Ако е истина спряганата по медиите смяна на министри, то този ремонт е напълно лишен от логика. Например Нина Чилова може да е прекрасна дама, но в областта на образованието тя е смела парашутистка. Логиката обаче не е в нуждите на държавата, а в драмите на НДСВ. Махат се люспи, назначават се правоверени. И вместо да се подобри, работата на правителството се срива. Така стана и след ремонтите на Костов и на Симеон Сакскобургготски. Всичко това говори за големите дефекти на българското държавно устройство. Нашето правителство е проекция на партийните централи. Затова то обслужва партийните интриги преди всичко, а за останалото не му стигат силите. Целта на в. „Класа“ обаче не е само да се оплаква от недъзите, а да посочва решенията. В случая решението е в по-отчетливото разделение на властите. В Европа това се прави, като се засилят пълномощията на президента да номинира министрите. В САЩ президентът е премиер, избира се пряко от народа и сам си подбира министрите. Това именно разделение на властите има предвид Монтескьо. Ако на читателя трябва да му се обяснява за Монтескьо, препоръчваме му да се ориентира към жълтия печат.