2020 година беше различна. Тя донесе промени в много аспекти на личния и обществения живот и разтърси икономиките. Сега, когато годината вече е история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция "Икономиката през 2020 г.".

През 1882 година Томас Едисон проектира първата в света електроцентрала, изгаряща въглища. Централата е построена край Лондон и е с мощност от едва 93 киловата, с ограничен брой потребители, но в състояние да разбие монопола на газовите компании. И това се случва в момента, в който Пощенската служба в града става клиент на въглищната централа.

Почти 140 години по-късно въглищата вече са мръсна дума, а газът се завръща отново, този път като по-чистата алтернатива на въглищните централи, които в много държави доминират при производството на електроенергия.

В последните години светът се съгласи, че без да бъде спряно използването на въглища, няма да има намаляване на емисиите въглероден диоксид и по-чиста околна среда. Така след подписването на Парижкото споразумение през 2015 година инвестициите във въглищни мощности намаляват значително на запад, а в последните месеци Европейският съюз (ЕС) амбициозно се зае да поведе индустриалния свят към поствъглищната ера в енергетиката.

През декември 2019 година Европейската комисия представи една от най-амбициозните си цели за последните години - въглеродна неутралност на европейската икономика до 2050 година. Всички мерки са записани в Зелената сделка, но пазарлъците по нея съвсем не са приключили, а тепърва започват.

Като част от тях година по-късно правилата се измениха и лидерите на ЕС се разбраха за по-рязко намаляване на емисиите въглероден диоксид до 2030 година като междинна цел преди въглеродната неутралност. Но това беше изтъргувано срещу възможността държавите, разчитащи на въглищата, да могат да инвестират европейски средства в транзитни технологии, като например газ и ядрена енергия, което променя съществено правилата на играта.

Но само дни по-късно се оказа, че и това не е окончателно - при договарянето на средствата във Фонда за справедлив преход Съветът и Европейският парламент се разбраха, че този фонд няма да инвестира в проекти за изкопаеми енергийни източници, включително газ и ядрени мощности, а между другото - и за производството на тютюневи изделия.

Месец след официалната заявка за въглеродна неутралност от Брюксел представиха и идея за компенсиране на част от дейностите по преминаването на зелената вълна. По този начин беше намерен отговор на исканията на някои държави, сред които Полша, Чехия и България, които настояваха за отчитане на различията между държавите, нивото на развитие на икономиката и повече компенсации.

На първо време това е Фондът за справедлив преход. В началото беше решено в него да има 7,5 млрд. евро, но с обещания, че тези средства могат да привлекат между 30 и 50 млрд. евро частни инвестиции, заеми и национално финансиране на мерките.

В последните дни на 2020 година сумата в него набъбна до 17,5 млрд. евро, основно след настояванията на Европейския парламент. Текстовете още не са добили финалната си форма обаче и очакванията са това да стане в първите месеци на 2021 година.

Фокусът на този Фонд е насочен към регионите, които в най-голяма степен ще изпитат ефектите от Зелената сделка - основно въглищните региони в ЕС. България също ще получи пари от този фонд, защото пред страната ни предстои голямо предизвикателство - да се раздели с въглищните си централи, на които разчита за производството на около 40% от електроенергията. В зимните месеци този процент достига и до 60 на сто.

Не само Маришкият басейн може да разчита на пари от ЕС за енергийната трансформация. Брюксел идентифицира аналогични проблеми в Перник и Кюстендил, а правителството се опитва да вкара още няколко региона, сред които Ямбол, Сливен и Хасково, откъдето идва голяма част от работната сила за въглищната индустрия.

От къде тръгваме: Картината в Европа

В периода 2000 - 2020 година в света са инсталирани 1364 гигавата въглищни мощности, показват данните на End Coal. Основната част от тях (1123 гигавата) са в Китай и Индия. Пикът на новите въглищни мощности е през 2015 година, когато в света са инсталирани 105 гигавата. В края на тази година беше подписано Парижкото споразумение за климата и въглищата официално станаха мръсна дума за инвеститорите.

Най-много нови въглищни мощности в последните 20 години в Европа е изградила Германия - 13,8 гигавата. В следващите 10 години те ще трябва да бъдат затворени. Така Берлин отново е на добре отъпкания път за предсрочно затваряне на мощности след като преди години се отказа от ядрената енергия. Остават ѝ опциите на възобновяемите източници и на природния газ.

Страната вече е готова със схемата за компенсация на предсрочно затваряне на мощности, а Европейската комисия официално даде своето одобрение на идеята. В началото на декември се проведе и първият търг, на който беше изтъргувана компенсацията за няколко въглищни мощности, които от 2021 година ще спрат да произвеждат електроенергия.

На въглища, при това собствен добив, разчита и Полша и засега все още трудно възприема идеята да се откаже от евтиния за нея енергиен източник. От икономическа гледна точка обаче производството на електроенергия от въглища ще става все по-скъпо заради санкциите, които ще плащат замърсителите.

В периода 2000 - 2020 година Полша е изградила почти 6 гигавата въглищни мощности и на този етап продължава да разчита на тях за осигуряване на енергийното потребление. Властите още не са подготвили план за действие в следващите години, но вече опипват и други възможности, сключвайки меморандум със САЩ за покупка на ядрени технологии.

Варшава има идея да замести въглищата с ядрени централи и обмисля изграждането на между 6 и 9 гигавата блокове. Плановете за финансирането им обаче още не са много ясни, на фона на предходните изказвания от Брюксел, че с пари от еврофондовете ще могат да се финансират само възобновяеми източници. Сега картината е променена и пазарлъците на Варшава могат да започнат.

Освен Полша и Германия, на въглищната карта на Европа стоят още няколко държави с големи въглищни мощности и голямо отражение върху неизпълнението на зелените политики. Сред тях са България и Румъния. Нашата страна - заради ниското качество на въглищата, а Румъния - заради старите централи.

По данни на End Coal в периода 2000 - 2020 година България е въвела в експлоатация 844 мегавата въглищни мощности, а северната ни съседка - нито една нова мощност.

Отказът от въглищата е труден процес

По данни на Europe Beyond Coal  към края на 2020 година въглищата вече не са част от енергийния микс на 10 от членовете на ЕС. Една от първите държави в общността, която се отказва от въглищните мощности, е Белгия.  През последните месеци България е поставена пред трудното решение да затвори предсрочно въглищните централи, които са основни за енергетиката. Заявките на правителството са, че тези мощности ще работят максимално дълго, дори и до 2050 година.

Заместващите мощности засега са само далечни амбиции и често става въпрос за проекти, разработвани преди няколко десетилетия и забравени в чекмеджетата на институциите заради липса на пари или недостатъците на тогавашните технологии.

Страната затваря една по една остарелите си централи и така още през 2016 година изпълнява плановете за отказ от въглища, които тепърва започват да се разработват в някои от останалите членове на ЕС, сред които България, Полша, Румъния и Словения.

Всъщност официално правителствено решение за спиране на използването на въглища няма и Испания, но компаниите, които оперират такива централи, затварят мощностите, които не покриват изискванията за чистотата на въздуха. Така през лятото на 2020 година в страната бяха закрити седем централи с инсталирана мощност от 5,1 гигавата.

В повечето държави въглищата се заменят от природен газ и възобновяеми източници. При коментари относно Зелената сделка от Европейската комисия потвърдиха, че структурата на енергийния микс се определя от националните правителства и в Брюксел нямат забележки как ще бъдат заменени въглищата, включително и с ядрени мощности, стига да отговарят на критериите за безопасност.

Трансформацията ясно се вижда и в Гърция. Страната обеща да затвори и последната си въглищна централа до 2028 година, но още от 2018 година делът на въглищата в енергийния микс намалява и от 33% спада до под 10% през 2020 година. Тяхното място засега успешно се заема от природен газ и възобновяеми енергийни източници. Гърция обаче си осигури няколко нови източника на природен газ, разчертани още от предишното правителство, водено от радикалната лява СИРИЗА.

Един от тях е Трансадриатическият газопровод, който навлезе в експлоатационната си фаза в края на ноември.

Енергийна трансформация по български

ред тях например за изграждане на АЕЦ "Белене", чиято първа копка е още от 1981 година, за водни централи на р. Дунав, чиято идея е от 1956 година. Проектът е официално изоставен от правителството на Андрей Луканов през 1990 година, но отново влезе в полезрението на експертите, след като беше официално предложено от екипа на президента Румен Радев като опция за развитието на зелената икономика.

Плановете какво ще се прави на мястото на Маришкия басейн още не са разчертани - това ще стане с помощта на определен от ЕК консултант, който ще планира заедно с местните власти проектите, които да получат финансиране по Фонда за справедлив преход.

Едно е сигурно обаче, преди да си представим наредени соларни панели на мястото на въглищните централи в региона или огромни батерии, разположени по площадките, сега е моментът да се инвестира в иновативни технологии и решения.

Проекти за съхранение на енергия не означава автоматично акумулаторни батерии, които да се чудим впоследствие как да утилизираме. Такива са и идеите за ПАВЕЦ, които в условия на излишък на енергия зареждат своите изравнители в очакване за пиково търсене, а страната ни има всички географски дадености да ги реализира.

ПАВЕЦ "Чаира" вече доказа своята ключова роля за енергетиката, изваждайки страната от енергийна криза в началото на 2017 година. Централата може да поеме дори изключването на един от блоковете на АЕЦ "Козлодуй" - разбира се, временно, но достатъчно, за да се намери източник на енергия от общия енергиен пазар и да не бъде допуснат режим на тока.

Такива са проектите за изграждане на централи на природен газ, които стават релевантни след заявката на Брюксел, че газът ще може да бъде "мостова технология" към прехода от въглища към зелена икономика.

Такива са дори и ядрените централи - блоковете от ново поколение вече са достатъчно гъвкави и могат да бъдат вече не толкова базова мощност, а дори балансираща мощност за възобновяемите източници.

Според проучване на Масачузетския технологичен институт от 2018 година дори и по-старите реактори в САЩ, Канада и Европа могат да бъдат управлявани така, че да заменят "спящите" мощности на въглища и газ, които чакат дупка в производството на зелените централи.

И да не забравяме, че декарбонизацията не е свързана само с енергетиката и производството на ток.

 Деляна Петкова, редактор Елена Илиева