И ще се стреми с всички свои ресурси да се превърне на шахматната дъска от пешка в „царица”, за да седне на масата за бридж като равностоен играч, а не като част от „мора“ в лицето на Г-8. Наближаващите президентски избори в Русия вълнуват целия свят. Изказват се различни версии по отношение на това, което ще се случи в Кремъл. Една от постоянните критики към Русия бе, че в нея всичко е непредсказуемо за разлика от много други високоразвити страни. В края на 2007 г. вече над 99% е ясно какво ще се случи на 2 март 2008 г. на изборите за държавен глава. Издигнатият от четири партии вицепремиер Дмитри Медведев ще бъде избран на първия тур за президент на Руската федерация. Въпросът е с какъв резултат. И тук може да се прогнозира с достатъчна увереност. Резултатът на Дмитри Медведев ще бъде около 65%. Дискредитираният либерален модел Предстоят и промени в ситуирането на страните - лидери в света. Всичко това ще доведе до промени от планетарен мащаб. Най-важният извод, който си е направила Русия, е, че взимането на въоръжение на либералната доктрина в чист вид е гаранция за изоставане от другите развити страни. Днес за една част от света догонващият либерален модел за развитие е дискредитиран завинаги. В зората на компютърната техника всички се стремяха да копират IBM и естествено си гарантираха винаги позицията на догонващо-изоставащ. В една немалка част от страните по света „чистите“ пазарни либерали се изтласкват от една нова идеология и социално-икономическа практика, обединяваща пазара с държавността, демокрацията - с елементи на авторитаризъм. Самият Франсис Фукуяма, който обяви през 1990 г. окончателната и безвъзвратна победа на либералния модел над доктрините на социализма и държавността, днес защитава идеята за спасителната роля на „силната държава“, което както е добре известно, не се връзва с либерализма. Като доказателство на тази теза може да се посочи развитието на групата страни, наричани в последно време БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай). Прилагането на радикалния либерален модел в слаборазвитите страни доведе до свръхбогати олигарси и изключително бедно население. Азиатските страни с преходни икономики, които не тръгнаха по този път, достигнаха фазата на икономически подем. Очевидно е, че страните, в които се наблюдава ерозия на фундаменталните човешки ценности, бързо се навлиза във фазата на социална деградация. Азиатците успяха, защото при тях за основа послужи ренесансът на ценностите, а после на тяхна база се изгради модел на развитие. Много е вероятно ХХІ век да бъде векът на Азия, начело на която да стои Китай. Глобализацията днес май придобива повече азиатски черти, отколкото евроатлантически. Големите транснационални корпорации се оказват успешни, при условие че прехвърлят своите капитали в Китай и Индия. При конкуренцията между цивилизациите не новото изтласква старото, а точно обратното, древното измества младото, мачка новото. Понятието „социализъм с китайска специфика“ се пише с един китайски йероглиф, преди в Европа да са знаели за съществуването на думата „социализъм“. С какво се различават китайците от другите? Китайците се различават с абсолютната си концептуална самостоятелност. Те не преписват от никого. В Индия също имаме специфична ценностна система. Тя е основана на кастите и на успешното адаптиране на страната към виртуалната икономика благодарение на специфичната интровертност на индусите.

Станете почитател на Класа