По пътя на логиката следващата голяма държава, която може да стане жертва на сценария, приложен в Югославия и Украйна, има вероятност да се окаже Турция.
Украйна е във фокуса на световни медии.
А дали събитията в тази страна не са опит и подготовка за нещо друго, което е изцяло извън контекста на толкова шумно рекламираната поредна война на Русия и Путин.
В края на 20 век Западът подкрепи и предизвика разпадането на Югославия. Югославия бе изкуствено създадена държава. Нейният разпад премина през военни действия.
Резултатите от тези процеси?
Четири от държавите, които са били в състава на Югославия, днес са членове на НАТО и донори за американската военна индустрия. А за Косово може да се каже, че е европейски щат на САЩ на Балканите. Създадени са предпоставки за бъдещо обединение на албанците, които живеят днес в три балкански държави. Единствено Сърбия е извън атлантическото влияние.
След Югославия дойде ред на Украйна.
Чуждото влияние доведе до неразумни провокации спрямо интересите на живеещите там руснаци и самата Русия.
Резултатът досега - разпокъсана Украйна и тежките последствия, които са характерни за всяка война.
Тенденциите са окончателно отделяне от Украйна на територии, които са населени с руснаци.
Логично е, ако се има предвид кончината на Югославия, в резултат на бъдещи военни действия в източната част на страната, да се появят сепаратистки движения и в Западна Украйна. И следвайки модела, трасиран от референдума за отделяне на Косово от Сърбия, да се развие в някой западно украински сценарий. Днес това навярно изглежда футористично, но не знаем дали утре няма да е действителност.
Интересно е, че издания в Турция направиха коментар, че война в Украйна е необходима на САЩ и ненужна за Европа. Дали това е коментар, породен от неопитност или в резултат на сериозен анализ? Приемам, че е в резултат на анализ.
По пътя на логиката следващата голяма държава, която може да стане жертва на сценария, приложен в Югославия и Украйна, има вероятност да се окаже Турция.
Защо това е възможно?
Една особеност на този сценарий не е коментирана достатъчно в нашите медии. Той се развива там, където може да се обособят граници на етнически признак.
А е всеизвестно, че в Близкия Изток един от опасните проблеми е свързан с кюрдите. Като че ли ние го разглеждаме само в Турция, но те са разпръснати по подобие на албанците в няколко държави.
Освен това все по отчетливо се налагат политическите нагласи като вътрешни граници в Турция-Европейска Тракия, Анадола и кюрдите. Ето защо точно в Турция се появяват мненията, че тази война е необходима за САЩ и ненужна за Европа.
Какъв ефект очаква Западът от украинската криза?
С какво тази криза влияе на живота в Испания, Холандия, Англия?
С какво тази криза заплашва живота на европейците?
С какво тази криза заплашва и нас българите? Бих казал с нищо.
А защо тогава е необходимо да се налива бензин в изкуствено запаления огън? Няма смислен отговор на този въпрос.
Западът трябваше да мисли за този огън в началото на разпада на Югославия. Защото докато Западът си мисли, че играе ролята на режисьор и сценарист за процеси в Русия, Източна Европа и Близкия Изток, пропуска един изключително важен факт.
Светът се промени.
А какъв ще бъде светът след 20 години?
Дали в САЩ белите американци няма да са малцинство?
Дали в бившите европейски колониални сили европейците ще са мнозинство? Дали необятна Русия няма да се е превърнала в желана територия за бели хора, които ще напуснат Африка, Америка и дори Европа?
И така да се върнем към Украйна, НАТО, Русия и българските политици.
Родните ни властници трябва да преминат през лустрация, когато става въпрос за националната ни сигурност и заплаха от Русия. Но не става въпрос за агенти и служители на бившата ДС.
Става въпрос за ония, които умишлено са избегнали да отбият воинския си дълг за защита на Отечеството. Ако някой е намерил начин да заобиколи родната казарма, когато тя беше задължителна, с какво право днес ще се произнася по въпросите за национална сигурност?
Та нали, ако недай Боже, се наложи да воюваме, това вероятно ще са първите хора, които врагът ще използва срещу България?
И тъй като днес част от бившите русофили, които се ползваха от различни облаги на режима преди 1989г, т.е. режимът, наложен от СССР, станаха отявлени русофоби, то е редно и те да преминат през лустрация.
Защото тяхното русофилство или русофобство е въпрос на личен интерес.
Ако някой е получил облаги от всякакво естество от обявения за престъпен режим за периода 1944- 1989г., то е редно днес да премине през лустрация и да не участва в решения, които са свързани с неясна заплаха за България от днешна Русия.
И ако тези две групи хора минат през лустрация какъв ли ще бъде резултатът?
Нека не се учудваме ако вземащите решения за националната ни сигурност свързани със заплахата от Русия останат като брой едно армейско отделение.
