Б. р. – представяме откъс от студията на д-р Лора Симеонова Ерата на инфлуенсърите – кой реди дневния ред в българския „Фейсбук“?, публикувана в научното онлайн списание newmedia21.eu. Тя си поставя за цел да отговори на въпросите: „Как съвременните читатели използват социалните мрежи? Кой формира дневния ред във „Фейсбук“ – медиите или приятелите ни? Ставаме ли по-ангажирана и „гладна“ за информация публика в ерата на Web 4.0? Кои са най-следваните лидери на мнение в българския „Фейсбук“? И най-вече – имат ли властта да променят убежденията ни и да дирижират обществено-политическия живот?
То позволява на аудиторията да подреди в класация най-влиятелните гласове в социалната мрежа у нас и измерва емпирично доколко дискусиите в платформите влияят на мненията на потребителите.“ Проучването е осъществено в периода 29 април – 3 май 2018 г.
Кои са най-авторитетните сред извадката от 41 лидери на мнение, типологизирани по-рано в изследването?… Повечето респонденти са посочили звезди от световния шоубизнес като Скалата или Пинк, неназовани политици или блогъри от чужбина, ансамбълът ни по художествена гимнастика, медии и т.н. Няма достатъчно съвпадащи резултати, които да дадат повод за включване на предложените инфлуенсъри в изследването…
Как обаче заинтересованите „подреждат“ класацията на инфлуенсърите?
Лидерът на мнение с най-много последователи в селекцията на 41-те – журналистът Мартин Карбовски, има и най-много последователи сред респондентите в анкетата, показват резултатите. Водещият на „Втори план“ се очертава като едноличен лидер на върха на класацията с 23.4%. В челото й намират място още няколко журналисти – Миролюба Бенатова (15%), Светослав Иванов (14.7%), Полина Паунова и Георги Милков (с по 9.6%), Драгомир Симеонов (8.7%). По-назад остават Самуил Петканов (7.5%), Емил Кошлуков (6.9%) и – в известна степен изненадващо, заради огромната си аудитория във „Фейсбук“ – Кеворк Кеворкян с 6.3%, както и Капка Тодорова (4.5%). Този резултат потвърждава очертаната вече тенденция, че сред потребителите в социалните мрежи има „глад“ за подготвени говорители по важните теми на деня – независимо дали езикът им е радикален и експресивен – като на Карбовски и учителя му Кеворкян, както и на Кошлуков, аргументиран и балансиран – като при Паунова, Бенатова, Иванов, Милков и Тодорова, или силно саркастичен – по примера на Симеонов и Петканов.
Не така стои въпросът в групата на политиците – елитните модерни инфлуенсъри, включени в извадката ни. От тях само „всенародният любимец“ Бойко Борисов успява да влезе в Топ 5. Радан Кънев – един от най-ангажираните онлайн политически лидери, събира едва 6.9% последователи. Червената Корнелия Нинова пък остава на дъното с 3%, като по-малко активният Валери Симеонов дори е с 1.8%. Този резултат не е изненадващ, като се има предвид кризата в доверието към политика (граничеща дори с отвращение), както и обоснованото предубеждението на потребителите, че лидерите използват социалните мрежи за още един инструмент за ПР, а не за истинска обратна връзка с публиката си.
Симптоматичен е „пробивът“ на „родените в уеб“ инфлуенсъри в челото на класацията – шестото място държи Елисавета Белобрадова (Letiashtata Kozilla Erato) с цели 15.6%, като изпреварва всички журналисти без „шампиона“ Карбовски. Партньорката й в „МАЙКО МИЛА“ Красимира Хаджииванова (Krasitta) пък е на 11-то място със сериозната аудитория от 10.5%. И в социалната мрежа Белобрадова показва преднина пред Krasitta – по отношение на последователи и реакции към публикациите й. Добре поставен е и активистът и издател на „Терминал 3“ Теодор Михайлов с 8.1%, както и Венци Мицов със своите 7.2%. Любопитно е Емил Джасим остава далеч назад с 3.6%, макар да е един от най-продуктивните инфлуенсъри в социалната мрежа. Тук вероятно играят роля два аспекта – първо, откритата му ангажираност с партия „Да, България“, която в някаква степен го слага в графата „политик“ и компрометира доверието към него. И на второ място, не бива да се подценява кампанията, която част от медиите водеха срещу него покрай скандала с „Левски е ла*но“I. Подобна съдба има и „бащата“ на хаштага #ДАНСwithme Асен Генов, който очевидно не се ориентира добре в „мътните води“ след буреносната 2013-2014 г. и сега остава в периферията на вниманието.
Голямата изненада в редиците на „родените в уеб“ обаче категорично е „иконата на българския Интернет“ – Иванка Курвоазие. Със своите 9.9% тя побеждава журналисти, политици, писатели, анализатори и доказва, че дискурсът на гротеската, на бруталния сарказъм „продава най-добре“ в ерата на Web 4.0.
Шоуто е незаобиколим и вечен хегемон – включително и в социалната мрежа, показват още данните. Най-ярките лица на този бизнес – Иво Сиромахов (18.9%), Любен Дилов-син (18.9%), Слави Трифонов (15.9%) и Магърдич Халваджиян (12%) потвърждават, че зрелищата, вицовете и остроумията са най-търсената „стока“ и във виртуалния свят.
Уви, не същото важи за аналитичната и изящна мисъл. Групата на професорите – политолозите Евгений Дайнов и Огнян Минчев и културолозите Александър Кьосев и Ивайло Дичев – не може да прескочи 4-процентната бариера на тези „избори“. Компания им прави и Илиян Василев – със сложните си анализи за геополитика и енергийна сигурност. А единствено Владимир Каролев се изкачва малко по-високо – с 5.4%, не без помощта на острия си и подигравателен език.
Самотен в подножието на върха от арт-елита е Георги Господинов – с впечатляващите 15.4% – поне на фона на останалите в групата. Втора след него сред хората на изкуството, които са чути в социалната мрежа, е хапливата Рут Колева, но с едва 7.8 на сто. Честта на поетите защитават Илиян Любомиров и Калин Терзийски с по 6%, но пак не могат да стигнат покойния вече Иван Ласкин. Последен в тази класация е Милен Русков – но това е обяснимо, като се има предвид „пестеливото“ му поведение в Мрежата.
Интересно е, че това подреждане на най-влиятелните гласове във „Фейсбук” търпи сериозни размествания в различните възрастови групи. Кръстосаните анализи показват голямо пренареждане, като най-стабилни нива навсякъде задържат „властелините на шоуто“ и журналистите. Именно репортери и публицисти са в челото на класацията при най-младите до 25 години. Само в тази група Светослав Иванов излиза под №1 с цели 46.7%. Следван е от Карбовски, Бенатова и Милков, чиито проценти гравитират около 40 на сто. Категоричен лидер тук е и Георги Господинов с 33.8%, който си дели петото място с премиера Бойко Борисов. Сиромахов, Дилов, Слави и Халваджиян затварят първата десетка с около 20%, като в нея се промъква и Интернет-поетът Илиян Любомиров (21.5%). Тук „родените в уеб“ инфлуенсъри са във втората десетица, а в потвърждение на тенденцията от Въпрос №13, експертите са на дъното.
Още в следващата група обаче – до 30 години, се наблюдава разместване. На „върха“ отново е Мартин Карбовски, който си дели челното място със Слави Трифонов (по 21.3%). „Родените в уеб“ Белобрадова, Хаджииванова и Курвоазие влизат в първата десетица, премиерът остава в най-следваните лидери, както и представителите на шоуто Дилов, Халваджиян и Сиромахов. Експертите продължават да са на дъното, като само професорите Кьосев и Дичев успяват да се отделят от нулата. Изключение прави високата позиция на Каролев, което очевидно се дължи на саркастичния му подход.
С преминаването на бариерата от 30 години, расте и влиянието на „родените в уеб“. В тази група №1 е Козилата Белобрадова (18.9%), а партньорката й също е в Топ 5. Там задържат позиции и Карбовски, Сиромахов и Дилов-син, Слави губи и изравнява ниво с Борисов, но остава в десетката. Втората половина от таблицата е заета от журналисти, а експертите бавно започват да качват процентите си.
В поколението на родените през 70-те и 80-те лидер отново е Мартин Карбовски (22%) – не е изненада, той все още не е загубил харизмата си на кумир от 90-те специално при тези респонденти. С 5 процента зад него е още един инфлуенсър, натоварен с носталгията от края на XX век – Слави Трифонов. В тази група най-високо се качва и Иванка Курвоазие, която се изравнява със своите 9.8% с Магърдич Халваджиян, Георги Господинов, Иво Сиромахов, Любен Дилов-син и Миролюба Бенатова. Тук най-сетне от „недрата“ на таблицата „изплува“ Радан Кънев и влиза в Топ 10, като изпреварва губещия последователи премиер. При тази група започва и една тенденция на „скупчване“ на инфлуенсърите около 3 или 4 резултата, която се запазва до края.
При над 40-годишните, той ще удвои резултата си – вече събира 20.8%, колкото имат и Карбовски, Мицов и Паунова. Първото място във възрастта до 45 години си делят Георги Господинов и Любен Дилов-син (29.2), а третото място е за Белобрадова. Вече в това поколение се усеща възходът на експертите, като някои от тях – като проф. Дайнов и Илиян Василев, се изравняват със Слави Трифонов. Разочароващият дотук Емил Джасим успява да мине 10%, а „хитът“ Иванка Курвоазие няма нито един фен.
Едно стъпало по-нагоре, лидерите започват по-категорично да се откъсват. При респондентите до 50 години това е отново Мартин Карбовски. Родените в уеб инфлуенсъри започват да отстъпват и падат под 10%. За пръв път Кеворк Кеворкян заявява мощта на своите над 100 000 последователи и пробива в първата петица, но не може да изпревари Миролюба Бенатова, която има 25%. Интересно при тази група е, че около 60 на сто включените в извадката инфлуенсъри нямат нито един последовател.
При респондентите между 51 и 55 години е добре да се подходи с „едно на ум“ при анализа, защото този сегмент при някои въпроси показва сериозни отклонения от съседните възрастови групи. И в този случай е така – безспорен лидер се оказва Красимира Хаджииванова с 36.4%. Плътно зад нея с еднакъв резултат се нареждат Белобрадова, Курвоазие, Господинов, Бенатова и Кънев – който отчита най-високия си резултат именно тук. Растат и процентите за експертите, които минават 9%. Традиционно силно се представят журналистите, а Слави Трифонов за първи и единствен път се „сгромолясва“ на дъното.
Очевидно – за да възкръсне, заедно с Карбовски, на трона в сегмента 56-60 години. Малко зад тях е Кеворк Кеворкян (26.7%), а Халваджиян, Симеонов, Дилов-син и Курвоазие споделят четвъртото място. Около петото – с 13.3%, са се скупчили всички представители на експертната група, в „компанията“ на журналисти, Рут Колева, Бойко Борисов и дори залязлата звезда Къци Вапцаров.
В последната група ученик и учител – Карбовски и Кеворкян, най-сетне ще се съберат на първото място. Борисов възвръща влияние, политолози и културолози запазват челни позиции. А Корнелия Нинова най-сетне от дъното се изказва във високата част на таблицата – резултат, който няма как да изненадва.
При разпределението по образование студентите и докторантите за пореден път се доказват като най-активните последователи, като отстъпват първенството си в изключителни случаи. За сметка на висшистите това се случва в групата на експертите, при част от „родените в уеб“ инфлуенсъри – Елисавета Белобрадова, Крисимира Хаджииванова, Кухата лейка и при журналистите Капка Тодорова и Самуил Петканов
Респондентите със средно образование пък влизат в ролята на топ последователи единствено при Слави Трифонов, където доминират с 19.6%. За сметка на това, те отсъстват от списъка с фенове на всички експерти (с изключение на проф. Евгений Дайнов и Владимир Каролев), но и там процентите, които се отчитат, са нищожни.
Позицията на лидер на мнение №1 в тяхната група си делят Мартин Карбовски и Магърдич Халваджиян (21.7%), следвани от Слави (19.6%), Бойко Борисов (13%), Миролюба Бенатова (10.9%) и Иво Сиромахов (8.7%). Все лица, наложени от телевизионния екран, което не изненадва. Неслучайно в тази група се представя „най-слабо“ в ролята си на последовател в социалните мрежи, като харесванията са „капсулирани“ около десетина инфлуенсъри.
В редиците на висшистите класацията е малко по-различна – на върха отново са двама – Мартин Карбовски и Елисавета Белобрадова с 19.3%, следвани от Любен Дилов-син (18.8%), Иво Сиромахов (18.4%), Слави Трифонов (14.3%), Георги Господинов (13%) и Бойко Борисов (12.1%). Тук – извън хегемонията на наложените от медийната среда авторитети, впечатляващ е пробивът на Белобрадова. И емпиричното проучване доказва потенциала й да формира лоялна и широка публика около себе си.
При студентите – заради техния по-голям ентусиазъм да следват, и числата са по-различни и значително по-високи. Светослав Иванов е №1 с цели 42.2%, „гони“ го Карбовски с 39.1%, следван от Миролюба Бенатова (35.1%), Георги Милков (34.4%), Георги Господинов и Бойко Борисов (с по 32.8%) и Любен Дилов-син с 26.6%. Насищането на челните позиции в тази група с журналисти още веднъж потвърждава очерталата се в анализа тенденция, че за най-младите и обучаващите се социалните мрежи са основният и най-важен канал за набавяне на информация и сондиране на мнения по важните теми от дневния ред на обществото.
Има ли разлики и какви между последователите на отделните групи? Отговорът на този въпрос отново идва след кръстосан анализ. Последователите на групираните в 6 категории 41 лидери на мнение са анализирани и през контролния Въпрос №7 – за да се определи дали показват отклонение от общата извадка при използването на социалните мрежи „за забавление“ и за „информация“. Очаквано, очертават се различия (Фиг. 11.3). Любопитното е, че като цяло всички потребители, които следват инфлуенсърите в класацията показват по-висока активност по тези показатели. За справка, в основната извадка респондентите, посочили отговора „за забавление“ са 71.2%, а „за информация“ – 82%.
Гражданската активност в социалната мрежа
Възможни ли са Интернет революции? И „угасва“ ли гражданската мобилизация с изключването на компютъра? Тези въпроси са изключително актуални след Арабската пролет и движението #ДАНСwithme. И изглежда нямат еднозначен отговор. Ескалиралият гняв онлайн през 2013-2014 в крайна сметка изтля пред ината на политиците. В същото време, „огънчето“ на екопротестите се поддържа онлайн близо десетилетие. Въпрос №17 има за цел да провери дали кликовете в социалната мрежа се равняват на виковете „Оставка“ на площада. Категоричният отговор е „Не“ – дават го 67.3%. Тук кръстосаният анализ по възраст дава любопитни данни – най-сериозният дял на респонденти, участвали в организиран онлайн протест, са във възрастта над 60 години. Тъй като тази група обаче е най-малка в извадката, може да се подозира изкривяване на данните. Сравнени с общата извадка, сегментите от 31 до 35 години и от 41 до 45 години демонстрират най-сериозно участие в протести офлайн – съответно 40 и 37.5%. По-отношение на образование, тенденцията е красноречива – мобилизациите онлайн в най-малка степен ангажират за реални действия хората със средно образование – едва 17.4% са участвали в протест, организиран в социалната мрежа. При висшистите, които в случая изпреварват студентите, делът е два пъти по-голям 35.9 на сто.
Гражданската активност обаче не се измерва само с броя на митингите, в които сме участвали. Затова във Въпрос № 18 се проверява доколко хората са склонни реално да подпомогнат каузи, с които са се запознали онлайн. Тук резултатът не е категоричен – 50.8 на сто са отговорили положително. Съществени разлики при отделните възрастови групи не се наблюдават. Единствено респондентите над 60 години изпъкват – само 33.3% от тях са дарявали пари или доброволен труд. Това не е необичайно, погледнато през призмата на живота, който водят тези хора. За жалост, те най-често попадат в графата „бедни“ и „болни“, което им пречи да са добротворци.
При анализа по образование пък изпъква тенденцията хората със средно образование най-малко (37%) да участват в благотворителни акции. Това, най-логично може да се обясни с по-ниските доходи, които имат заради по-лошата си квалификация.
Как влияят на мнението ни дискусиите в социалните мрежи
На финала на анкетата идва и ключовият въпрос – имат ли потенциала дискусиите в социалните мрежи да променят на позициите ни по този или онзи въпрос? Влияят ли реално лидерите на мнение на мнението ни?
На пръв поглед, резултатите не са категорични – положително отговарят 46.2%, отрицателно – 53.8%. Кръстосаният анализ по възраст сочи, че единствено респондентите между 41 и 45 години и тези над 60 години трендът пресича 50-те процента и тези хора са променяли мнението след подобна дискусия – съответно 54.2 на сто и 66.7 на сто. Най-непоклатими пък се оказват хората със средно образование – само 41.03 на сто са променяли мнението си след дебат в социалната мрежа.
Какво обаче се случва с потребителите, които активно следят лидери на мнение? 78.6 на сто от анкетираните, които следват непознати известни личности в социалните мрежи, са променяли мнението си. Същото е валидно за онези респонденти, които са последователи на селектираните 41 лидери на мнение – 87.7 на сто. Тези данни са категорично потвърждение на хипотезата, че в ерата на Web 4.0 инфлуенсърите разширяват влиянието си онлайн. В същото време, кръстосаният анализ потвърждава, че разработените в рамките на изследването критерии за типологизиране на лидерите на мнение са дали възможност да се селектират част от най-влиятелни авторитети в българските социални мрежи.
Изводи
Изследването на резултатите от онлайн анкетата с 333 респонденти си поставя задачата да провери емпирично как българските потребители използват социалните мрежи, дали ги предпочитат като източник на новини и доколко мненията, с които се сблъскват в тях, влияят на нагласите ми. Какво показват резултатите?
– Колко често и с каква цел потребителите използват социалните мрежи – данните показват, че 97.9% ежедневно влизат в социалните мрежи, без значение от пола, образованието и възрастта си. „Фейсбук“ е най-предпочитаната платформа от всички, с 98.8% регистрирани респонденти. Анализът показва още, че потребителите използват социалните мрежи по-често за информация (82%) вместо за забавление (71.2%), но основната им функция остава връзката с приятелите, познатите и роднините (93.7%);
– Кои са предпочитаните източници на информация – социалните мрежи са най-предпочитаният източник на информация (78.4%), като дори при най-възрастните респонденти се нареждат на второ място след телевизията;
– Колко често се четат новини онлайн и кой ги споделя – над 63 на сто всекидневно четат новини в социалните мрежи, 71.2 на сто следват профили на медии, но информациите, които четат в нея, най-често са споделени от приятели – в 70.3% (с почти 3% по-често от онези, идващи от медиите);
– Следват ли потребителите елитни и „родени в уеб“ лидери на мнение и кои авторитети в социалната мрежа събират най-голяма публика – 73.7% следят непознати известни личности в социалната мрежа, най-много последователи имат актьорите, певците и журналистите, а „родените в уеб инфлуенсъри“ се нареждат на 5-то място с 39.6 на сто;
– Кои са най-влиятелните потребители в българската социална мрежа – класирани са най-влиятелните инфлуенсъри в социалната мрежа, като лидер се откроява журналистът Мартин Карбовски. При кръстосаните анализи по пол, възраст и образование, най-стабилни нива сред всички респонденти държат журналистите и шоумените, а големият „пробив“ сред елитните инфлуенсъри правят „родените в уеб“ лидери на мнение, които дори оглавяват класацията при висшистите и хората в активна възраст;
– По-активна ли е аудиторията в социалната мрежа и дали гражданската мобилизация онлайн води до такава офлайн – аудиторията активно търси информация (82%) и членува в групи по интересни в социалните мрежи (94%). Заключението след анализът на данните е, че респондентите са по-склонни да дарят пари или труд за каузи, зародили се онлайн (50.8%), отколкото да излязат на протест, инспириран във „Фейсбук“ или „Туитър“ (32.7%);
– Влияят ли дискусиите онлайн на мненията на потребителите – влияят, показват анализите. Като по-активната публика – онези, които следват лидери на мнение в социалните мрежи, са до два пъти по-склонни да променят позициите по даден въпрос след дебат онлайн.
Изводът е красноречив – ерата на Web 4.0 е Ерата на инфлуенсърите.
