На 23 септември обикновено се отбелязва годишнината от Септемврийското антифашистко въстание. Няма никаква информация някъде някой да е положил китка или венец от цветя пред паметниците на септемврийци. И да има такива смелчаци СМРАД (Средства за масова реклама, агитация и дезинформация) не съобщават за тях. Левият печат и сайтове мълчат със страшна сила за Септемврийското въстание 1923 г. Корнелия Нинова във фейсбук предния ден отбелязва денят на независимостта, но на 23 септември гробовно мълчи. Мълчат и всички ръководни дейци на БСП и от множеството БЗНС –та, чиито предци въстанаха срещу фашистката тирания на Деветоюнските превратаджий.
Само една публикация на небезизвестният антикомунист Росен Тахов в един бойковистки вестник и преразказана в един делянпеевски сайт. Публикация без историческа истина, а само политически алабализми, откъснати от реалната действителност на 1923 г. И толкова. Дори военните сайтове си мълчат за този бивш празник на Българската армия.
А тази 1923 г. е много важна. Според акад. Г. Марков от нея започва гражданска война в България, която завършва през септември 1944 г. Началото на тази гражданска война е терористично кърваво. И тя продължава 21 години и почти през цялото време и обилно кървава. В сегашната политическа обстановка има явна манипулация на оценката на Септемврийското въстание. Най-често се игнорира датата и събитието, има пълно мълчание, все едно такова нещо като Септемврийско антифашистко въстание не е имало, все едно не са загинали около 5000 българи (по акад. Марков), а много повече. Шпицкомандите, военните и полицията не са водели поименна статистка на убитите. В сайта „Уикипедия“ за 23 септември 1923 г. пише „В България започва Септемврийското въстание“, но в друг материал на същия сайт въстанието е определено като „Септемврийски бунтове“. Във визираната днешна публикация въстанието е наречено „метеж“.
Макар че често се използват като синоними, термините „въстание“, „бунт“ и „метеж“ имат своята специфика. Главното при въстанието е, че то е организирана въоръжена проява с цел защита на класови, социални, национални, религиозни и др. интереси и против съществуващата власт, за смяна на държавната власт. Главното при бунта е, че той е предимно стихийна проява на масово неподчинение против нещо и най-често е против съществуващата в страната власт. Главното при метежа е въоръжена проява, стихийна или като част от заговор, най-често от някаква военна единица като недоволство от нещо и/или за смяна на командването и/или на властта. Властвалите деветоюнци използват и думата „размирици“.
Играта с понятията е предимно с цел прикриване на антифашисткия характер на Септемврийското въстание и отричане на неговия класов характер – въстание на работници и селяни с цел създаване на работническо-селско правителство. С термина „бунт“ то е определeно при откриването на 21 ОНС на 9 декември 1923 г. от Борис III. Разграничението между стихиен бунт или метеж и въстание е обикновено в наличието или отсъствието на предварителна подготовка. За предварителната организация на Септемврийското въстание е създаден комитет, ръководен от Коста Янков. Неговото арестуване на 12 септември намалява силата и влошава организацията на въстанието.
Въстанието е антифашистко, понеже на власт чрез преврат са български фашисти. Деветоюнската власт носи белезите на фашистка власт понеже се основава на свръхнационализма. За тези, които се съмняват в това, нека прочета програмните документи на Военната лига, Съюза на запасните офицери, Съюза на запасните подофицери и на ВМРО. Деветоюнския преврат и Правителството на Ал. Цанков са военнофашистки. Това е българската специфика на фашизма – идва на власт с щиковете на военните (редовни и запасни), а административното управление на териториалните единици в страната се поверява на запасни военни лица. Втората фашистка характеристика е върлият антикомунизъм, антиболшевизъм, антисоциализъм и дори антидружбашество (БЗНС), т. е. анти срещу всичко ляво в обществото. Третата много характерна черта на българския фашизъм е жестокият терор и насилие. Използват се всякакви форми; военнен преврат; паравоенни формирования за насилие срещу земеделци и комунисти (т.нар. шпицкоманди); уволнения; декларации от работници, че не са комунисти; заплахи; смъртни „присъди“ на ВМРО над ръководни дейци на БЗНС и БКП; разбиване и унищожаване на партийни клубове на БКП и БЗНС; забрана на партии и леви организации; избиване по улиците на представители на БКП и БЗНС; масови арести от полицията и военните, побоища на задържани хора и масови избивания и гавра с телата на убитите по време на Септемврийското въстание и т.н. Ген. Лазаров издава заповед участниците в Септемврийското въстание и техните помощници да не бъдат вземани в плен, а да ги убиват на място. По данни на Й. Зарчев“ (Септемврийското въстание и Земеделският съюз, – сп. „Векове, № 5, 1973 г. са убити над 3500 земеделци и 6 министри и няколко десетки земеделски народни представители. На 12 септември 1923 г. са арестувани над 2000 комунисти (Гришина Р.П. Возникновение фашизма в Болгарии 1919-1925 г. С., Изд. на БАН, 1976 г.). Освен в сражения са убивани и арестанти и доброволно предали се въстаници. Убити са редица народни представители и видни адвокати, защитаващи комунисти. (Петко Д. Петков, Димо Хаджидимов, Тодор Страшимиров, Харалампи Стоянов, Вълчо Иванов и т.н.). Христо Кабакчиев е арестуван на 12 септември 1923 г. в София, не участва в подготовка и във Септемврийското въстание. Избран е за народен представител в 21 ОНС, но е оставен в ареста, в противоречие на всички закони и Конституцията на България. Масово са избивани активни комунисти и земеделци, дори такива които не са участвали във въстанието и дори арестуваните на 12 септември активисти на БСП.
В началото на 1924 г. е приет терористичния закон за защита на държавата (ЗЗД) чрез който се преследват политическите противници на фашистката власт. По повод неговото съдържание Петко Д. Петков заявява на 2 януари 1924 г.: „Един закон с който целите да унищожавате политическите си противници … да унищожавате свободата на мисълта, с който целите да посегнете на свободата на личността и да посегнете на ония принципи, които буржоазната държава издаде с великата френска революция и декларацията за правата на човека и гражданина …“ (Стеногр. протокол 21 ОНС, I РС, 1924 г., с. 299).
Веднага след Деветоюнския преврат със заповед на министъра на правосъдието са създадени „специални углавни отделения“ (граждански) в градовете Плевен, Шумен, Т. Пазарджик и Ловеч, които да съдят по закона за разбойниците всеки, който се противопоставя на установената власт. Не по Наказателния закон, а по закона за разбойниците, като обикновени бандити. Дадени са строги нареждания в два дни да ликвидират със заведените при подобни случаи процеси.“ (В-к „Зора“, бр. 1201, от 15 юни 1923 г.). По време на Септемврийското въстание е издаден Указ 21 за компетенциите на военно-полевите съдилища, създадени след Указа (№ 11) на Борис III за обявяване на военно положение. Властта на военно-полевите съдилища се разпростира и върху цивилните граждани. (в-к „Зора“, бр. 1283 от 24 септември 1823 г.).
Има и други фашистки характеристики на цанковото правителство. Фашисткият характер на управлението на деветоюнците признава косвено дори Цанков. В писмо до Калфов той пише: „правителството в чужбина, между обществото и в печата не се ползва с добро име. Минаваме за недемократично, реакционно и фашистко правителство. Това е общото мнение на всички“ (ЦДА, ф.368, оп.1, , а. е. 313, л.3). Всички в Европа по онова време определят Деветоюнското правителство като фашистко. Само редица съвременни български историци и журналисти отричат това. За тях не са важни обществените мнения и оценки на станалото в България, за тях са по-важни соросоидните хонорари.
Една съществена особеност на българския фашизъм е, че нашите доморасли фашисти се страхуват открито да се обявяват за такива. Те се страхуват да се определят като такива поради зависимостта на България от победителките в Първата световна война – Великобритания и Франция.
Доминиращата манипулация, която масово и ежегодно се тиражира е, че „става въпрос за внос на революция … така нареченото Септемврийско въстание е скалъпено от Коминтерна.“ (израз на Р. Тахов). Да видим каква е истинската картина. Въстанието, твърдят всички комунистофоби, било инспирирано от Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал (ИККИ). Но тези твърдения са несъстоятелни. Необосновани са оценките, че Съветския съюз искал да изнесе революция в Централна Европа и поради това стимулирал въоръженото въстание в България. Да, имало е курс към световна революция, но той е бил през 1920 г., когато Червената армия настъпва в Полша и се очаква немския пролетариат да въстане и подкрепи Червената армия. Подобни твърдения показват неразбирането на мястото на България в политическата сцена на Европа. При господстващата идеология в Съветския съюз за водещата роля на работническата класа няма как да се е разчитало на селска България. Целта на Троцки и неговите сподвижници е била в индустриалните държави Германия, Великобритания и др., където има силна работническа класа, силни социалдемократически партии и силни синдикати да се развие световната революция. Целта на Септемврийското въстание не е била промяна на държавния строй (сваляне на монархията, промяна на Конституцията и т.н.), създаване на съветска власт. Целта е била вместо превратаджийското терористично правителство да дойде на власт работническо-селско правителство.
Да, вярно е, че в Коминтерна въпросът за политическото положение в България е обсъждан и са вземани решения, но в повечето случаи те носят характера на оценка и на препоръка за действия от страна на БКП. Те са отправяни предимно от Васил Коларов като генерален секретар на ИККИ. В тях се изразява недоумение от позицията на неутралитет при преврата и нежеланието за съпротива срещу настъпващия терор в условията на ожесточена класова борба. Едва ли дейците на Коминтерна са могли да повлияят на бай Иван от Гол Тупан да остави ралото и мотиката и да грабне пушката, на бай Петър да остави наковалнята и чука във фабриката и да се хвърли срещу армията и полицията. В страната е имало политическа обстановка на крайно напрежение и противопоставяне, когато дори ареста на отделен член на партия е могъл да прелее чашата на търпението. По същество е имало подходяща за въстанието политическа ситуация и политическа обстановка.
Своеобразно отрицание на влиянието на Коминтерна дава един авторитетен свидетел, лидерът на радикал-демократическата партия (участваща в правителството на Ал. Цанков). В реч пред Народното събрание той заявява: „Септемврийските събития не бяха дело случайно: те бяха рожба на нашите местни условия, макар че имаше и външен пръст …не трябва да се мамим: никаква Москва не можеше да предизвика нищо в България, ако нямахме така здрава и добре организирана партия … и ако нямаше тая партия на разположение, макар и пръснати и разбити, части от дружбащината в България. Без тия две условия никаква заповед на Москва не можеше да има никакво значение за смутовете … И те (комунистите – б. м.) намериха разбитата душа на простичкия българин, разбита от страшни преживявания през още по-страшната война: намериха икономически разорена страната им; съсипана финансово; намериха населението угнетено, не само материално, а и душевно, морално – една от последиците на войната, защото рядко има къща, която да не е зачернена по пряк или косвен начин, защото рядко има къща, която да не е икономически пострадала …“ (Стен. дневници 21 ОНС, I РС, 21.XII, 1923 г.). Истината разкрита от Костурков, е че в България след загубените войни има дълбока социално-икономическа и политическа криза, че има остър политически конфликт, особено след Деветоюнския преврат. В тази обстановка и без решение на Коминтерна ще избухне въстание.
Много важно е да се прецени и оцени периода преди въстанието и политическите условия за дейност на БКП и БЗНС. Властващите се стремят да предизвикат левите сили към метеж. Преди въстанието в страната има безогледен терор срещу левите сили. Властта е националистическа, антикомунистическа и терористическа. В идейната ѝ основа, пропаганда и дейност е заложена борбата срещу земеделци и комунисти. Това е особеност на фашизма в България, тъй като в другите фашистки страни няма на власт земеделски партии. Антикомунистическата характеристика е основополагаща за „Хан Кубрат“, ВМРО, Военния съюз, Съюза на запасните офицери, Народен сговор, младежката организация на Обединената народно-прогресивна партия, някои юнашки и скаутски дружества, т.е. за движещите сили на Деветоюнския преврат.
След преврата, и много преди решението на БКП за подготовка на въоръжено въстание, в страната има яростна антикомунистическа пропаганда. Особено активни в това отношение са свързаните с Народния сговор вестници „Миръ“, „Зора“ и „Слово“. Борис Вазов в статията „Кои са граждани? (в-к „Миръ“, бр. 6917 от 2 юли 1923 г.) определя членовете и привържениците на БЗНС и на БКП като неграждани: „… гражданството обгръща всички ония жители на държавата, които са против дружбашеството (т.е. съсловното управление, грабителството и тиранията), против социализма (класова борба, диктатура на пролетариата, интернационализъм), против комунизма (класова борба, диктатура на пролетариата, интернационализъм, черезвичайка, съветско управление, III интернационал)“, т.е. държавата не обгръща като жители земеделци, социалисти и комунисти! Комунистите в статията „Същността на дружбащината“ (в-к „Миръ“, 6918 от 3 юли 1923 г.) са определяни като „крайни елементи“. Вестник „Миръ“ (бр. 6933 от 21 юли 1923 г.) продължава пропагандата срещу комунистите: „дружбащината разори и опозори България, а под знамето на болшевишките адепти у нас може да я погуби“. Два дни по-късно в-к Миръ“ (бр. 6934 от 23 юли 1923 г.) дава висока оценка на военно-фашисткото правителство на Ал. Цанков: „Прави голяма чест на правителството усърдието, с което то се е запретнало да очисти страната от болшевизма и неговите агенти“. Има и сведения, че управляващите деветоюнци се подготвят да забранят комунистическата партия. Скоро след преврата деветоюнският министър Янко Стоенчев в публична реч се заканва, че ще има изтребление на Комунистическата партия. Стоян Костурков открито заявява: „Още преди сливането (създаването на Демократическия сговор 10 август 1923 г. – б.м.) бившият наш приятел министър Петър Тодоров дойде и даде сведения на партията за онова, което правителството (на Ал. Цанков – б.м.) е искало да направи: да обяви вън от законите на Комунистическата партия“ (В-к „Радикал“, бр. 52 от 9 март 1925 г.). В обществото след Девети юни има множество сигнали, че победата на Конституционния блок ще доведе до обявяване извън законите на комунистическата партия (в-к „Миръ“, бр. 6681от 12 септември 1922 г).
Тези действия и намерения на правителството за забрана и разгром на БКП са много преди ръководството на БКП да вземе решение за подготовка за въоръжена проява. Това показва, че в обществото вече се е усещала нагласата на Военно-фашистката власт след разгрома на БЗНС да разгроми и БКП. А дали в подобна обстановка комунистическата партия да не се подготви за отпор? И дали няма правото да се подготви за въоръжено въстание?
Към края на август и началото на септември 1923 г. антикомунистическата офанзива се засилва. Показателни са статиите на Б. Вазов (в-к „Миръ“, бр. 6970 от 4.IX. и 7.IX. 1923 г.), в които той пише: „За българската демокрация комунистическият въпрос е за живот и смърт. Ако се пропусне днешният удобен момент да се ликвидира с комунизма и да му се отнеме ореолът на легалността, очевидно е, ние подготвяме едно смъртно бъдеще за България“; „С комунизма в България трябва да се ликвидира именно в днешния момент, когато той преживява криза …Ако се пропусне днешният удобен момент, с това ще се извърши една непростима грешка…“. След изборите за Народно събрание (18.XI.1925 г.) в-к „Независимост“ (бр. 776 от 21 ноември 1923 г.) разкрива преднамереното предизвикване на Септемврийското въстание: „Един акт, непосредствено свързан с изборната борба, бе акцията срещу комунистите. Макар изборите към 12 септември (1923 г. – б.м.) да не бяха насрочени, те обаче бяха проектирани и именно да се завършат с успех, биде предварително предизвикана към сблъскване Комунистическата партия – най-силната и опасна опозиционна партия в страната след 9 юни. Тя трябваше да се съкруши и чак тогава… да се насрочат и проведат „свободни избори“.“
Деветоюнските властници получават морална помощ и методически указания от фашистите в Италия. Илчо Димитров разкрива (Сп. Ист. преглед, год. XXIX, 1973, с.61), че „Цанков лично благодари на Мусолини за приятелските съвети и го увери, че ще бъдат драговолно последвани“. Следователно „приятелските съвети“ и „драговолното им последване“ е едно от доказателствата за фашистката същност на деветоюнския режим.
В днешната статия личат елементарно непознаване на исторически факти и елементарна логика. Става дума за опитът за сравнение между Септемврийското въстание 1923 г. и сегашните пародийни изпълнeния на т.нар. Велико Народно въстание I, II и III през 2020 г. Всички ученици, които учат логика и усвояват други научни знания знаят, че при сравнение се сравняват само съпоставими факти, обекти, явления, процеси и т.н. Въстанието 1923 г. е въоръжена проява с цел създаване на работническо-селско правителство. Тъй наречените въстания 2020 г. са мирни протести с цел сваляне на корумпирана мутроолигархическа власт.
Профански звучи и сравнението на т.нар. „отровно трио“ (по Сашо Диков) от трима десни представители, антикомунисти (Хаджигенов, Минеков и Бабикян), които не представляват никоя политическа сила, без оформена политическа линия на поведение от една страна, и от друга – определено като „първото отровно трио“ (Георги Димитров, Васил Коларов и Гаврил Генов). Няма самообявило се никакво „първо отровно трио“. Има Главен военнореволюционен комитет с участието на Васил Коларов, Георги Димитров, Гаврил Генов и началник-щаб Н. Агънски от БЗНС, не трио, а четворка. Има инструкция за дейността на местните революционни комитети. Не мисля, че авторът не знае тези факти, той просто, както повечето български журналисти, манипулира читателите.
Манипулативно звучи и извадения от цялостния контекст на реалността цитат от Антон Страшимиров, авторът на знаменитото „Хоро“, разкриващо зверствата на шпицкомандите. Авторът на статията не сме да напише, че Страшимиров е автор и на две други знаменити фрази: „Клаха народа, така както турчин не го е клал“ и краткото „убиха и брат ми“. В България тече процес на целенасочена забрава и игнориране на наблюденията и писанията и на авторитетни личности и творци за Септемврийското въстание 1923 г. Вече почти никой не чете писаното в сборника от разкази „Ръж“ от Ангел Каралийчев, баладата „Никодим“ на Крум Кюлявков, „Жертвени клади“ на Асен Разцветников, „Пролетен вятър“ на Никола Фурнаджиев, „Палачите“ на Анри Барбюс. Да не говорим за поемата „Септември“, която стана повод за зверското убийство на талантливия български поет, на офицера Гео Милев, защитавал Родината на фронта.
В новата и най-новата българска история има множество политически инсинуации за същността, характера, движещите сили и последствията от това въстание. Обикновено българските историци пишат за събитията през призмата на идеологията на политическата сила, която в момента управлява. И когато тя се смени, започват да се сменят и историческите оценки на уж „професионалните“ историци за по-скоро или за по-отдавна минали събития. Историята се пренаписва в друг политически цвят.
Сега редица анализатори, учени и специалисти определят дали е имало фашизъм в България като използват метода на сравнение с най-типичните фашистки страни (Италия и Германия) и то в зрялата фаза на фашизма в тях, а не в началната. Различните автори изваждат различни типични характеристики на фашизма и сравнявайки с България правят грешни изводи. Те забравят предупреждението на Г. Димитров, че: „никакви общи характеристики на фашизма, колкото и верни да са те сами по себе си, не ни освобождават от необходимостта конкретно да изучаваме и държим сметка за своеобразието на развитието на фашизма и за различните форми на фашистката диктатура в отделните страни и на различните етапи“ (Съч. т.10, стр. 29).
Съвкупността от изучаваните исторически факти позволява да се правят обобщения и изводи, оценки за исторически събития, процеси и действия. Но изводите и оценките следва да се правят не въобще, а спрямо политическите и икономическите реалности в определен исторически период, от това как действително народните маси са възприемали и оценявали определено явление или събитие, а на според личностните предпочитания на филтрирания исторически анализ.
Д-р Анко Иванов
