Вече 18 години имаме различен вид собственост върху фирмите в България. Имаме и модерни закони, които регламентират управлението й. Имаме и конституционната норма, че собствеността е равнопоставена. Под натиска на европейското законодателство бе изготвен и влезе в сила Законът за обществените поръчки. Той претърпя няколко промени, за да бъде основният инструмент за справедливо разпределение на огромните за нашите мащаби като държава инвестиции в публичния сектор. А сега вече и европейските фондове ще се разпределят чрез неговите алинеи. Скритите източници за въздействие върху пазара Постоянен е натискът да се увеличат праговете, под чиято стойност няма да се използват механизмите на този закон. От една страна, това е разбираемо от гледна точка на оперативното управление на държавните фирми. Те основно оперират в публичния и „ютилити“ сектора и промените в големината на паричните потоци, които се разпределят като инвестиции там, има логика да се повишат. Но и тук това „но“ е много голямо през целия изминал период от 18 години. Защото така и не се намери правителство, което да постави управлението на тези фирми на основата на пазарната логика. Нещо повече, те се използват като източници за въздействие на пазара, често с политически подтекст. А трябва да имаме предвид и това, че по силата на своя произход те са преимуществено монополни структури. Примери в това отношение има много. Ако вземем само най-нашумелия от тях - „Булгартабак“, ще видим нескончаемите политически борби за овладяването и манипулирането на пазара. Управлението на фирмата се съпътства от серия скандали в годините с дистрибуция на цигари, корупция и накрая паднали от власт министри. В годините на прехода това управление бе използвано за прокарване на тезата, че държавната собственост е губеща. А тази собственост не била нещо толкова лошо Колко е вярна тази теза, се вижда от начина, по който се управлява във Франция, Италия и други европейски държави. Там тя се движи между 25 и 40% от цялата собственост на фирмите. В европейското икономическо пространство не се е чуло да има сериозни проблеми с държавната фирма за петролни продукти на Италия, с оръжейната фирма на Франция и др. У нас „губещата“ Бургаска рафинерия, продадена за 1 долар, на другия ден изведнъж се превърна в печеливша и държи пазара на целия Балкански полуостров, при това монополно. Това се случи с БТК и редица други печеливши за приватизаторите от държавата фирми. Вместо да се помисли и осъществи промяна в нормативните документи, чрез които се управляват тези фирми, се отива по-нататък в погрешна посока. Бордовете на „братовчедите“ Нашите политици, без изключение, идвайки на власт, под претекст, че са временни собственици на тези фирми, назначават в бордовете им несъстоятелни лица. Те често са с неподходящи професии, само на принципа на партийната вярност. Така по „шуробаджанащина“ се раздават високи възнаграждения от губещи фирми и се създава основа за корупционен натиск. И тук имаме сериозен пример – „Топлофикация“ АД, но това се отнася до всички, не само за нея. Решението се търси пак по посока на приватизиране. Няма да ме учуди, ако след няколко месеца на съществуване на частната структура то вече да се е превърнало в сериозно печелившо. А обществото разбира за това по случайни скандали, предизвикани от „неправилно“ разпределени между участниците в бордовете финансови ползи. Реално има нарушен баланс между отговорности и права на мениджърските екипи на тези фирми. Търговският закон не решава сам по себе си този проблем. Упорито се отказва въвеждане на мениджърски договори със съответните гаранции и отговорности за управляващия екип. А в частния бизнес този въпрос е отдавна решен Тук грижата за развитието на собствеността минава през условия за стабилността на мениджмънта на основа на определени финансови резултати. В повечето случаи той получава процент от тях над определено ниво, залегнало в договора. От друга страна мениджърът има право на голяма неустойка, ако собственикът реши да го освободи неоснователно. Между впрочем такъв закон за управление на Мини „Перник“ има отпреди 9 септември 1944 г. и той е работил добре за една държавна фирма. Всъщност първо следва да се реши по европейски управлението на държавните и общински фирми съгласно Търговския закон, но при професионален мениджмънт и мениджърски договори с гаранции. А едва след това трябва да се правят промени в нормативните документи, които облекчават бизнеса им, но и създават корупция при съществуващото положение. Така спорът за регулация на заплатите в тези фирми, нивото на праговете за обществените поръчки, разни идеи за министерство на държавната собственост и регулацията на държавните монополи ще намерят още една гаранция. Натискът при смяна на политиката води до натиск при смяна на бордовете Защото не бива органът, който управлява собствеността, в същото време да създава регулаторния орган, да назначава фирменото управление и да регулира заплащането, и то по политически признак. Затова и натискът при смяна на политиката води до натиск при смяна на бордовете на регулаторни органи, фирми, а всичко това води до загуби на обществото и печалба на определени хора. Така и в крайна сметка ще има ясна отговорност при разпределението на обществените поръчки и управлението в полза на обществото на държавната собственост, която всъщност е на обществото.