Разбира психологията на народа, който управлява, и е човек практичен, човек земен.

Не е толкова на идеологията, а на практиката

- На какво се дължи политическото дълголетие на премиера Бойко Борисов, който днес празнува 60 години, акад. Марков?
- Разбира психологията на народа, който управлява, и е човек практичен, човек земен. Не е толкова на идеологията, а на практиката. Така, както Живков навремето го наричаха Човека от народа, така и Борисов се нарече Детето на народа. По този начин той скъсява дистанцията между политическия връх и гражданите. Той има това умение. Има нюх в политиката, без да е теоретично подготвен. Борисов е човек на реалните задачи. Казва - „Аз правя нещо и то се вижда!“ Непрекъснато обикаля по магистрали, по железници.

- Как си обяснявате това, че негативите, които неизбежно съпътстват всяко управление, не му се "лепят"?
- Той играе успешно ролята на „доброто ченге“. Преди време, когато Дянков и Игнатов искаха да закриват нашата академия след година протести той ги събра и им каза: „Дянков, не пипайте Академията, Игнатов, внимавай!“ (по време на първото правителство на Бойко Борисов финансовият министър Симеон Дянков оряза драстично субсидията на БАН, което предизвика протестите на учените – б.р.) Борисов има подход към отделните съсловия – днес на учените, утре на медицинските сестри, на военните, по този начин трупа доверие. Има нюх и подход, това не се учи – природна дарба е. Не е необходимо само човек да бъде умен, трябва да бъде и хитър. Нали помните, на Живков му викаха Правешкия хитрец. Да, но за политика е важно не само да бъде умен, но и да бъде хитър. Бойко има тази черта.

- Според вас Борисов умишлено ли търси приликата с Живков? На Тодор Живков хората казваха „Тато“, на Бойко Борисов викат „Бате“?
- Тя се налага от сравнението. Освен това Борисов нещо е научил от Живков, нали неговата охранителната фирма го пазеше. Научил е как да решава в кризисна ситуация. В най-критичните моменти за него, когато бяха протестите през 2013 г., той си подаде оставката веднага, за да спечели. Направи една крачка напред, две назад, но след това още три крачки напред.
Сравняваме го с Живков и защото това е най-преснияj пример, който сме преживели. Но и други български политици са умеели да водят гъвкава политика. Винаги давам пример с Андрей Ляпчев (б.р. - министър-председател на България от 1926 до 1928 и от 1928 до 1931 г.), който омиротворява България след една страшна гражданска война. Той казва „Со кротце, со благо се стига надалеко!“ Това е заветът на майка му. А не както политическите му противници преиначават - „Со кротце, со благо и со малце кютек“. Понякога политическият водач трябва да може да отстъпи, а не с рогата напред, както понякога правеха и Жан Виденов, и Иван Костов.

- Кое е по-важно в историята – личността или масите?
- Преди 10 ноември ни учеха, че народните маси правят историята. Всъщност личностите правят историята, защото без личности народните маси няма как да хвърлят своята енергия. Личността има значение, това са повикани от историята личности. Бойко Борисов е повикан от историята! Той е пожарникар, но беше повикан. Стигна се дотам, че няма кой да управлява държавата – БСП се провали с Жан Виденов, СДС се провали с Иван Костов, нищо не остана от СДС – само отломки. Колкото и от така наречената автентична десница да се правят на по-умни и да критикуват, но те се провалиха. Дойде Бойко Борисов, защото той върши някаква работа. Без да отправям ласкателства, но той си попадна на мястото. При сегашните условия Борисов се справя. Може утре друг да бъде повикан от историята. Ние историците анализираме, не можем да предвидим събитията.

- Но когато дълго време се съобразяваш с желанията на хората, не правиш реформи. Когато не правиш реформи, трупащите се напрежения в един момент избиват в революция.
- Има такъв риск, защото реформите са нещо болезнено. Затова политиците не желаят да правят радикални реформи. Това е опасността при управлението на ГЕРБ има стабилност, но тази стабилност не може да преодолее натрупаните проблеми. Затова трябва да се правят и последователни реформи.
Борисов трябва да помисли и за наследника, защото с натрупването на годините желанието за промени отслабва. Обикновено по-младите политици правят реформи. Вярно е, че когато един човек управлява дълго наркотикът на властта го обсебва и той не вижда кой може да го замести. Но ако мислиш за държавата, трябва да оцениш и да посочиш не един, а двама, дори трима подготвени хора за наследници.

- Вие това ли бихте пожелали на премиера за 60-ия рожден ден?
- Да! Да се огледа, има млади, подготвени хора, които да поемат щафетата по-нататък. Трябва да се намерят хора, които да продължат този дълготраен исторически процес.