2020 година беше различна. Тя донесе промени в много аспекти на личния и обществения живот и разтърси икономиките. Сега, когато годината е почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция "Икономиката през 2020 г.".

Българското земеделие е важно, въпреки че формира малък дял от БВП. За много от областите в България то обаче е главен поминък. Особено за Източна България годината беше тежка. Имаше спад на рентите в Добруджа от около 50% и първи спад в цената на земята там.

Проблемите започнаха още миналата година с унищожаването на няколко свинеферми поради бума на африканската чума по свинете (АЧС). Това буквално спря опита на България да се трансформира от производител на зърно в производител на месо, т.е. да получи по-голяма добавена стойност. В сектора се говори, че в Испания има свинеферми, които произвеждат месо с българска пшеница, с български работници и изнасят месото за България. Естествено е това да става тук. Естествено е стъблата от царевица, пшеница и слънчоглед да се използват в животновъдството в България. Естествено е силните зърнопроизводители да развият съпътстващо производство. АЧС беше голям прът в колелата на земеделието. 

Коронакризата създаде стрес в цялата система, но като цяло намалялото потребление на храни е основен ефект. Последното изостри конкуренцията и например при картофопроизводителите ударът от евтиния внос беше силен.

Ударени бяха производителите на розово и лавандулово масло, както поради свръхпредлагане от увеличените в последните години площи, така и поради коронакризата, която намали потреблението на козметични продукти. Ударното засаждане на лавандула доведе до рекордни цени на земеделската земя и до рекордни ренти в Добруджа. Говори се за цени от 3 000 лв. на декар и ренти от 150 лв. на декар. Залезът на лавандулата и сушата в Добруджа свиха рентите в житницата на България от например 98 лв. през 2019 г. до 40 лв. на декар през 2020 г. Цената на земята също тръгнаха надолу. Има очаквания, че проблемите за някои фермери ще се проточат, поради съдебни искове от собственици на земя, несъгласни с намалената рента.

Като допълнение нека кажем, че 2020 г. е последна от програмния период 2014-2020 г. и това изнервя целия сектор. Идва новият период 2021-2027, който, ако е по-опростен и по-работещ, може да доведе до рязко подобрение, но това още не е съвсем ясно.

Какво се случва след толкова много проблеми?

Надеждата е, че проблемите ще доведат до поумняване, корекции и силно подобрение. Валежите през октомври - декември 2020 г. вече са над нормите. Пшеницата и ечемикът се чувстват добре.

В последните месеци цената на пшеницата на световните пазари достигна рекорд за последните 5 години и това вдъхва оптимизъм в сектора. Пазарни източници споделят, че търсенето застига предлагането, за разлика от предишните години с превес на предлагането. Може би и политиката на печатане на пари и скритата инфлация от това спомагат за повишение на цената на пшеницата.

Това може да донесе пари в сектора, на ниво едри фермери, които движат тенденциите у нас, където, за разлика от Западна Европа, доминират големите фермери.

Промяна може да се очаква и откъм добавена стойност, извън зърнопроизводство. Държавата облекчи процедурите за ползване на вода за напояване от собствени източници, което е добре за всички подсектори. Зърнопроизводителите, особено в Добруджа, разбраха, че трябва да търсят и други култури, да мислят за добавяне на стойност, включително с животновъдство.

Южна България може най-накрая да заложи на зеленчукопроизводство, овощарство и лозарство, а не на зърнопроизводство. В новият програмен период може би ще има силен ръст на оранжерийното производство, включително с фотоволтаични инсталации.

Повишените ренти в последните години принудиха фермерите да подобрят методите си дотолкова, че добивите на декар в последните 15 години бяха увеличени значително, но вече няма накъде. Новите сортове, механизация, торене и въобще подобренията са направени.

Лавандулата беше един опит да се излезе от зърното и да може да се дават по-големи ренти, с което да се привлече земя, но той се провали с реализираното свръхпроизводство.

Тези опити ще продължат и земеделието бавно ще намира посоките към по-голяма добавена стойност. От една страна, в огромни региони от България като Северозападна България, и въобще в Северна България, няма друг поминък. От друга страна, високите ренти изпилват маржа за фермерите и те трябва да измислят нещо, за да са конкурентни. Много от големите зърнопроизводители имат големи площи изкупена земя. Те могат да направят окрупняване чрез замени и покупки, за да създадат нужните блокове за напояване на интензивни култури.

Само че големите фермери, обработващи по 50 000 дка или повече, не са мотивирани да преминат към животновъдство и овощарство.

Мнозина се надяват, след като се намери ваксина срещу коронавируса, да се намери решение и на африканската чума по свинете (АЧС).

Земеделската земя

Факт е, че земеделската земя не успя да поевтинее през 2020 г., с изключение на Добруджа, според източници на Investor.bg. Рентите за стопанската 2020-2021 г. се запазват сравнително близо до нивата от 2019-2020 г. Например „Агро Финанс“ АДСИЦ договори с 2,5% по-ниска рента до 52,14 лв. за 2020-2021 г. за общо 132 000 дка.

"Адванс Терафонд“ АДСИЦ пък се споразумя за 1,5% по-висока рента до 40,53 лв. на декар за 171 593 декара.

Докато цената на земеделската земя е функция и на рекордно ниските лихви, които карат спестителите да търсят алтернативи за инвестиране, рентите са абсолютно пазарни и показват мощта на фермерите да печелят за себе си и за собственика на земята.

Разбира се, фермерите продължават да са основни купувачи на земя. Стойността на земята ще продължи да се движи и от субсидиите, но в условията на глобализацията всички богати държави субсидират земеделието, индустрията, иновациите, IT сектора и няма изгледи Европейският съюз да спре субсидиите за земеделието.

Мариян Йорданов, редактор Миглена Иванова