В. „Индипендънт“ Питър Пофам, Рим Те седяха на брега на Тибър и гледаха отчаяно как бедняшките постройки, които допреди няколко часа са наричали свои домове, бяха разрушени. Първо отхвърлени от обществото в Италия, сега и прокудени от импровизирания подслон, който са имали. А целият град тържествуваше над нещастието им. Три малки котета и прегладняло улично куче са последните останали обитатели на циганския катун в северните предградия на Рим. Лагерът е на няколко метра от спирката за градски транспорт „Тор ди Куинто“ за центъра на Рим, но е скрит зад дървета и гъста растителност и е скътан в тясна канавка, така че трябва да надникнеш между пълзящите растения и да нагазиш между тях, за да го видиш. След това ти се открива първата редица паянтови постройки, сковани от намерени дървени греди и покрити с платнища и кашони, но спретнати и поддържани. Вътре в някои от тях има килимчета, малки газови котлони, шкафчета с орнаменти, двойно легло, счупен стол; отвън - мухлясал стар диван, прояден от молците плажен чадър, който пази сянка над стара масичка за кафе: „Долче вита“ за най-бедните и отхвърлени жители на Италия. Италия се раздвижи Лагерът е празен, защото миналата сряда жената на военноморски капитан Джована Реджани на 47г. е била нападната, ограбена и захвърлена в канавката наблизо на път за вкъщи. В неделя вечер е починала в болницата. Това е престъпление с особена жестокост и подклажда нарастващото раздразнение и гняв на обществеността срещу имигрантите. Най-ненадейно италианската политическа система, толкова мудна по принцип, се раздвижи. За няколко часа Италия направи това, което милиони хора в Европа – подстрекавани от популистки политици и ксенофобски медии – биха искали да видят в собствените им държави: прилагането на светкавични и драконовски мерки, които да дадат урок незабравим на имигрантите. От известно време в парламента отлежаваше нов закон за сигурността: едно от основните положения в него е, че чужденците, които са граждани на ЕС и живеят в Италия, могат да бъдат прогонени по нареждане на местните власти, ако са заплаха за „обществената сигурност“. Без да е необходим съдебен процес. В сряда вечерта, по настояване на Валтер Велтрони, кмет на Рим и лидер на новата центристка Демократическа партия, постановлението бе извадено от проектозакона, бързо е било преправено на „декрет със силата на закон“ и е било подписано от президента. От оставач в ЕС Италия изведнъж се нареди в предните редици. „Първите 5000 експулсирания предстоят“, обеща вестник „Република“. Докато политици и адвокати се опитваха да прокарат закона в системата, властите действаха безмилостно в катуна до „Тор ди Куинто“. Кордон полицейски коли пристигнаха на място и полицаите прогониха ромите от импровизираните им домове. Детективи от криминална полиция претърсиха домовете за следи, уличаващи в убийството, а постройките трябваше да бъдат изравнени със земята с булдозери за няколко часа. Други полицейски екипи щурмуваха малки и големи лагери, в които цари беззаконие, пръснати в бедняшките и хаотични предградия на Рим и по бреговете на Тибър. Това са тъкмо онези дръзки, драстични действия срещу прилива на имигранти, за които призовават в цяла Западна Европа. Имиграция и престъпност Свободното движение на хора из целия континент е важно условие в съюза на 27-те страни членки, но взаимовръзката между имиграцията и престъпността продължава да е деликатен въпрос. В Италия, както и във Великобритания, Холандия и навсякъде другаде, въпросът за престъпниците чужденци пробужда стадните инстинкти и бързо може да свали високопоставени политици от поста им, ако заемат погрешната позиция. Статистическите данни не помагат, за да потушат дискусиите. Анализатори от Лондонската полиция смятат, че в сравнение с всички останали групи имигрантите са най-малко склонни да извършват престъпления. Цифрите сочат, че имигрантите представляват 27% от населението в Лондон, но са извършители на едва 20% от престъпленията там. Дани Срискандараджах, уважаван експерт по имиграцията в института за изследвания „Пъблик полиси рисърч“, заяви: „Има доказателства, че чужденците не са повече, а дори по-малко склонни да извършват престъпления във Великобритания, но въпреки това хората изпитват комбинация от страх и недоверие към тях“. Според допитване до гражданите в Рим мерките доста са закъснели. Жена с патерици в „Понте Милвио“, което е на няколко часа от местопрестъплението, заяви дръзко: „По-добре ще е всички да си заминат. Тук всички се страхуваме.“ Жена на средна възраст, която пазаруваше със съпруга си, заяви: „Не възразявам срещу това, че са тук. Но ако нямат постоянна работа и редовни приходи, ако им се налага да крадат и да убиват, за да преживяват, по-добре да се приберат у дома.“ Морална паника Друга жена заяви, че Велтрони не може да избегне обвинението. „Той е добър кмет в много отношения, но явно не желае да се справи с този проблем.“ След убийството на Реджани Италия изпадна в морална паника, но тя се задаваше отдавна. Политиците, Велтрони и постфашисткият лидер Джанфранко Фини правят всичко възможно да демонстрират колко решени са да се справят с престъпността сред имигрантите. Преди седмица Фини качи група журналисти на самолет, за да им покаже катуните на ромите, а Велтрони летя до Букурещ, за да преговаря с румънския президент да ограничи емиграцията. Отражението в печата и телевизиите на нападения, изнасилвания и убийства е все по-расистко и подклажда националната истерия. В Италия е широкоразпространено схващането, че страната е превзета от чужденци. Пристигнали са около 700 000 имигранти – повече от която и да е друга страна в ЕС. И все пак опасенията са неоснователни. През последните десет месеца след присъединяването на Румъния в ЕС в девет несвързани едно с друго убийства са били обвинени румънци, което не може да се сравни с убийствата, извършвани от бандите в Неапол. Сред обществения катарзис от разрушаването на катуна, което поне беше по желание на на народа, се появиха съмнения. Ако дори само улицата, която води до спирката, е била осветена с лампи, дали убийството е щяло да бъде предотвратено? Ако Велтрони беше предприел мерки срещу катуните преди няколко години, вместо безотговорно да им позволява да се умножават – дали страната щеше да е изправена пред подобна криза? Тялото на Джована Реджани беше открито, понеже жена от ромски произход изтичала по средата на улицата, за да спре автобус. Тъй като не говори италиански, тя крещяла името на мъжа, който понастоящем е обвинен в убийството - „Майлат“ - и имитирала човек, който носи тяло. Тя показала тялото на полицията и ги отвела в дома на Ромолус Майлат, който живеел с майка си. След като била заплашена няколко пъти от жителите в катуна, в момента тази жена е под полицейска закрила. Майлат е задържан под стража и е обвинен в опит за убийство, сексуално насилие и грабеж. Той се е признал за виновен единствено по обвинението в кражба.