Живко Желев Идеята да се въведе задължително гласуване на пръв поглед е симпатична. Тя добре приляга на ВМРО, които първи заговориха за нея. В идеята има нещо като патриотизъм, напомня за някакъв ред и строгост. Не е много ясно обаче защо баш либералите от НДСВ така страстно я прегърнаха още преди местните избори. Либерализмът не означаваше ли повече свобода, включително за правото на избор, включително за правото да участвуваш или не в изборите? Може пък аз нещо да бъркам? Може би става дума за максимална свобода в продажбата на държавни активи и либерални игри с държавния дълг. Движението за стабилност и възход преживява нисходяща мутация. То се появи в българския политически живот с артистично презрение към традиционното партийно строителство. Чак след като съвсем изпусна въздух на евроизборите, да не говорим за местните, електоралната партия взе курс към работата по места. Чрез закон, разбира се. Иначе е много скъпо, както стана ясно от мизата за един глас в Несебър. Оказа се, че народната любов към Негово величество не стига. Сбъднаха се пророческите думи на Остап Бендер: "Не е достатъчно да обичаш Съветския съюз. Трябва и да се работи." Но времето лети. Местните избори преминаха в сложна обстановка – стачки, консервиране на компоти и туршии - в отговор на все по-пълната либерализация на енергоснабдяването, водоснабдяването и снабдяването въобще. В този смисъл хората по места са консервативно настроени. Ето защо не трябва да се учудваме, ако и други партии прегърнат идеята за задължителното гласуване. В крайна сметка народът трябва най-сетне да бъде изтръгнат от тази консервативна апатия. Стига с тия консерви, туршии и стачки. Време е всеки от нас да се изправи пред строгия поглед на родина, партия, майка, която те сочи с пръст и пита: "Ти упражни ли задължителното си право на глас?" Но за това се изисква силна политическа воля. НДСВ, видите ли, предложиха - който не гласува, да му бавят документите в КАТ и да не му приемат децата в детската градина. Това, господа, са половинчати мерки. Аз предлагам на негласувалите да се отнемат жилищата и нотариално да се прехвърлят на благотворителната компания "Хилд". Компанията би могла да изплаща пожизнена рента на всеки гражданин, който има право на глас, при условие, че последният редовно упражнява това си право. Финансово това не е проблем, тъй като зад "Хилд" стоят "Мерил Линч", а пък там работеше Милен Велчев, дето се казва - наше момче. В едно обозримо бъдеще, при въвеждане на електронното гласуване, гражданите ще бъдат още по-улеснени. Достатъчно е да отбележат своя личен ЕГН, за да удостоверят, че са упражнили правото си на глас. Така те няма да бъдат изгонени от жилището, което обитават. Може и със SMS, като при паркирането. Окончателните резултати ще оформят социолозите. По този начин всеки гражданин ще получава финансов бонус за своя глас, а не както досега - тази привилегия да имат само отделни, маргинални групи от населението. Но това ще стане в едно недалечно бъдеще. Що се отнася до предстоящото приемане на закона за задължително гласуване, много е важно в него да влезе една изрична разпоредба. Да се забрани изписването или изобразяването на мръсни думи, знаци и символи по бюлетините. Тъй като това ги прави невалидни. А децата на негласувалите да не се допускат както в детските градини, така и в зоологическите.