Дългът нараства, а неконвенционалните монетарни стимули от централните банки се увеличават благодарение на коронавируса. За някои инвеститори цената на подобни усилия е неизбежна: инфлацията ще се завърне с гръм и трясък през следващите години, пише Майкъл Макензи за Financial Times.
Покачването на инфлацията би било особено предизвикателство за инвеститорите на облигационните пазари. Настоящите много ниски нива на доходност на дългосрочните облигации осигуряват оскъдна защита срещу инфлационния пулс, който вероятно ще се ускори през следващите няколко години.
Една дълбока рецесия, макар и кратка, означава, че в момента доминират дефлационните сили - перспектива, подчертана от последните данни за потребителските цени в САЩ и Китай. А времето запълва много бавно свободния капацитет - разликата между текущото ниво на производство и максимално възможното без генериране на инфлация. Много икономисти очакват тази разлика да не бъде заличена преди 2021 г. МВФ прогнозира обща загуба на БВП за около 9 трлн. долара през следващите няколко години.
Това предполага, че централните банки ще имат трудности в постигането на целите си за инфлацията, точно както се случи след последната финансова криза. Всъщност инфлационните очаквания на пазарите на облигации и деривати за следващото десетилетие все още са на много ниски нива в САЩ и Европа, като се повишиха скромно напоследък.
Следователно разумните инвеститори трябва да обмислят изграждането на дългосрочна защита от инфлация за техните портфейли преди възстановяването на ценовия натиск, след като икономиката и цените на петрола се възстановят през следващите месеци. Такива стратегии трябва да се съсредоточат също върху евтините цени на суровините и компаниите от сектора на промишлеността и материалите, които се търгуват при евтини съотношения.
Някои твърдят, че натрупаното потребителско търсене ще повиши цените по време на възстановяването, докато според други това ще бъде предизвикано от по-високите производствени разходи, тъй като компаниите ще започнат да разтурят глобалните си вериги за доставки.
Истинският въпрос, когато се оценява вероятността от по-ярко изразена инфлационна среда през това десетилетие, е дали централните банки могат да убедят пазарите, че не участват в „монетарно финансиране“, или постоянно разширяване на балансите си с цел финансиране на правителствата. Андрю Бейли, управителят на Английската централна банка, наскоро подчерта това на страниците на FT.
Тъй като централните банки и правителствата работят все по-тясно, за да защитят икономиките от най-лошите ефекти на вируса, идеята не е толкова абстрактна.
Притежателите на злато - класически инфлационен хедж, който поскъпна с около една трета през последната година - със сигурност усещат, че техният момент е настъпил, като гледат как централните банки увеличават вложенията си в държавни и корпоративни облигации. Тъй като балансът на Федералния резерв е напът да надхвърли 10 трлн. долара през тази година, някои твърдят, че това може да се превърне в постоянна характеристика на паричната политика, насочваща финансовата система към откровена монетизация на дълга.
Засега покупките на облигации от централните банки имат за цел да поддържат дългосрочните доходности ниски, като в резултат на това стимулът, предоставен от количественото облекчаване, остава затворен във финансовата система. Това е историята на повече от десетилетие на количествени облекчения, което подкрепя цените на финансовите активи, а не се пренася към по-широката икономика.
Сегашният рекорден ръст в паричното предлагане в САЩ например бе придружен от допълнително забавяне (разширяващо структурното след 2010 г.) в скоростта на обращение на парите, според клона на Федералния резерв в Сейнт Луис. Скоростта на паричното обращение - или темпото, с която те се разменят в икономиката - изглежда обаче е от значение по отношение генерирането на широко базиран инфлационен натиск.
Мнозина изтъкват опита на Япония след спукването на финансовия балон в страната, който сочи, че голямото увеличение на паричната база не води автоматично до инфлация. Deutsche Bank отбеляза: „С влошаването на световната демография, дезинфлацията става политически привлекателна. Възрастните хора предпочитат ниските цени, за да защитят спестяванията си."
Рискът от изостряне на държавните дефицити също е фактор, ограничаващ инфлационния ръст, който би довел до неблагоприятна реакция на пазарите на облигации.
Пол Доновън, главен икономист в UBS Global Wealth Management, отбеляза, че с повишаване на цените правителствените разходи, свързани с инфлацията, като например пенсиите, ще нараснат, което означава, че дефицитите се покачват. От своя страна инвеститорите в облигации ще изискват по-висока доходност за нов дълг, който финансира бъдещи дефицити. Вероятното решение според Доновън е правителствата да принудят чрез регулация институциите да държат държавен дълг - тактика, известна като финансова репресия - като същевременно поддържат инфлацията относително потисната.
Така че засега инвеститорите трябва да бъдат прагматични. Може би е прекалено да се очаква ръст на цените в стил 70-те години на 20 век. Да се отрече обаче изцяло евентуалното покачване на инфлацията би било глупаво.
Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
