В тази ситуация на абсолютна несигурност когато не знаем какво ще е икономическото отражение и в каква посока ще поеме самата еврозона, как тя ще разреши своите проблеми свързани с разделението между Севера и Юга по отношение на идеите за финансиране и функциониране на зоната като цяло, не е подходящо да направим решителна крачка към валутно-курсовия механизъм ERM-2 и към по-тясното сътрудничество с Банковия съюз.
Отдавна предупреждавам, че наближава криза в еврозоната и на 23 февруари отново подчертах, че коронавирусът ще е спусъкът на кризата подобен на този, който беше фалитът на банка „Лемън брадърс“ за глобалната финансова криза през 2007 г. За съжаление, настоящата криза е далеч по-всеобхватна и засяга най-ценното – човешките животи. Поради тази причина връщането към нормалния живот ще е много по-трудно.
Коронакризата показа, че еврозоната има много слаби места и уязвимост. Свидетели сме как повече от два месеца не може да се стартира нормално дори автоматичен механизъм за подпомагането на страните от еврозоната в кризи, какъвто е Европейският стабилизационен механизъм. Виждаме с колко уговорки, без да се изпълни капацитета и без да е осигурено финансирането той все пак ще бъде използван за здравни и медицински разходи.
В тази ситуация на абсолютна несигурност когато не знаем какво ще е икономическото отражение и в каква посока ще поеме самата еврозона, как тя ще разреши своите проблеми свързани с разделението между Севера и Юга по отношение на идеите за финансиране и функциониране на зоната като цяло, не е подходящо да направим решителна крачка към валутно-курсовия механизъм ERM-2 и към по-тясното сътрудничество с Банковия съюз.
Трябва да видим колко бързо еврозоната ще успее да преодолее структурните си проблеми, за да можем да говорим за трайно възстановяване. Само по пътя на печатане на пари и разчитане, че ЕЦБ ще извършва фискални и икономически функции това няма как да се случи. Красноречив пример в това отношение е решението на Конституционния съд на Германия, който казва, че тези практики трябва да спрат.
За пореден път искам да подчертае, че не съм нито евроекстремист, нито европесимист, а съм отговорен спрямо еврото. Преподавам тази материя вече 20 години. От тук нататък пътят на еврозоната е един – не може безотговорно да се правят държавни дългове и да се очаква, че ЕЦБ ще ги финансира безотказно и безусловно и ще поема тези фискални функции, за които пиша. От тук нататък трябва да има много сериозен разговор, а кризите са много подходящо време за такъв. Преди да се премине към плана за възстановяване трябва да е ясно, че еврозоната ще стъпи отново на здрави както икономически, така и фискални основи.
Само по този начин ще продължи напред, че ЕЦБ ще се съобразява с мандата си, който е да осигурява ценова стабилност, а няма да се намесва в преразпределителните процеси по отношение както на спестявания, така и да поддържа изкуствено ниски лихвите по правителствените дългове и по този начин да намалява стимулите на правителствата за реформи. Трябва един много сериозен разговор, който може да мине и през промяна на европейските договори, но всичко трябва да се сложи на здрава основа и ЕЦБ отново да поеме тази траектория на развитие, която да гарантира, че еврото ще е истински стабилна валута.
Освен това преди да влезем във валутно-курсовия механизъм и банковия съюз трябва да си отговорим на въпроса направихме ли през последните години структурните реформи, които са нужни на нашата икономика, за да й гарантираме устойчива конвергенция и високи нива на икономически растеж. Отговорът е – категорично не. Докато не си свършим домашната работа, ние нямаме място в тези структури, особено когато те са толкова волатилни и турболентни. Тази теза защитавам още от времето, когато бях финансов министър през 2013 г. Последователен съм в своите виждания и ще продължа да ги отстоявам.
