Леа Коен* Неотдавна Английската асоциация за опазване на езика поведе широка кампания за забрана на рекламни текстове, които „говорят, за да не казват нищо”. Как звучи например плакат на полицията, който съветва „да не се извършват престъпления”? Асоциацията се позовава на изследване на групата „Кампания за прост английски”, която дава изобилни примери за празно книжно бръщолевене. Например пътно табло, одобрено от британската полиция, което гласи: „Внимание! Мокър път по време на дъжд!” или „Риск от сънливост” върху кутии с приспивателно на известната фирма „Глаксо”. Французите наричат „дървен” езика, с който „се говори, за да не се казва нищо”. Публична тайна е, че този език е предпочитан и употребяван най-вече от политици и дори се изучава специално в Училището по държавна администрация (ЕНА) в Париж. „Порой от думи върху пустиня от мисли” Ако се доверим на историята на лингвистиката, за първи път „дървеният” стил на говорене е бил обществено утвърден в административния език на най-бюрократичната администрация – руската. Още преди революцията е съществувал израза „дъбов език”, с който се е определяло безсмисленото, пълно с чуждици бръщолевене на царските чиновници, сполучливо осмяно от Гогол и Чехов. Болшевиките щедро черпят от царските клишета и доразвивайки ги, ги превръщат в основен, нищо незначещ език на пропагандата, за който французите имат чудесната поговорка „Порой от думи върху пустиня от мисли”. Този мътен порой заливаше в продължение на 50 години и българската преса и общественото говорене на политиците или „отговорните фактори”, както се наричаха тогава. (Прекрасна „дървена” форма!, като се има предвид, че нито носеха лична отговорност, нито бяха „фактори”). За да опресним спомените си, достатъчно е да отворим който и да е брой от вестник „Работническо дело” (а защо не и от неговия приемник „Дума”). „Разпасаният”, според някои лингвоморалисти, език на новопоявилата се „след промените” (също „дървен” израз) преса, беше всъщност напълно съзнателен опит (по скромното ми мнение сполучлив!) веднъж завинаги да се скъса с „дървената” риторика. Да потърсим точен превод „Дървеният език” е навлязъл толкова дълбоко в съвременния политически бит, че хората са си изработили специална техника за превод на неразбираеми политически фрази, с които голяма част от съвременните политици или прикриват пълната си липса на идеи, или маскират истинските си намерения. Изрази като „търсене на социално равновесие” или „социална хармония”, употребявани и от наша министърка, според тази техника не означават нищо друго освен „нямаме пари, но ще се опитаме да ви залъжем с нещо”. Призивите за „намиране на разумен компромис”, отправени от президента по повод на учителската стачка, преведени от „дървен” на разбираем език, означават „престанете да упорствате, и без това няма да постигнете нищо”. А как ви звучи например фразата: „Всеки трябва да получава заплата, която да съответства на полаганите от него усилия.” Възпитаниците на ЕНА сигурно биха я включили в галерията си с шедьоври на „дървения език”. Това е наш, български принос към категорията, който принадлежи на премиера Станишев. Фраза на Михаил Миков, председател на „Коалиция за България”, също заслужава необходимото внимание. „Всеки може да изразява едно или друго мнение по прилагането на един или друг закон, по функционирането на една или друга институция.” „Преведена”, тя се покрива с българското „Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша.” Или още по-просто: „Каквото сме намислили, туй и ще сторим”. На същия политик принадлежи и друга пълна с неясна символика мисъл, която звучи така: „Има такива консултации по отношение на балансите, които трябва да се постигнат, между различни магистратури, между регионалното представителство, така че наистина ВСС да отразява пъстрата картина на интересите, която съществува в съдебната система.” Кой е шампион? „Дървеният” език влиза особено в употреба по време на избори. Всяка кампания се превръща в особен вид шампионат по „празно говорене”. По време на президентската кампания на Никола Саркози се случи може би за първи път точно обратното. И кандидатът на десницата, и целият му екип обявиха война на „дървения език” и се постараха да говорят ясно и разбираемо на избирателите. Резултатът от тази промяна е налице. Екипът, който пренебрегна известната максима на своя знаменит сънародник Талейран, че „езикът е средство да се прикрие мисълта”, спечели впечатляващо доверие у френските избиратели. Учениците на Талейран остават обаче все още многобройни в пределите на страните зад бившата „желязна завеса”. Неотдавна президентът Владимир Путин „обясни” по следния начин смяната на министър-председателя на Русия, която озадачи наблюдателите и предизвика основателни коментари за дългосрочна промяна в политическата кариера на самия Путин. "...да бъде показан векторът на развитието на страната и структурата на администрацията и изпълнителната власт преди парламентарните и президентските избори". С това тайнствено изречение руският президент предупреди противниците си вътре и вън, че няма никакво намерение да напуска командния пост на държавата, каквото и да гласи конституцията по този въпрос. Диалектите Българските политици рядко се изразяват тайнствено, освен когато това става неволно. Мнозина доскоро се опитваха да тълкуват и откриват несъществуващи послания в неволно изпуснати изречения на бившия премиер Симеон Сакскобургготски, но дори и най-верните от собствената му партия се умориха от това упражнение и го зарязаха, откривайки навярно, че бившият цар и премиер просто се учеше на изкуството, с което запознават студентите във френската ЕНА. Различните партии могат да изработят дори собствени диалекти на „дървения език”, което особено личи върху изборните им плакати. Както и да се камуфлира обаче, той е лесно разпознаваем по следното: зад него не стои никаква съществена мисъл и служи най-често за прикриване на истината. Прекрасно е илюстриран с онзи стар дисидентски виц за стогодишнината на Ленин и часовника с кукувичката. Във вица невинната дървена птичка е заменена с дървената глава на вожда, която на всеки час се подава от кичовия часовник, за да изкука с дървената си глава. Разбира се, служейки си с „дървения език”. ________________________________ *Леа Коен е бивш посланик в Белгия, Швейцария и Люксембург.