Предупредителният клаксон звучи от години: изкуственият интелект ще преобрази пазара на труда. Разговорът в технологичния свят сега се превърна от опит да се убедят хората в това бъдеще до анализ как и кога машините ще влязат в работната сила независимо и какво ще означава това за хората, пише Мадхумита Мургиа, технологичен кореспондент на Financial Times за Европа.   Много изследвания бяха посветени на идентифицирането на заплашените работни места в контраст с тези, които се считат за „безопасни“, и на определянето на уменията, които ще се изискват в този нов свят.

Знаем, че алгоритмите могат да подпомогнат вземането на решения от хората чрез намиране на неочаквани корелации в големи масиви от данни. Това ще позволи на машините да заменят някои рутинни работни места, ще подпомогне други задачи и в крайна сметка ще създаде някои напълно нови работни места, като обозначителите на данни за изкуствен интелект или дизайнерите на алгоритми.

Малко проучвания са направени как това може да се отрази на половото неравенство, но много футуристи са оптимистично настроени за шансовете на жените да оцелеят на този нов пазар на труда. Защо? Някои от най-ценените умения на работната сила, подпомагана от изкуствения интелект, ще бъдат в области, в които роботите не се справят: социална и емоционална интелигентност.

Нов доклад на консултантската компания Capgemini установи, че 83 на сто от анкетираните организации смятат, че работната сила с емоционална интелигентност ще бъде необходимо условие за успех в следващите години.

Ако пазарът на труда оценява съпричастността, възможността за справяне с много задачи, сътрудничеството и състраданието - качества, исторически свързвани с жените - тогава те може да имат по-голям шанс да бъдат наети и задържани на работа.

Но има едно условие. За да вирее човек сред работната сила, управлявана от изкуствен интелект, ще е необходима значителна степен на преквалификация и адаптация.

Истинските рискове за женската работна сила не се крият във видовете работни места, за които жените са подходящи, а в това дали те могат да извършват плавен преход към нови работни места. Ще могат ли жените да намерят път към тях чрез преквалифиция и мрежови ефекти, когато търсенето на труда се промени?

Доклад от юни на Глобалния институт McKinsey изследва този въпрос в 10 страни, включително шест развити икономики и четири нововъзникващи пазара. Той открива, че жените и мъжете са изправени пред сходна потенциална загуба на работни места, като средно 20% от жените, или 107 милиона, ще бъдат заменени от автоматизацията до 2030 г., докато при мъжете този дял е 21 на сто.

Но докладът също така предполага, че до 160 милиона жени по света (и 274 милиона мъже) може да се наложи да сменят професията си, за да останат на работа. „Ако жените се възползват от възможностите за преход, те биха могли да запазят настоящия си дял на заетост; ако не могат, неравенството между половете в работата може да се влоши“, пишат авторите.Предизвикателствата пред жените при адаптацията им към новата среда са многостранни и не задължително свързани с това дали те са подходящи за по-технически задачи като писане на алгоритми и моделиране на данни.

В развиващите се икономики като Индия, например, новите професии могат да изискват средно образование, което представлява предизвикателство, там където степента на образование на жените продължава да изостава от мъжката.

Друг резултат от по-голямата автоматизация ще бъде изискването за мобилност и гъвкавост на работната сила, като работниците ще трябва да сменят професии, работодатели, отрасли или дори страни.

Жените обаче често са по-малко мобилни от мъжете, „защото посвещават толкова повече време от мъжете на неплатени грижи – над 1,1 трилиона часа годишно, в сравнение с по-малко от 400 милиарда часа за мъжете“, се казва в доклада.

Освен това жените често са изключвани от лидерските мрежи, които позволяват на мъжете да подобрят уменията си, да намерят ментори и да открият възможности за работа. Това понякога е резултат от грижовни отговорности: вземането на дете от яслата или посещението на възрастен родител има приоритет пред питието след работа.

Но това също отразява несъзнателно пристрастие, което все още кара много хора да свързват лидерските черти с мъжете.

Макар че можем да се радваме, че ерата на машините може да оцени така наречените „меки умения“ като съпричастност и общуване, ще трябва да продължим да се съсредоточаваме върху баналните практически условия на работата през 2030 г., за да бъдат включени жените.

В крайна сметка става въпрос за същите предизвикателства, пред които сме изправени днес: дали жените ще имат достъп до същите мрежи, образование и възможности, какъвто имат мъжете? Ако не, един свят на изкуствен интелект няма да изглежда толкова различен в края на краищата.

Петър Нейков, редактор Елена Кирилова