Рискът от стагфлация се запазва на фона на забавянето на ръста на икономиката в световен мащаб, пише в последния си доклад Световната банка. Заради водените военни действия в Украйна цените на суровините остават високи и това подклажда инфлацията. Така две години след пандемията от коронавируса, която предизвика рецесия в световен мащаб, сега светът е изправен пред риск от стагфлация - феномен, който световната икономика не познава от 70-те години на миналия век, а много страни по света няма да успеят да избегнат рецесията, посочват авторите на доклада.
Очакванията на институцията са ръстът на световния брутен вътрешен продукт (БВП) да се забави от 5,7% през 2021 г. до 2,9% през тази. Това е съществено намаление спрямо предходната прогноза, направена през януари, която също сочеше забавяне на растежа, но до 4,1%. Освен ускоряващата се инфлация и войната в Украйна, причина за това сериозно орязване на прогнозата е и политиката на централните банки, които започнаха да увеличават основните лихвени проценти.
Данните за България също са ревизирани надолу и прогнозата сочи, че през тази година ръстът на БВП ще бъде в рамките на 2,6%, или понижение от 1,2 пункта спрямо прогнозата, направена през януари. Световната банка обаче предвижда след това ускорен растеж на българската икономика - до 4,3% през 2023 г., или с 0,7 пункта по-високо спрямо януари.
Руската инвазия в Украйна предизвика хуманитарна криза и забавя икономическия растеж в Европа и Централна Азия, както и провокира геополитическа нестабилност в световен мащаб, пише още в доклада. Водените военни действия сриват икономиката на Украйна - в някои региони инфраструктурата и предприятията са напълно разрушени, а износът на страната е блокиран. В същото време западните санкции започват да тежат и на руската икономика и активността също започва да се свива.
В съседните на двете воюващи държави региони също изпитват затруднения, свързани с ограничените търговски отношения, отрязаните транзитни пътища и намаляването на финансовите трансакции. В допълнение Русия спря директните газови доставки за България заради отказа на страната ни да плаща в рубли, припомнят още от Световната банка.
Заради руската военна офанзива украинската икономика ще се свие с 45%, а украинците, живеещи с под 5,50 долара на ден, което е линията на бедността на ООН, ще се увеличат от 2% до 20% от населението. Световната банка засега запазва своите очаквания за ръст на БВП на Украйна през 2023 г., макар и в рамките на 2,1 на сто. През 2024 г. се очаква икономически растеж от 5,8 на сто.
Руската икономика също се очаква да запише спад тази година - от 8,9%, отчитайки силно намаление на вътрешното потребление и на износа. БВП на страната ще продължи да намалява и през 2023 г. - с 2%, заради петролното ембарго, което наложи ЕС.
Заради военните действия още четири държави в региона очакват свиване на БВП през 2022 г. - Беларус, Киргизстан, Молдова и Таджикистан.
Инфлационният натиск в Европа и Централна Азия се засилва и през април инфлацията в региона се ускори до над 12 на сто. Това е най-бързият ръст от 2008 г. насам въпреки затягането на монетарната политика в държавите от региона през 2021 г. Високите енергийни сметки влияят директно върху износа и тежат на текущата сметка, особено за държавите, които са зависими от вноса на енергийни суровини.
В някои държави високата цена на енергийните продукти предизвикват и значими фискални разходи, защото правителствата предоставят подкрепа за бизнеса и домакинствата.
Прогнозата на Световната банка е, че производството в Европа и Централна Азия ще се свие с около 3% през 2022 г. като следствие от войната в Украйна. Няма перспектива за преустановяване на военните действия, като те се съсредоточават в източната част на Украйна и това ще поддържа нестабилността в региона през следващите месеци.
Продължаващите санкции срещу Русия и Беларус също ще тежат на развитието на региона.
Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-сериозни са рисковете за икономиката на региона, пише още в доклада на Световната банка. Те са свързани основно с увеличаване на задлъжнялостта и ускоряващата се инфлация. Съществените макроикономически буфери на Русия се топят и това поставя в риск банковия сектор, а западните санкции могат да предизвикат невъзможност за функциониране на вътрешния финансов пазар и по-сериозна макроикономическа нестабилност.
Деляна Петкова, редактор Десислава Попова
