Европа има голямо сляпо петно: онлайн разпространението на крайното дясно като влияние. Крайно десните групи на континента са дигитално грамотни - те знаят как да изкривят публичното възприятие по даден въпрос, да нарочват политическия дневен ред и да се заиграват с журналистите и медиите.

Те успяват да откриват начини, с които да нарушават демократичните процеси и да оказват натиск върху политиците по все повече теми - от локални въпроси до миграционните политики. И тактиките им успяват - Европа завива все по-надясно.

Въпросът обаче е кой ще поеме юздите на тази нова вълна на крайнодесния възход. И едни от претендентите за това са "Генерация Идентичност" - противоречива формация с клонове из голяма част от Европа.

Наскоро австрийският клон на движението "Генерация Идентичност" беше свързан със стрелеца от Крайстчърч, Нова Зеландия. Наскоро къщата на един от лидерите на движението беше разбита от службите за сигурност на Австрия заради появилата се информация, че терористът е дарил пари на "Генерация Идентичност Австрия".

И движението, и терористът в своя манифест, споделят конспиративната теория, че бялото население в Европа бива изтласквано от континента и заменяно с мигранти. Дори само седмица след атаката Движението за Идентичност на Австрия проведе протест срещу "Голямата замяна" във Виена, призовавайки за "ремиграция" и "деисламизация" на страната и на целия континент.

Исканията на групата надхвърлят призивите за депортиране на престъпници, екстремисти и на онези, които биват отхвърлени при искането на убежище - което би било в съответствие с миграционния закон. "Ремиграцията" всъщност е евфемизъм за масовото депортиране на всички европейски жители с мигрантски произход, които не са родени на територията на Европа.

Това, което е опасното при "Генерация Идентичност" е фактът, че въпреки липсата на публична подкрепа за актове на насилие, членовете на движението се готвят за напълно реална борба, а техните манифести и разяснителни материали спокойно могат да се изтълкуват като призив за хващане на оръжията.

Всяко лято членовете на движението от цяла Европа организират военни тренировъчни лагери в селските райони на Франция - там, където реално се заражда самото то. Техните ръководства използват милитаризиран речник, като например „снайперова мисия” и „масов въздушен удар”, когато описват онлайн атаки.

Един от лидерите на Движението в Австрия е бивш неонацист на име Мартин Зелнер - популярен, със силни радикални виждания и приеман от мнозина за идеолог на крайното дясно в Европа. Той се радва на сериозна популярност в социалните мрежи като само в YouTube е следван от над 90 хил. души, а в Telegram има 16 хил. последователи.

Мартин Зелнер

Негов е наръчникът "Изкуството на червеното хапче" (референция към филма "Матрицата" и червеното хапче, което помага на вкараните в матрицата хора да излязат от нея) той дава насоки как стъпка по стъпка как човек да експлоатира актуалния обществен ред, за да постигне максимално разпространение на крайнодясната идеология

Той препоръчва да се използват широко разпространените проблеми, свързани със свободата на словото или равенството между половете, като отправна точка, преди постепенно да се лансират нови и по-крайни идеи. "Посяваш първо по-леките семена на червеното хапче и ги напояваш постоянно. Един честен въпрос, с който трябва да се започне, новина тук, имейл там, виц по време на излизане за по бира...", пише в наръчника.

"Генерация Идентичност" същ

„И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.”

Йоан 8:32

ЮВЕНАЛНАТА ЮСТИЦИЯ - държавна институция за „детски съд”, „детско правосъдие” и законно отвличане на деца

Всяка дума в Националната стратегия за детето 2019-2030 г. е важна. В нея са вложени текстове, които се отнасят за Ювеналната юстиция. Ювеналната юстиция е за „защита на правата на детето” срещу родителите му и срещу семейството му. При нея държавата задължава родителите да отглеждат дете физически и да й го предоставят за възпитание и образование. Основната идея е да се позволи отнемане на дете от родителите му при неясни и субективни критерии. В ювеналното законодателство се въвежда презумпция за виновност на родителите, че не могат да отглеждат детето си. „Детски съд“ и „Детско правосъдие“ е институция, която е съществена част от Ювеналната юстиция и основната й задача е родителите да нямат възможност за справедлив процес при обжалване по съдебен път на административните действия на Социалните служби. В 99% от случаите съдът взема под внимание техните доклади като игнорира показанията на родителите. При ювеналната юстиция няма механизми за проследяване на състоянието и живота на детето, настанено при приемни родители или осиновители. Веднъж щом то е отнето от родителите му, социалните служби са си свършили работата и престават да се интересуват от неговата съдба, въпреки че, държавата удържа суми за поддържане на приюти, заведения за пробация, осиновители, приемни семейства, т.е. плаща се за издръжката на тази система.

В Националната стратегия за детето 2019-2030 г., са включени клаузи относно ювеналната юстиция.

В„Оперативни цели, ключови мерки и очаквани резултати по стратегическите цели и периоди на детството”, на с. 35, в графата „Гарантиране на правото на всяко дете да живее в сигурна среда, превенция и защита от насилие и други вредни действия и ефективен достъп до правосъдие”, в т.2 е казано: „Създаване на работеща система за детско правосъдие в съответствие с правата на децата и международните практики и стандарти”.В графа „Период на детство и юношество (7-18 г.) в т. 2. пише:„Приемане на нов Закон за детско правосъдие и осъществяване реформа за създаване на система, ориентирана към правата на децата“. В т. 3 – „Въвеждане на забрана за задържането и лишаването от свобода на деца под 14-годишна възраст”.

Детето под 14 години може да извърши десетки престъпления без да бъде санкционирано. Това му дава възможност и време да се усъвършенства в престъпните си умения. Ювеналното законодателство позволява на  непълнолетни убийци, крадци, търговци на наркотици и пр., да извършват каквито решат престъпления, защото знаят, че са закриляни от закона.

В графа„Очаквани резултати” към 2030 г., на стр. 35, т. 3 е казано: „Намаляване със 70% на децата, пострадали от престъплението незаконно брачно съжителство”.

Родители  без граждански брак ще се третират като престъпници. А в България такива семейства са много.

На стр. 36 в графата „Мерки, насочени към всички възрастови групи” в т. 1, се казва: „Въвеждане на забраназа телесното наказание над деца и ефективна работеща система за наблюдение и изпълнение на тази забрана.

2. Въвеждане на работеща система за превенция на домашно насилие,докладване и предприемане на незабавни мерки за закрила при всички случаи на домашно насилие над деца.”

Детето има право да удря, напада, крещи, заканва, обижда, замеря с чантата например родителя си, но родителят няма право да го спре или удари, да го обиди с думи, защото ако то реши да се оплаче, че го насилва да учи или да пише домашните си, може веднага да набере специално раздадения им от службите телефонен номер и те ще дойдат да го отнемат от родителя му. Родителят по закон няма право да му възразява. Децата в училище имат специални часове, в които изучават правата си съгласно ювеналното законодателство и много често се възползват от тях срещу родителите си.

На стр. 37 в „Укрепване на съществуващите механизми, създаване на нови и стимулиране на участието на децата в процесите на вземане на решения”, е много интересно как дете на 3-4 годинки, например, ще вземе адекватно решение при заведен съдебен процес срещу родителите му.

На стр. 41 в Стратегията откровено се казва, че за внедряването й в България, са получени огромни външни финансови средства.

„Важно е да бъде въвлечена академичната общност в извършването на изследвания, които стъпват върху събиране на данни, което ще покаже в дългосрочен план доколко инвенстициите в различни сфери и дейности имат възвръщаемост.”

За финансиране става дума и на стр. 46, където в„Цели за устойчиво развитие 2030”пише:„Дългосрочният хоризонт на Стратегията дава възможност заобвързване на целите и мерките с програмирането на средствата по линия на Оперативните програми, финансирани от ЕС.”

Тук е мястото да спомена нещо много важно, което обяснява масирания натиск над българското общество от страна на българските политици, във връзка с ратифицирането на Националната стратегия за детето и произтичащият от това нов Закон за детето.

През 2014 г. е подписан Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г. между Кралство Норвегия и Република България (качен е в сайта на Народно събрание на РБългария), в рамките на който страната ни ще получава в този период достъп до финансова помощ по няколко програми, една от които е:

„В Програма: Правосъдие”, където се отпускат милиони евро за:

„…Подобряване на положението на ромското население и допринася за постигане на целта, определена в т. 2 „Специфични съображения” на настоящото приложение, специално внимание ще бъде отделено на прилагането на стандартите за правата на човека – стремеж към европейска съдебна култура, както и за детско правосъдие.

Специално внимание ще бъде отделено на домашно насилие инасилие, основано на полов признак (подобряване на законодателството и обучение) (…) Програмният оператор ще се стреми да осигури взаимодействие с програма „Вътрешни работи”, с цел да се засили правосъдната верига, наред с другото, по отношение на достъпа до правосъдие, добро управление, насилието, основано на полов признак…”

„Администрацията на норвежки съдилища (DA) ще се включи активно в подготовката и може да участва в изпълнението на програмата, по-специално в двустранните дейности.”

За тази цел норвежката страна дава безвъзмездна финансова помощ от 30,000,000 евро, а ще има и национално съ-финансиране от 5, 294,118 евро. Програмният оператор е Министерство на правосъдието, а партньори от страните-донори са:Норвежкото министерство на правосъдието и Дирекция на Норвежката корекционна служба. Международен партньор е Съвета на Европа. Програмните области са: Корекционни услуги и задържане преди съдебния процес; Ефективност и ефикасност на съдебната система, укрепване на правовата държава.

Норвежкият финансов механизъм 2014-2021 г. еподписан от Цецка Цачева  и Бойко Борисов, при ратифицирането му. Законът е влязъл в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, по времето, когато Цачева е била председател на Народното събрание. Става дума за 87,867,500 евро, плюс 9,088,236 евро национално съ-финансиране или общо 97,055,736 евро, които се дават за изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г.

Не е ли това намеса на чужда държава във вътрешните работи на суверенна България?

За жалост това финансиране не е единственото.

За Ювенална юстиция намирисва и графата „Гарантиране на правото на всяко дете да живее в сигурна среда, превенция и защита от насилие и други вредни действия и ефективен достъп до правосъдие.”

Стр. 44 – „Завършване на реформата за деинституционализация на грижата за деца и недопускане на институционален подход в резидентните услуги за деца, както ипредприемане на нови мерки за превенция на разделянето на децата от семействата”;

„Въвеждане на пълна и изрична забрана за телесно наказание над деца, криминализиране на домашното насилие и въвеждане на ефективна работеща система за превенция, наблюдение и изпълнение на тези забрани.”

Пак там, т. 5. „Създаване и прилагане на адаптирани процедури за участие на деца в административни, граждански и наказателни производства”.

Т.7. – Ратифициране на Трети факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето, създаващпроцедура за подаване на жалби за нарушени права на децата.”

Ако се приеме от правителството Националната стратегия за детето, българският родител няма да има право да си върне рожбата, дори и чрез съда, тъй като ювеналната юстиция ще е залегнала в нея.

По света има държави, които са приели ювеналното законодателство като по този начин са легализирали официално педофилията и сексуалната експлоатация на деца.

Във Финландия и цялото Скандинавие например властите могат да отнемат деца от семействата им и да правят с тях каквото си поискат без да имат родителите право да възразят. Децата се отнемат от семействата им и се въдворяват в социални домове, дават се за осиновяване в чужбина или се въдворяват в т.нар. „приемни семейства”. Тези, които се въдворяват в социални домовесе експлоатират от държавата, която ги отдава под наем на частни фирми. Тези, които се дават за осиновяване в чужбина (основно в САЩ и Арабския свят), са подлагани на сексуална експлоатация или се превръщат в донори на органи за богати пациенти, най-често в САЩ и Западна Европа.

Системата „Барневар”

Нашите политици са решили в България да въведат и прилагат една от най-мрачните практики на ювеналната юстиция – норвежката. В Норвегия се изпълнява зловещ държавен план „за опека над децата” и на всеки 5 години се правят отчети по системата „Барневар”. Това води до надпревара между детски заведения и училища за отнемане на деца. Ужас всявадетската полиция с идентично название„Барневар” -стриктна, безмилостна и бърза по отношение децата на гастарбайтели, имигранти или от смесени бракове.

Системата„Барневар” има степенуване при отнемането на децата.На първо място се изземват неноврежци – „вносните деца”, дошли в Норвегия с родителите си.На второ място – ненорвежци, но родени в Норвегия. На трето място – децана норвежци. На всеки 10 взети от родителите им деца, 8 са на ненорвежци! В Норвегия действат и многобройни неправителствени организации за сексуална преориентация на децатасъс съответния секс-тренинг, след коетоте се категоризират към определени групи: за момичетата - „нормалки”, „лезбийки”, „бисексуалки”, за момчетата - гейове, педофили, хомосексуалисти… Според тези разработки, секс образованието започва още с раждането на детето.Четиригодишната възраст се смята за голямо закъснение…

Три основни групи хора са заинтересовани от изземването на деца: корумпираничиновници, които „раздават” децата; хомосексуалисти и педофили, и материално заинтересовани хора, които очакват допълнително заплащане за всяко дете. Последните бих ги нарекла ловци на деца!

Статистиката показва, че ежегодно от Норвегия, Америка, Франция, Русия, Германия, Украйна, Испания, Англия… „изчезват” по 200-300 хиляди деца.

Ювеналните деца нямат право да учат и да получават образование, да създават семейства, да раждат… Много често при забременяване и раждане, ювеналното момиче дори не вижда детето си - службите веднага й го отнемат. Не са редки случаите, когато тези полудеца, полувъзрастни, се самоубиват.

Въдворените в т.нар. „приемни семейства“ също са обект на експлоатация. „Приемните семейства” са формалност. Става дума за аграрни фирми или фирми в горското стопанство, наречени „трудово-възпитателни ФЕРМИ“, които получават деца от държавата с правото да се разпореждат с тях, както намерят за добре.

Статистиката сочи, че почти 100% от въдворените деца, са жертва на сексуално насилие от страна на приемни родители, на други деца, на преподаватели или служители във фирмите, където те работят. Почти всички сексуални посегателства над тях са извършени от лица, които имат един и същи пол с жертвата.

Децата в Норвегия и Финландия стават жертва и на сексуално посегателство отстрана на родителите си.

Ако единия от родителите насили някое от децата си, при положение, че другият подаде жалба, то жалбоподателят може да бъде санкциониран чрез отнемане на родителските му права с мотив, че: „възпрепятства сексуалното общуване между детето и неговия родител.“

В Холандия се полагат много грижи за безполовото възпитание на иззетите деца.  Там няма „той”, „тя”, или „то”, а само някакво безполово име „Ку, Си, Мо…”Повечето от тях „живеят” при двама татковци или две майки – нещо, което се пропагандира като нормалност с плакати, клипове, с детски книжки, в училищата и детските градини. В основата на тази пропаганда саглобалистки организации, известни с дейността си за свободно секс обучение и образование на подрастващите, (като нашите НПО-та) и с претенциите им за законово снижаване на възрастта за педофилия във всяка една от страните с ювенално законодателство.

След като ювеналните деца навършат пълнолетие, престават да бъдат обект на ювеналната юстиция. Излизат от интернатите и трудовите ферми без образование. Третирани са от държавата като непълноценни. Нямат правото на здравна помощ. Не могат да си намерят работа и не се водят в никакви статистики.

Европейското законодателство относно Закрила на детето се приближава до модела на Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, т.е. до Скандинавския модел като се уеднакви с него, въвеждайки го в целия ЕС. А българските политици бързат да уеднаквят българското законодателство към този пагубен модел. И вземат милиарди евро за това.

Националната стратегия за детето 2019-2030 г. я има в сайта на Министерски съвет - Портал за обществени организации. Но тя трябва да се чете много внимателно, дори няколко пъти, защото много трудно може да се прогледне под тинята на политическите неразбираеми словоблудства. А, обикновено от дъното на мътилката изскачат чудовища.

Навлезли сме в етап на ръкопашен бой за всяка детска душа. Децата са нашето бъдеще и трябва да ги защитим! Сега! После ще е късно!  Защото няма ли деца, няма да я има България! И както казва великият писател и родолюбец Николай Хайтов„Изтървем ли България, изтървали сме всичко!”.

Нека не позволяваме това да се случи.

Нова Зора, бр.15

о така тренира своите членове да използват и различни техники за манипулация и адаптиране на информацията и новините спрямо собствения дневен ред на движението.

Тяхната успешна книга за онлайн медийна партизанска война показва как трансгресивните им кампании стават вирусни и достигат до глобалната аудитория. Основната идея на тези действия е проста - глобално покритие на "Генерация Идентичност" със свои по целия свят - от Австралия до Канада.

Идеологията на паневропейското движение отдавна е надхвърлила границите на Франция, където то се създава през 2003 г. Популистите от дясната страна в Европа вече навсякъде имат действащи политически сили - от Алтернативната за Германия (AfD) и Австрийската партия на свободата до Италианската Лига и испанската партия Vox партия. Всички те успяват да пренесат езика и препоръките на "Генерация идентичност" в мейнстрийм политиката. Макар и много от тях да не признават движението, тези политически движения споделят идеологическата му платформа. Техните кампании срещу „лъжливите медии” и малцинствените общности взаимно се подсилват и укрепват.

В Австрия движението е има пространство за сериозен растеж до голяма степен благодарение на слабия подход на крайнодясната австрийска Партия на свободата (FPÖ), член на управляващата коалиция. И Движението, и FPÖ изповядват идеологията на ремиграция.

Разбира се, в момента партията е подложена на остри критики заради своите връзки с Движението и неговата собствена връзка със стрелеца от Крайстчърч, но това не пречи на влиянието, което то оказва върху политиката на страната.

"Генерация Идентичност" оказва сериозно влияние върху отхвърлянето на Пакта за миграцията на ООН в края на 2018 г. от австрийското правителство. Изследванията на Института за стратегически диалог установяват, че Зелнер и контролирания от него клон на Движението са се мобилизирали в специални криптирани канали в Telegram, дни преди стартирането на мащабните кампании за дезинформация в социалните медии, които в крайна сметка обръщат общественото настроение срещу пакта.

В отговор на нарастващия обществен натиск, австрийското правителство сега обмисля забрана на идентифициращото движение Австрия. Подобен ход обаче ще направи малко за реалния проблем - разпространяването на неонацистки идеи в Европа.

Подобен подход просто няма вече връзка с актуалната реалност. В нея подобни крайнодесни и неонацистки организации не действат вече като затворени клетки. Вместо това те създават все повече мрежи на международно ниво. Затова и активистите на Движението за идентичност ще продължат да намират новаторски решения, за да заобиколят законите и да предадат посланията си на широката общественост.

Силите за сигурност, политиците и технологичните фирми просто не успяват да наваксат на начините, по които крайнодесните трупат популярност и се справят само с част от проблема на онлайн екстремизма - свалянето от социалните мрежи на подобен тип пропаганда - нещо, което поне към момента е крайно неефективно.

Междувременно Зелнер и другите подобни идеолози на крайното дясно в Европа намират своите "убежища" онлайн, където продължават да разпространяват посланията си без опасност те да бъдат свалени.

Незабелязана и неоспорима, крайната десница е била свободна да разпространява своите послания, подтикващи към насилие, на ултралибертарни платформи като Gab, 8chan и Bitchute.

Крайстчърч се превърна като отрезвяващ момент за Запада и отношението към десния радикализъм. Въпросът е какво следва оттук нататък в борбата с този проблем. Защото съвсем скоро Европа ще трябва да се притеснява не само от терористичните актове на джихадистите, но и от своите собствени крайни националисти.