През по-голямата част от последното десетилетие икономисти и инвеститори обсъждаха дали инфлацията е мъртва, или просто спи. До една година ще стане ясно, че тя е много жива и рита, пише за Financial Times Карън Уорд, главен пазарен стратег за Emea в JPMorgan Asset Management.

Пазарите не калкулират това. В момента инвеститорите са съсредоточени върху краткосрочните ефекти от Covid-19, които несъмнено ще бъдат дефлационни. През следващите месеци инфлацията ще спадне стремглаво не на последно място, защото драматичният спад на петрола ще доведе до по-ниски глобални индекси на потребителските цени. Годишните темпове на инфлация за няколко месеца ще се окажат отрицателни.

След година обаче ще имаме съвсем различна картина.

За начало цените на петрола ще се повишат. Русия, Саудитска Арабия и САЩ - трите най-големи производителки на петрол - са замесени в игра на кой ще мигне пръв. Засега те не успяват да намерят решение, което да се справи в достатъчна степен с настоящото свръхпредлагане на пазара.

Никой не може да поддържа сортът Brent под 40 долара за барел за дълго. Саудитска Арабия се нуждае от приходите от петрол, за да финансира държавните си разходи. В Северна Америка пък има по-малко проекти, които са жизнеспособни при петрол под 50 долара, така че доставките естествено ще се свият, тласкайки нагоре цените в по-дългосрочен план.

Освен това променящата се инфлационна перспектива не зависи единствено от траекторията на енергийните цени. Ускорението на инфлацията ще бъде видимо при редица стоки и услуги.

Когато бъдат премахнати ограниченията за стоене вкъщи, търсенето ще се надигне. Семействата ще се втурнат към ресторанти, магазини, представления и мини почивки – към всичко различно от оставане в домовете, в които бяха приковани.

В много от случаите домакинствата натрупаха спестявания, за да финансират подобни разходи. В Европа това до голяма степен се дължи на щедростта на правителствените субсидии за заетост, което би трябвало да означава, че ръстът на безработицата е скромен.

В САЩ фискалните стимули касаят по-малко гарантирането, че хората запазват работата си и повече засилването на мрежата за социална сигурност. Средните седмични обезщетения при безработица бяха увеличени от около 385 на 985 долара. Нашата преценка е, че много хора, които получават това обезщетение, всъщност ще бъдат по-добре без работа.

Възстановяването на търсенето ще бъде много по-бързо от възстановяването на предлагането. Ще отнеме известно време, за да бъдат отстранени смущенията в световните вериги за доставки и рафтовете на магазините да бъдат напълнени.

Доставчиците на услуги, като ресторантите, ще се стремят да извлекат печалба от завръщането на своите клиенти и да възстановят загубите от пролетта и началото на лятото. Цените на храните и театрите ще се покачат.

Способността на някои компании да повишават цените си ще бъде усилена, ако някои от техните конкуренти не са оцелели при блокадата. Пред домакинствата може да има по-тясна гама от ресторанти и магазини, от които да избират.

Ръстът в общото ценово ниво, наред с известно възстановяване на петрола, ще доведе до скок на инфлацията. Това може да се окаже временно, ако краткосрочните ограничения в предлагането се облекчат и правителствата оттеглят щедрите си фискални инжекции навреме. Съществува обаче и риск регулаторите да оставят стимулите в сила за твърде дълго.

През последните години те демонстрираха явна тенденция за грешки откъм предоставянето на твърде много, а не на твърде малко. И населението няма да толерира приказки за нова вълна на строги икономии толкова скоро след последната. Възможно е монетарните и фискалните кранове да останат отворени за по-дълго време от необходимото, позволявайки да се увеличи средносрочният инфлационен натиск.

Най-очевидната инвестиционна възможност са индексираните с инфлацията облигации. Последния път, в който световната икономика стагнира, а петролът се срина, беше през 2015 г. Индексът на британските облигации, овързани с инфлацията, донесе минус 1% през нея година. Но през 2016 г. същите облигации имаха възвръщаемост от над 25 на сто.

Изкушаващо е да се мисли, че полъхът на инфлацията ще създаде проблеми за стандартните държавни облигации при сегашната ниска доходност. Повишаването на цените ерозира реалната стойност на бъдещите купони и по този начин стойността на номиналните облигации. Основната роля на централните банки в тази криза обаче е да помогнат на правителствата да финансират дълга си евтино. Като се има предвид, че размерът на фискалната експанзия е неизвестен, централните банки все повече преминават към поддържането на ниска доходност като тяхна заявена цел.

По времето, когато очакваме инфлацията да се завърне, повечето централни банки от развитите икономики ще упражняват контрол на кривата на доходността. Японците и австралийците вече го правят. На практика и Федералният резерв на САЩ.

Това е важно - 40-те години показаха, че една решителна централна банка може да държи ниска доходността на облигациите, дори когато икономиката се разраства бързо. Но дори държавните облигации да не понесат значителни загуби, по-инфлационната среда ще благоприятства портфейл по-силно ориентиран към акциите за сметка на облигациите.

Петър Нейков, редактор Миглена Иванова