САЩ задълбочават своята политика на сфери на влияние от Балтийските страни до България и Западните Балкани, в която водеща е тенденцията за превръщането им в фронтови пояс.
Резултатите от срещата между американския президент Доналд Тръмп и българския президент Бойко Борисов в голяма степен съответстват на предварителните ни публикувани очаквания и прогнози.
За казаното от тях на четири очи разбира се трудно бихме могли да гадаем.
В текста на изявлението има някои твърде общо формулирани позиции, зад които може да се крият различни практически стъпки, договорени между двамата.
В този смисъл не всички от обявените в увода на общото изявление «мерки» всъщност са изложени в документа.
В общ план обаче, темите от меморандума напълно съоветстват на предварително обявените от американска страна– сигурност, енергийна диверсификация, противодействие на зловредни влияния, разбирай Русия.
Потвърждаването на «главната цел»– укрепването на трансатлантическата общност, означава, че на предстоящата среща на върха на НАТО на 03/04 декември в Лондон на фона на очерталите се противоречия България ще заеме страната на САЩ и на генералния секретар на НАТО Столтенберг в противовес на предложения като преразглеждане на Вашингтонския договор, реформи н Алианса, автономна европейска отбрана и други.
На 100% се потвърди очакването за създаването на преден военно–морски координационен елемент на Военноморското командване на НАТО /MARCOM/ в рамките на адаптираното предно присъствие, който е по–скоро център за наблюдение, а не военна база, защото това бе предварително съгласувано и желано от българското военно командване.
Общата фраза обаче за «засилване на отбранителните и възпиращи позиции включително и в Черно море» може да се тълкува от увеличаване на военноморските учения и присъствието на американски военни кораби до разполагане на ново въоръжение. Поне няма гаранция за противното.
По–инетресен и важен е текстът относно съвместните българо–американски военни съоръжения, въпреки че прогнозирахме натиск именно в тази област и евентуално желание за промяна на характера им или разширяване на използването им по примера с актуализираното и разширено споразумение между САЩ и Гърция от 04 октомври 2019 г.
Тук очевидно е имало несъгласие, защото е добавено намерението «да се проучат начини на по–нататъшно развитие на възможностите за съвместни учения в бъдеще. Прави впечатление в предхождащия текст израза «и други начини на използване», въпреки че в Договора от 2006 г„ те са формулирани пределно ясно.
Споменават се само две от съвместните съоръжения – учебния полигон «Ново село» и авиобаза «Граф Игнатиево».
През 2016 г. обърнахме внимание на възможността за промяна преди изтичане на десетгодишния срок на договора поради изменения на обстановката в региона и в света и подходите на САЩ, но политиците подминаха тази възможност.
Негативният момент е в това, че към Договора има 12 анекси, които са секретни и в следващи такива биха могли да се включат въпроси, които биха останали скрити за обществото.
Трябва да се има предвид обаче, че както координационният център за ВМС, чийто щаб по думите на Бойко Борисов ще бъде в Румъния, така и съвместните българо–американски съоръжения по Договора за военно сътрудничество от 2006 година, във военно време прерастват в по–висока степен на подразделения от общи военни структури. Така че те неизбежно стават цели на противников огън и няма защо да храним други илюзии.
По отношение задълбочаването на партньорството в отбранителната индустрия и технологии е включен текст, който определено подсказва поемане на ангажимент от българска страна: «България се ангажира да обмисли надлежно предложенията на американските компании, които желаят да се конкурират на българския пазар».
Това обяснява, защо бе отложен с цял месец срока за подаване на оферти от четирите избрани фирми, между които няма нито една 100% американска, с изключение на смесената швейцарско–американска MOWAG. /Останалите са от Германия, Франция и Финландия./
Това може да доведе дори до подновяване на процедурата или допускане на други фирми, които не се класираха сред първите четири, като например американската Textron, която през 2008 г. ни продаде 14 машини за нашия контингент в Ирак, които не притежаваше нито една друга страна–член на НАТО, защото се пласираха само в Африка и Азия.
Не е изключено сред лансираните фирми да е и «Харис», която ни предлага комуникационна техника за българските въоръжени сили, включително и за новите бойни бронирани машини на пехотата.
Втората възможност, която се крие в този текст е евентуално предложение за необходимите ни 3D-радари или системи за ПВО. Три-координатните радари, трябва да осигурят съвременни способности по придобиване, обработване и разпространение на надеждна информация в реално време, която да гарантира работата на системата за командване и управление и съответно да осигури оперативна съвместимост с нашите съюзници от НАТО. Колкото до ПВО, защо е необходимо обаче да купуваме американски „Пейтриът”, за които нямаме толкова финансови средства, а не изчакаме новата европейска /френско–италианско–турска/ система, подкрепяйки европейската оръжейна индустрия, както ни призовава Брюксел?
Положително ще бъде, ако действително получим достъп до високотехнологични продукти, което до днес не бе за вярване.
Няма изненада и в силната намеса в енергийния сектор. Не беше трудно да прогнозираме, че Тръмп ще иска увеличаване количествата на доставките на втечнен газ. С това обаче не можем да компенсираме в никакъв случай загубите от провала на «Южен поток», който ни предлагаше 64 млрд куб.м газ. Прави впечатление и текста за «реверсивния капацитет на Трансбалканския газопровод», което означава и доставки в обратна посока, тоест това, което се предлагаше и за Украйна след евентуалното прекъсване на руския газопровод от 2020 година.
Намеренията за «експертно» включване в ядрената енергетика и в изграждането на газовия хъб на пръв поглед илюстрира поредни опити за изтласкване на Русия, а евентуален провал на АЕЦ Белене би ударило конкурентноспособността на бъдещата ни икономика и превърнало в купувач на по–скъпа електроенергия.
Но ако наистина намерението е да включим САЩ с определена инвестиция, например с генератор, турбина и т.н., това би ни устройвало, стига Русия да се съгласи, защото без нея не можем да изградим Белене.
По–тревожното е подновяването на предложението за доставка на американско ядрено гориво, защото отдавна беше проучено и доказано, че руските реактори не могат да работят с това гориво. Да не говорим за Чехия и Финландия, които се убедиха сами в същото. А освен това, руската страна приемаше отработеното ядрено гориво, докато САЩ няма как да го приемат, тоест ще трябва да изграждаме капацитет за вечното му съхраняване на българска територия. Тази част от разговорите изглежда най–наивната и неекспертна дискусия между политици.
Прави впечатление, че нито веднъж не е споменато името на Русия, въпреки че някои текстове подсказват именно противопоставянето на тази страна от милитаризацията на Черно море, до ограничаването й в енергийната сфера с цел намаляване на влиянието й, което пък очевидно може би е искане на Борисов срещу някои негови отстъпки в други области, но свидетелства и за готовността на Тръмп да смекчи антируския тон.
В абсолютно всички теми, засегнати в съвместното изявление обаче, «зад кадър» присъства Русия, не само при мерките в отбраната и енергийната диверсификация, но и в споменатата инициатива «Триморие» и «зловредните влияния». /«Триморие» е стара полска инициатива за обединение на страните от Балтийско до Черно и Адриатическо море с цел противостоене най-вече на Русия, а днес рестартирана от САЩ с добавка за инфраструктурно-енергиен проект./
Желанието на САЩ да «защитят суверенитета» ни би трябвало да предизвика отговора, че сме суверенна и независима страна, с изключение на отдадения суверенитет по линия на членството ни в ЕС и НАТО.
Корупцията и медийната свобода, макар и поставени на предпоследно място в съвместното изявление, не са с по–малко значение и едва ли са по вкуса на онези, които досега възразяваха ,че нямало ограничаване на медиите и не приемаха мястото на България в международната класация.
Като цяло може да се направи изводът, че САЩ задълбочават своята политика на сфери на влияние от Балтийските страни до България и Западните Балкани, в която водеща е тенденцията за превръщането им в фронтови пояс.
Тук логично ще възникне въпросът, дали политиката на САЩ и ЕС към страните от този «пояс» или «сфера на влияние» ще остане еднинна или целите на едните ще влязат в колизия с целите на другите, до каква степен и доколко в полза на Балканите.
Нашите запади партньори винаги са се интересували от мнението и оценките ни за региона, но то като че ли не се разбираше от политиците ни, които се вслушваха повече в това, какво се очаква от нас.
Срещата с Тръмп, която изненадващо продължи необичайно дълго, показа че можем да бъдем полезни с наши анализи, оценки и идеи, стига да имаме самочувствмието за това и волята да ги превръщаме в политики.
Положителното за България е, че имаме перспектива за постоянен стратегически диалог с една велика сила, чрез който при разумен, своевременен и достоен подход бихме могли винаги да поставим въпрос в национален интерес.
