Аркади Островски, „Икономист“ През март 2008 г. Русия вече ще има нов президент и парламент. Властта обаче няма да смени притежателя си – Владимир Путин. След всички спекулации в крайна сметка той ще се задържи на върха по един или друг начин. Единият вариант е Путин да стане министър-председател, което по собствените му думи е „напълно възможно“. Може да се възползва от това, че партията му „Единна Русия“ държи мнозинството в Думата, и да превърне страната в парламентарна република, в която президентът има предимно представителна функция, докато истинската власт е в ръцете на премиера. Алтернативата за Путин е излъчването на верен приемник, който само да топли президентското място известно време, а после кротко да се оттегли, като по този начин разчисти пътя за завръщането му на поста. Този спретнат, макар и дебелоок, план позволява на Путин да остане на власт, без формално да нарушава конституцията, която го задължава да напусне поста си след два мандата. Каквото и да реши той, хората ще го подкрепят. И не само защото контролира медиите, парламента, икономиката и горе-долу всички сфери на живота. Причината е, че благодарение на петрола потокът от пари към страната е обилен и животът на хората като цяло се подобрява. И ако действията му изобщо не изглеждат демократични, явно това не притеснява мнозинството от руснаците. Кремъл е неспокоен Въпреки това Путин и хората му изглеждат неспокойни. Защо иначе Кремъл изпраща полицейски части да потушават опозиционни протести, които не представляват никаква заплаха? И защо държавните компании, които съвсем наскоро погълнаха много частни активи, бързат да продадат на международните пазари някои от дяловете си? Отговорът е, че системата, която бе създадена в страната по времето на Путин, е дълбоко нестабилна. Осемте години под негово ръководство не направиха легитимни капиталите, натрупани от лоялните му приятели, които контролират най-големите руски компании. Путин подкопа спазването на правото на собственост, както и всичко, което можеше да послужи като противовес на властта на Кремъл. По този начин той изгради нещо като пирамидална политическа структура, която се крепи на върха, а не на основата си. Прехвърлянето на реална власт дори на лично избран от него наследник може да разстрои баланса и да застраши сигурността на неговите приятели. Това е причината Путин да реши да остане във властта, а може и да са го убедили да направи този ход. В краткосрочен план това може и да успокои нервите на най-близките му съюзници, както и на някои инвеститори. Но така Русия няма да стане по-стабилна, а само ще се увеличи съществуващото напрежение. Врагове тук, врагове там Натиск върху Кремъл ще окажат елементи извън съзаклятническия му кръг. Путин черпи основната си подкрепа от малка група свои колеги, бивши агенти на КГБ. Те се издигнаха заедно с него и заеха влиятелни политически постове, както и ръководните слоеве на икономиката. Това задушава социалната подвижност. Амбициозните регионални политици нямат почти никакъв шанс да се придвижат към по-високите ешелони на властта. Доминацията на „Единна Русия“, подкрепена от държавния апарат, елиминира надеждата, че в обозримо бъдеще може да се развие многопартийна система. Няма и кой знае каква надежда за икономическа реформа. В самия Кремъл бушува ожесточено съперничество между отделните фракции, тласкани от различни финансови интереси. Досега Путин майсторски успяваше да си припише заслугите за бума, захранван от петрола. В същото време прехвърляше вината за всичко, което се обърква, върху правителството. Ако стане министър-председател, може да му се наложи да понесе част от отговорността за неефективността на системата, която самият той създаде. За да отклони вниманието от подобни проблеми, Кремъл ще се опита да идентифицира врагове както в страната, така и извън нея. Национализмът ще господства Ще нарасне броят на „екстремистите“, преследвани от службите за сигурност. За да оправдае твърдата си политика, Москва ще призове за национално единство пред растящата от Запада заплаха. Национализмът, който вече има силно присъствие, ще се превърне в господстващата сила в Русия. Кремъл ще го затвърди като своя основна политическа линия. Така обаче рискува да създаде чудовище, което няма да може да контролира.