Какво би станало, ако БСП изчезне? Предполагам, че същото, което следва след заличването на всяка друга политическа формация – нищо. Функционерите още на следващото утро ще се пръснат по други проекти, за да продължат да цоцат за чужда сметка, те са от стара коза ярета. Виж, на привържениците няма да им е леко. Ще споменат пропадналата с добра думица: «Бял ден не видяхме с нея, ама и тя бая се озори, докато опъне петалата, завалийката!...». Може и да си поплачат по изтлялата илюзия за присъствие. Ала трудностите на битието скоро ще изместят жалостивите мисли. Така че без партията пустинята наоколо нито би станала по-пустинна, нито пък изритите ѝ недра биха родили оазис.

Горните редове не са гавра. Давам си сметка, че понастоящем само социалистите са способни да изменят нещичко в начина на управление на страната. В тяхната организация се мяркат личности разсъдливи, смели и нахъсани... Тях работата ги краси. И им желая успех!

Но родената от преврата «Модерната лява» не съумя да намери себе си. Родолюбива, брюкселска продажница, милионерска, грижовна... Каква да е? Пробва да бъде всичко наведнъж и заприличва на хермафродит. Навярно затова нейните представители тук и в Европарламента упорито ѝ изграждат образа на партията на сексуалните извратеняци и русофобите. Уважаваните хора, за които споменах по-горе, може да се скъсват от обяснения, ала делата на другарчетата им са по-впечатляващи. И се натрапва риторичният въпрос: «След като тия не успяват да постигнат съгласие в редиците си, как смятат да управляват държавата?». Не се прилагат действени мерки за спазването на дисциплината и морала.

Възможно е Лилов и Луканов да са кроели други планове за своето бутиково творение... Например, да осигури прехода към многопартийна система, отделена от икономиката... Кой ги знае. Важното е, че са сгрешили – най-малкото не са се съобразили с особеностите на родната менталност. Аморалността и глупостта на отговорните лица се оказаха силно заразни и проядоха обществото.

Тъй че, щом ни заговорят за «Срутището ГЕРБ», нека се сещаме за причините за неговата поява. Изобщо, няма значение от чий плакат ни съзерцават кандидатите да крадат от бюджета – в настоящата система, оплела в едно управление, престъпност, правосъдие и стопанство, дадените никакъвци нямат никакво значение.

Продавачите на България не бяха изгонени от «Позитано» и сега те отново пускат лиги за депутатски и министерски постове. Значи, да очакваме нови корупционни скандали и прегръдки с турските агенти и с украинските и прибалтийските неофашисти. Безотговорността те лишава от бъдеще.

Безспорно е, че кадрите решават всичко. Но на «Позитано» подборът им е лош. Разни граждани продължават да приемат партията като средство за лично облагодетелстване.

Наскоро гледах предаването «Какво искат младите в политиката»... Според мен човек под четиридесет години няма място в Народното събрание. Отделен е въпросът, че удостоените с власт са длъжни да дават, а не да искат. Ала това е друга тема. Та в програмата представяха комсомолците в листите за изборите. Видяното бе едновременно и забавно, и тъжно. Личеше си, че инфантилниците не са от случайни семейства... Само дето не личеше нахакаността им да е с покритие. Бедните, те си нямаха понятие какво биха правили в депутатските кресла. Водещият помоли едно никому неизвестно  момче да разкаже за себе си. Отговорът бе кратък и самодоволен: «Аз съм амбициозен». И толкова. Туш!

Не може да ръководиш и да законотвориш, ако ти липсват опит, подходящо образование и възпитание. Ала липсата на самокритика, неспособността да оцениш трезво своите възможности се превърнаха в бич за нашето общество. Лошото е, че няма противовес, който да озаптява самозабравилите се.

Членството в партията така и не стана привелегия, заслужена с работа.

Недоумение будят биографиите на по-възрастните другари, желаещи да захапят мекия депутатски залък: детска учителка, нейна колежка, станала психоложка, физкултурник, футболисти, щерка на дълго съден бивш министър, татенце на евродепутатка, вокална педагожка, специалисти (неиндефицирани по какво) във фирми, певачка и артистка в едно, симпатична номенклатурчица (минала през СДС, партия «Либерали», «Мултигруп» и ДПС) и тъ нъ. Отбор юнаци и юначки със сложна житейска история, които никога не са се потили, за да си изкарат заплатата.

Партията е отделена от народа. По-точно тя е убежище на ограничеността и безпринципността, особено по места. Ненапразно псевдолевите се обръщат към нас с думите: «те, обикновените хора».

Ще си позволя да разкрия малка тайна на тия извънземни: ние не се страхуваме да гласуваме, просто сте ни дошли догуша.

Употребих думата «псевдолеви», защото БСП няма идеология. Да поясня – става дума не за набор лозунги, а за наука, обясняваща процесите в обществото и предлагаща решения. Какъв трябва да бъде съвременният социализъм? Как да се защитят интересите на работниците и служителите в глобализиращата се икономика? Как да се предпази държавата от диктата на Брюксел и транснационалните корпорации? Как икономиката да бъде изведена от управлението? Какво да е отношението към собствениците на средствата за производство? Как да се противодейства на агентите на чуждо влияние? Как да се противопоставим на войната, готвена срещу нашите братя? Важните въпроси, очакващи точни отговори са много... Дори да има теория, не се вижда желание тя да бъде развивана и изпълнявана на практика.

Говори се за промяна в системата... Но започне ли нещо подобно, то мигом ще засегне партията и всичките ѝ посестрими в ненашата страна. Защото сега е важно не влизането в Шенген и приемането на еврото... Времената са такива, че трябва да се позатворим и със свои сили да укрепим държавата.

Вреди или не БСП в сегашния си размъкнат и глобализиран вид на лявото политическо пространство? Кому са нужни декларациите от «Позитано» и местните организации, щом там не съумяват да намерят себе си и да се върнат при народа? Не е ли време мастодонтът да освободи място за нови действени движения, носители на социалистическите идеи?

Николай Николов