Силви Гулар е председател на Европейското движение „Франция“, възпитаничка на Националното висше училище за администрация ЕNА и на Института за политически науки в Париж, с диплома по право от Университета Екс-ан-Прованс. Преподава в Колежа на Европа в Брюж. Била е член на Групата на политическите съветници към Европейската Комисия в Брюксел. От 1996 до 1999 г. Силви Гулар е член на Центъра за анализ и прогнозиране (CAP) към Министерството на външните работи. В изследванията си тя акцентира върху необходимостта да се продължи европейската интеграция с провеждането на активен обществен дебат по европейските приоритети – книгата й Le grand Turc et la République de Venise е удостоена с наградата „Книга за Европа 2005“. Последната й книга „Петелът и перлата, 50 г. Европа“. В понеделник г-жа Гулар изнесе лекция „Трябва ли да продължи разширяването на Европа“в Червената къща, последвана от дискусия, в която участва и депутатът от ДПС Четин Казак. - Госпожо Гулар, обвиняват ви, че в книгата „Големият турчин и Венецианската република“ вие се противопоставяте на приемането на Турция в Европейския съюз. Какви са причините за това? - Не, обратно на това, което се твърди, аз не съм против приемането на Турция, но съм за това да се внимава оттук нататък как ще се изгради Европейският съюз. Защото ЕС се промени през годините, но и не се е променил достатъчно. В това е проблемът. Например новоприетите държави, като България, направиха усилия, за да осъществят икономически, социални, политически реформи, и то дълбоки, и за кратко време. Така че преходът стана относително бързо. А старите членки не се оказаха способни да извършат реформи и преди да приемат новите страни, да предложат една по-ефективна, по-активна организация, да стигнат до общи виждания по дадени проблеми. ЕС все още няма обща външна политика, няма обща политика в енергетиката, няма обща система за контрол по границите си. Тоест огромният проблем е, че ЕС не се е променил достатъчно. - Франция ли имате предвид? - Франция не се е променила много - през последните 25 години тя живее в относителна неподвижност. Жалко, защото икономиката й не се развива добре. Големият приоритет пред нея е да намали държавния сектор и да реформира основно университетите, включително и развитието на науката. През последните години бяха направени реформи в пенсионното осигуряване, но това далеч не е достатъчно. Проблемът е в това, че французите се страхуват от бъдещето и от промените. Те искат държавата да ги пази от всякакви рискове. Саркози прави наистина усилия преди всичко в намаляването на бюджетния дефицит. Но той трябва да побърза, за да се справи страната с глобализацията. - А кои страни успяха в реформите? Германия е една от страните, които наистина успяха през последните 15 години. Тя реформира администрацията, реформира повечето сектори в Източна Германия – пазарът на труда, пенсионното осигуряване, обществените фондове. Сред добрите примери са Дания и Швеция. Австрия реформира университетите си. За съжаление южните страни членки все още имат проблеми. На първо място е Италия, която закъснява със структурните реформи. - А какъв е шансът на Турция да влезе в ЕС? Европа не се е подготвила да приема нови членове. В Турция е много силно изразен елементът на светската държава, но в някои отношения. Преобладава мюсюлманската религия, която е под контрола на държавата. Но остава твърде малко място за другите религии – особено православните и католиците. Дори напоследък имаше атентати срещу представители на други изповедания. Турция избира президент по кемалистките закони, който защитава светската държава. Но последният избран президент е от партия, която декларира, че е последователка на исляма. Има няколко възможни варианта. Най-благоприятният вариант е да се каже, че светската държава се приема дори от мюсюлманските партии. Тогава няма нищо лошо в това, ако президентът е мюсюлманин, но защитава светската държава. Не бива да се смята, че светската държава воюва с религиите. Обратно – тя създава еднакви условия за всички изповедания. Неблагоприятният вариант би бил, ако една религия вземе връх, ако въведат фереджета в университетите, ако направят задължителни училища за изучаване на Корана. Дори „Файненшъл таймс“ през 2005 г. се запита за какво ще й послужи на Турция членството в ЕС – дали за да се интегрира, или спокойно да премахне светската държава. - А как виждате България? - Сега откривам България, но всички срещи, които имах, бяха в много конструктивен дух. В други страни от новите членки има много по-голяма сдържаност. И мисля, че България ще даде много положителен принос за Европа. Въпреки че има още дълъг път да извърви по отношение на икономиката. Това се вижда и по състоянието на сградите. Дори в София има още много да се наваксва. Бях приятно впечатлена от това, че България без съпротива иска да подпише Европейския договор. Това е признак на освободеност и е много положително. Тук хората виждат Европа в много положителна светлина. Никой не настоява на думите „национален суверинитет“. Докато в Полша, в Чешката република това е лайтмотивът. - А как възприемате партията ДПС? - Концепцията във Франция е за република, която не приема малцинствата. Във Франция всички сме равни пред закона, все едно дали сме от чужд произход. Това е в резултат на емиграцията от векове. Лично аз не съм френска националистка, но смятам, че френският модел не е лош. Защото във Франция се преценевят хората по тяхната стойност. Лично аз съм с чужд произход, но не желая във Франция да ме затварят в рамките на някаква група. Искам да бъда оценявана според това, което представлявам и което мога да правя. Защото аз нося отговорност за това. Нямам нищо общо с факта, че моите баба и дядо са дошли от Италия преди 80 години. Знам, че на Балканите тези проблеми имат много важно значение, но смятам, че българските граждани от турски произход са много добре интегрирани тук. Те са български граждани. И снощи разговарях с г-н Казак, който е български депутат от турски произход. Забелязвам обаче, че живеем във време на самозатваряне, на отдръпване от другите. Религиозно, етническо, регионално. Това много ме безпокои заради бъдещето на Европа. Във Франция например живеят много португалци. Някои от тях нямат френска националност, но имат право според европейското право да гласуват в местните избори. Говоря с тях и им казвам: „Участвайте активно, но няма смисъл да защитавате интересите на някакво малцинство. Франция не е дала правото на хората да гласуват, за да се делят. Те с тяхната култура, с техните личностни качества трябва да обогатят дебатите“. Но във всички страни, например в мащаба на глобализацията, и Франция, и Германия са малки страни. Те трябва да намерят общ език извън кръга на нацията си. Интервю на Светломира Димитрова