2020 година беше различна. Тя донесе промени в много аспекти на личния и обществения живот и разтърси икономиките. Сега, когато годината е вече история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция "Икономиката през 2020 г."

2020 година постави туризма по света в изцяло нова реалност. Затваряне на границите, затягане на правилата за пътувания, изисквания за тестове, страхове от налагане на карантина – това се оказа новата картина за сектора. Пандемията подложи на безпрецедентен натиск туристическата индустрия както по света, така и в България. Заразата от коронавирус се превърна в истинска катастрофа за туризма и стана най-големият враг на бизнеса с туристически пътувания в цял свят.

Как се представи България

Секторът на туризма беше сред най-засегнатите от коронавирусната пандемия у нас. Още в ранна пролет държавите в европейската общност се затвориха, пътуванията, включително с цел туризъм, бяха напълно блокирани, а плановете на туристите - тотално объркани. Като цяло през първото полугодие нощувките в ЕС се свиха с 60% на годишна база.

В България в месеците на блокадите - април, май, юни, сривът при нощувките беше съизмерим. Известна активност записаха месеците август и септември, когато в условията на нестихващо разрастване на заразата българският туризъм регистрира над 20% ръст на приходите от нощувки на българи.

Въпреки това Лято 2020 ще се запомни с безпрецедентния отлив на чужди туристи – в летните месеци с над 80 на сто.

През лятото вътрешният туризъм се оказа спасителен пояс за българската туристическа индустрия, макар и недостътъчен, за да компенсира сривовете.

Заради ограниченията за пътуване в чужбина масово превърналата се в традиционна лятна дестинация за много българи Гърция беше заменена с родното Черонморие. Раздвижването на сектора през лятото изцяло се дължеше на вътрешния туризъм и активността на българите, които бяха възпрепятствани да пътуват в Гърция и Турция. 

„През август и септември имахме ръст на туристите, но като брой посетители. Важните показатели за бизнеса обаче са броят нощувки и средните приходи от тях. Българите избраха Южното Черноморие, а румънските туристи – Северното. Но много хотели останаха затворени и нямаше как да се компенсира липсата на чужди туристи“, посочи Димитър Попов, председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА).

От масов към семеен туризъм, от хотелски комплекси към къщи за гости

В хватката на пандемията българските туристи преоткриха някои персонализирани туристически модели – самостоятелните къщи за гости се оказаха недостатъчни за нарасналото търсене, докато големите хотелски комплекси останаха празни.

На практика моделът на масовия туризъм, базиран на големи групи нискобюджетни туристи, настанявани в големите черноморски комплекси, се оказа неработещ.

На фона на празните хотели по морето процъфтя бизнесът на къщите за гости, малките семейни хотели и апартхотелите.

„Пандемията доказа, че семейният туризъм е устойчив – базиран на къщи за готи, малки семейни хотели. В същото време големият индустриален туризъм, свързан с презастрояване и липса на достатъчно източници на захранване, доказа своята неустойчивост. Това е и бъдещето – семейните хотели, къщите за гости, съхранените български традиции с добра храна и хубаво вино“, коментира Румен Драганов, председател на Конфедерацията на българския туристически бизнес. Според него масовото настаняване и изхранване тип „ол инклузив“, индустриалните хотели – този вид туризъм ще бъде в упадък, защото няма да може да постигне капацитет.

Тенденцията е валидна и за сферата на туроператорската дейност, където пандемията също показа, че масовият туризъм започва да отстъпва на малките туристически групи и индивидуалния семеен туризъм. Заради националните блокади, затварянето на граници и налагането на карантини българските турагенти не успяха да реализират ваканциите на големите групи чужденци, които обичайно почиват в големите хотелски комплекси по българското Черноморие. В резултат те останаха пусти, а туристите по родното Черноморие бяха само българи.

„Глобалната епидемия ще ускори тенденцията към бягане от масовия туризъм, ще останат традиционните семейни почивки. Групи от по 50 човека в автобус на културни обиколки например ще се заменят с по-малки групи. Очевидно туроператорите трябва да се пренасочат към организирани индивидуални пътувания до 10 човека“, коментира Димитър Попов. Той вижда и ориентация към по-специализиран туризъм – вело туризъм, конен туризъм, извеждащи туристите извън големите градове. Туризмът в малки групи сред природата се реализира успешно и през тази година. Очакванията са този вид туризъм първи да си пробие път след пандемията.

Според Драганов индивидуалното обслужване в тесен формат е устойчиво и инвеститорите в този вид туризъм имат бъдеще, защото той бързо се възстановява от кризи. Този вид туризъм трябва да бъде подкрепян и от държавата. „Но за индустриалния туризъм, в който сме направили големи инвестиции, трябва да преоценим неговата роля с оглед на това, че беше насочен към чужденци с договорени ниски цени за големи капацитети“, посочи Драганов.

Държавната подкрепа – закъсняла и сбъркана

Очаквано пандемията се отрази пагубно на приходите както на турагентите, така и на хотелиерския бизнес, включително и през най-активните летни месеци. Ограниченията от пролетта у нас блокираха почти напълно работата на хотелиерите, а след раздвижването през лятото есенните рестрикции, включително и по коледните и новогодишни празници, засилиха напрежението в бранша. Като цяло всички представители на сектора останаха недоволни от забавената и невсеобхватна държавна помощ. 

„Подобна криза в туризма досега не е имало – нито в България, нито по света. Излизането от нея зависи най-вече от държавната политика за сектора. Важна е и националната туристическа реклама, която трябва да бъде по-сериозна и да се следи изкъсо ефектът от нея“, посочи Димитър Попов. За него в целия сектор мерките са закъснели, помощта е ненавременна и неточна, а мерките, както бяха дефинирани в началото, неработещи за сектора на туризма.

„Влиянието на пандемията е пагубно за туризма глобално, но със своевременно подпомагане наши конкуренти в съседни страни си запазиха бизнеса, а ние останахме неконкурентоспособни с идентични продукти“, разказа той.

Ударът върху туризма заради блокадите може да се минимизира и това може да стане само с държавна подкрепа, категоричен е и Румен Драганов. В голяма степен моделите в туризма ще останат същите, не се очаква промяна в нагласата на хората да пътуват и да почиват, смята той. И прогнозира, че българският туризъм ще се възстанови с параметрите от 2019 г. със старта на масовата имунизация.

„Подобно възстановяване на сектора може да се очаква в края на 2022 г. или началото на 2023 година. Периодът до тогава ще е белязан от по-слаби резултати и повече компенсации от държавата“, смята Драганов.

Преди Covid пандемията туризмът имаше ключова роля за икономиката на България – сектор, който осигурява 14% от БВП и хиляди работни места. Когато здравната криза, причинена от пандемията, си отиде, секторът със сигурност ще се рестартира. Може би сега е подходящият момент за преосмисляне и изграждане на правилните стратегии за този важен отрасъл за икономиката на страната ни. Браншът успя да покаже способности за преструктуриране на туризма у нас към по-устойчиво развитие – чрез местни и селски туристически инициативи, повече пътувания извън активните сезони, алтернативни форми на туризъм в персонализиран формат.

Евгения Маринова, редактор Десислава Попова