Едва петдесетина учители се събраха на вчерашния „национален“ преподавателски митинг. Повече от половината бяха синдикални функционери, които по задължение киснаха на студа пред парламента. С импровизираната си седянка те искаха да повлияят върху 240-те депутати да им дадат повече пари за образование за догодина. Искаха, но не вярваха. Дори си тръгнаха далече преди парламентът да гласува бюджета за догодина. Трите хиляди преподаватели, които трябваше да блокират парламента, останаха само в нечии разчети. Вялата профсъюзна акция показа за пореден път обезверението на учителите и недоверието им към синдикалните лидери. Лидерите не си направиха дори труда да помръзнат с хората, за чиито права се борят. За сметка на това намериха време да се изказват по телефона за радиа и телевизии и да плашат с нова стачка през пролетта. Когато се постопли. Ама кой ще им се хване пак на въдицата. Учителите недвусмислено показаха, че не желаят да си губят времето с протести и демонстрации, само за да бъдат предадени за пореден път. Стачната авантюра приключи и даде път на сивото ежедневие на уроци, домашни и контролни. За преподавателите вече е по-важно да наваксат пропуснатия материал, отколкото да крещят пред парламента по знак на синдикатите.