Изключителна неприязън има към младия Никола Вапцаров и семейството му, които се славят с безмерните се претенции към къщата на поета, която е символ на града и околията.

Тези дни стана ясно, че първата съдебна инстанция смята хулите и клеветите на един човек за невинни. Ще бъде интересно да видим какво ще реши следващата инстанция по въпроса, но не това е важно днес. 

Много по-важно е кой, защо и докога ще легитимира Никола Вапцаров като „гражданин“, „протестър“, „човек от народа“!?
Малко усилия се изискват, за да разбереш, че тази издънка на известен комунистически род е всичко друго, но не и „обикновен гражданин“. Младият Вапцаров е наследник на онази част от рода Вапцарови, която успява да извлече най-много дивиденти от смъртта на поета Никола Вапцаров. Привилегиите включват постове в страната и чужбина, безвъзмездно получаване на жилища за партийния комунистически елит, възможности за обучения в чужбина, които обикновените граждани никога не получават.

Историята му е мътна като Прехода. Той употребява и се възползва безочливо от името на поета Вапцаров за своите незадоволени икономически и политически цели. За капак на всичко, рода Вапцарови води безкрайни дела за собственост на къщата-музей на поета в Банско. Предявяват и претенции за обезщетения, възлизащи на повече от 1 млн. лева пропуснати ползи за времето, в което къщата е ползвана като музей. С това наследниците на великия поет си навличат гнева на хората в Банско, които и до днес не одобряват алчността им.

Достатъчно е да питате човек от Банско за днешния Никола Вапцаров и семейството му, за да разберете, че няма човек в града и околията, който да иска да има нещо общо с тях. Изключителна неприязън има към наследниците на великия поет, които се славят не с друго, а с безмерните им претенции към къщата на поета, която е символ на града и околията.

Внукът и фамилията на Вапцаров не спират да съдят общината за права върху музея на революционера-поет, въпреки огромните обезщетения, които са получили през годините. Те са вечните длъжници на общината, които смятат, че за тях е позволено да не плащат данъци. Фрапиращи са данъчните задължения на Никола Борисов Вапцаров, който е собственик на подарения му преди години от община Банско хотел „Шато Вапцаров“, а дългът му към общината възлиза на165 486 лв. за неплатени данъци от 2008 година!

„Просто се чудя на акъла им? Хора, които посягат на исторически ценности в Банско, които никога не са живели тук и не са допринесли с нищо за града ни. Срам! Цял живот се крият зад името Вапцаров и си въобразяват, че някой им вярва!“, възмущава се Евгения Тренчева.
Според банскалии „тези хора цял живот са използвали фамилията си за собствена облага".
"Да се създаде група „Да изгоним „наследниците“ на къщата на Вапцаров от Банско“, предлага Красимира Котиркова.

Хората от Банско твърдят още, че докато водят съдебни битки за имота, фамилия Вапцарови са изоставили внука на сестрата на поета- Райна Вапцарова – Милчо да живее от просия. Бездомен, да спи по гари и църкви. В същото време Никола Вапцаров искаше да заведе дела дори срещу българската държава, която с години стопанисва музея на поета.

Никола Вапцаров младши се пробва в политиката и опитите му са все неуспешни, а пътищата - безпринципни. В биографията му ще видим несполучливи напъни да се вреди в БСП като наследник на т.нар. червена бурожазия. Той получи 20 гласа на местните избори за кмет и след като видя, че няма подкрепа в региона, се премести в София, където заигра между различни политически централи. С подобно фиаско завърши и натискът на роднините му да го направят кандидат за евродепутат от БСП, след което той не се поколебава да стане член на УС на партията на отцепилия се от БСП Георги Кадиев.

Следва провален мандат в община „Младост“, където бе заместник на Десислава Иванчева, провален опит да издигне Мая Манолова за кмет и много, много други.

Едноименният наследник на поета Никола Вапцаров се включваше в различни мероприятия на Инициативен комитет „Лозенец“, за да се докопа до власт. Зад обществените инициативи, зад които уж застава, всъщност прозират чисто политически цели, разказват възмутени негови близки.

Но едно от най-грозните му превъплъщения са така наречените от него самия „протести“ срещу икономиката и развитието. Време е да разберем, че в тези шумни акции има всичко друго, но не и „граждански протест“! За логично мислещите граждани е трудно за вярване как внук на ЦК на БКП, син на дипломат на комунистическия режим, част от ДС, днес може да е „яростен защитник" на гражданските интереси и да нарича себе си
„обикновен човек", който застава срещу олигархията.

Ако проследим внимателно активностите му около „Златен век“ ще стане ясно, че този шум е неговият опит да се легитимира чрез медиите в общественото пространство. Защото „протестърският“ имидж изчиства много бързо нереализираните политически амбиции.

Никъде на политическия терен Никола Вапцаров не успя . Навсякъде се превръщаше в поредната политическа марионетка, която трябва да създава шум в определен момент. Във всеки политически проект ги има - такава роля играеше Волен Сидеров, сега вече и партия „Възраждане“ – хора, които в определени моменти трябва да създадат суматоха, за да се случат други неща незабелязано в задкулисието.

И Никола Вапцаров, като всички тях, има едно основно правило в тази игра – да атакува тези, от които не може да спечели нищо. Видите ли Вапцаров да протестира срещу нещо – или рекетът му не е минал, или отсрещната страна просто не му е обърнала внимание.

Този политически хамелеон сега можем да го видим да крещи срещу достойни представители на българския бизнес.

Строежът на високите сгради, срещу които – когато му изнася – го виждаме да протестира, осигурява 0,02% от брутния вътрешен продукт на страната. Това са компании, които работят, създават работни места, плащат данъци на тази държава и не са се възползвали от нито лев европейски или други субсидии.

И същият този Вапцаров си позволява да ги хули така:
"… бих се зарадвал, ако един ден им дадат на "Артекс" да построят един огромен блок на остров Белене, 200 етажа, ако искат, и там да раздадат безплатно на всички политици по един апартамент - с най-голямо удоволствие, и с мост само към Румъния".

Дай на неуките власт и медийно време и гледайте сеир - безотговорни и нахални атаки на хулещите срещу съзидателите, на непочтените срещу достойните, на арогантните простаци срещу творците.

Питаме се, как човек като Никола Вапцаров спи? С какви очи се поглежда сутрин в огледалото, с каква съвест гледа хората в очите? С каква съвест живее? Нима наистина вярва, че политическите му игри не прозират зад всяка негова дума?

Въпросът е и - къде е прокуратурата и защо не разследва грубото използване на гражданските сдружения за политическите цели – нещо, изрично забранено от Конституцията на Република България?