Държавата е най-важната от всички институционални иновации. Тя е съвършеният гарант за сигурността. Нейната сила обаче я прави плашеща, поради което понякога хората се преструват, че тя е по-слаба отколкото е всъщност.

В една област от икономиката това е особено вярно – парите. Парите са продукт на държавата. Те са мощен инструмент, но с тях може да се злоупотреби, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Първо, данъците управляват парите. Тази доктрина се нарича чартализъм. Правителствата могат да принудят поданиците си да използват парите, които държавата емитира, защото само чрез тях хората могат да платят данъците си.

Държавните пари по този начин се превръщат в пари за вътрешни трансакции. Банките зависят от централната банка като кредитор от последна инстанция.

Задълженията на банките – домниращата форма на пари в днешната икономика – са несъвършени заместители на суверенните пари, тъй като банките могат да изпаднат в неликвидност или неплатежоспособност. Поради тази причина банковите кризи са чести.

Второ, противно на обичайната логика, не съществува механична връзка между задълженията на централната банка (т.е. резервите на банките) и създаването на пари от търговските банки.

След финансовата криза балансите на централните банки и банковите резерви нараснаха неимоверно много, но широките парични агрегати – не. Обяснението е, че определящият фактор за паричното предлагане е рентабилността на кредитирането, която е висока при икономически подем и ниска при спад.

Трето, не е нужно правителствата да изпадат в неплатежоспособност в собствената си валута. Те не трябва да вдигат данъците или да заемат, за да се изплатят – просто създават парите, от които се нуждаят. Така става лесно поддържането на дефицити, за да се осигури пълна заетост.

Четвърто, единствено инфлацията поставя ограничения пред способността на правителствата да харчат. Но ако се появи инфлация, правителството може да затегне съвкупното търсене чрез вдигане на данъците.

Най-накрая, правителствата няма нужда да издават облигации, за да се финансират. Причината да вземат заеми е да се управлява търсенето чрез промяна на лихвите или резервите на банките. Този анализ касае политиката – правителствата винаги могат да започнат да харчат, за да подкрепят търсенето.

Още веднъж, разширяването на балансите на централните банки не прави инфлацията вероятна, камо ли неизбежна.

Някои привърженици на модерната парична теория твърдят, че силата да създава пари трябва да бъде използвана от държавата за универсална гаранция за работните места или за финансови програми като Зеления курс на демократите в САЩ. Тези идеи обаче не следват от техния анализ. Това са просто насоки за какво държавата да харчи.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Кирилова