Частна собственост, законен бизнес и президент – новата конституция на Куба, за която преди седмици гласуваха мнозинството граждани на референдум, бе наречена „перестроечна“. Как Островът на Свободата се учи да живее по законите на пазара, запазвайки верността си към комунистическата партия, разказва РИА „Новости“.
Снимка: РИА "Новости"
Капитализъм по кубински
"Подкрепяте ли новата конституция на страната?“ – така бе формулиран въпросът на провелия се в Куба референдум. Според резултатите, над 70 процента са отговорили положително при изборна активност от 84% - неочаквано висока, предвид високата мобилизация на противниците на реформите.
Сега кубинците ще трябва да отговорят на следващия въпрос: колко бързо новата конституция ще промени Острова на Свободата. И най-важното – ще бъде ли това началото на края на кастровата Куба. Формално, страната остава вярна на принципите на комунизма, завещани от команданте Кастро. Но на практика във всички сфери на живота напират сериозни преобразования.
Новата конституция узаконява частната собственост, забранена след революцията от 1959 г. Впрочем, това не е изненада за кубинците. Дискусиите по този въпрос започнаха още през 2011 г. при Раул Кастро. Две години по-късно падна забраната за закупуване на недвижимости и автомобили. Закономерно възникна и следващият въпрос – за легализация на бизнеса, развиван нелегално от по-предприемчивите кубинци.
Предприемачеството ще бъде узаконено, а чуждестранните инвестиции ще бъдат признати като съществен фактор за икономическо развитие. Но не това е голямата новина.
Стари американски автомобили по улиците на Хавана
Реформаторският курс на Кастро
Според поправките, властта вече няма да е съсредоточена в ръцете на Председателя на Държавния съвет на кубинската комунистическа партия, а в тези на президента, който не може да бъде преизбиран за повече от два последователни мандата по 5 години.
Интересното е, че предложението не идва от сегашния ръководител на Държавния съвет на компартията – 59-годишният Мигел Диас-Канел. За него настояваше предшественикът му Раул Кастро, автор на повечето реформи.
За разлика от брат му, който управлява страната близо половин век, Раул сам се оттегли от поста председател на Държавния съвет преди десет години, въпреки че конституцията от 1976 г. не предвиждаше никакви ограничения по отношение на срока на управлението му. Доброволната оставка бе сериозен реформаторски жест от страна на Кастро.
Новият основен закон въвежда и възрастов ценз: не повече от 60 години за длъжността президент и до 70 г. – за председателя на партията. Като се има предвид, че Раул Кастро наближава 90-те, може да се предположи, че скоро ще се оттегли от държавните дела. Въвежда се и длъжността министър-председател, който ще ръководи правителството. Премиерът няма да се назначава от парламента, както е в повечето страни с демократична форма на управление, а от президента.
Еднопартийната система се запазва. Тоест, не се оспорва ръководната роля на компартията.
Председателят на Държавния съвет на Куба Раул Кастро
Остров на Свободата за ЛГБТ малцинствата
Промените засегнаха и социалната сфера. Разрешава се двойното гражданство. Досегашната конституция не позволяваше на кубинците да имат повече от един паспорт, а нарушителите бяха лишавани от гражданство. Сега всички санкции ще бъдат отменени.
Въвежда се и презумпцията за невинност. Всеки гражданин, заподозрян за извършването на престъпление, ще може занапред да не отговаря на въпросите на следствието и да настоява за адвокат. Според критиците обаче това е пълен абсурд, тъй като не може да се говори за безпристрастна защита на обвиняемия, докато цялата адвокатура продължава да е под шапката на държавата.
С новата конституция се разрешават и еднополовите бракове. За това настояваше дъщерята на Раул Кастро – Мариела, която е известна правозащитничка. Тя предлагаше следната формулировка: бракът е съюз между двама души, без да се уточнява изрично, че става дума за мъж и жена.
Но предложението предизвика възмущението на евангелските църкви. В страната се надигна кампания в защита на традиционните семейни ценности. В навечерието на референдума много кубински семейства излязоха на протест срещу еднополовите бракове. Под натиска на общественото мнение от основния закон отпадна точката за правата на ЛГБТ- общността. Но забраната за дискриминация на сексуалните малцинства остана.
Гей парад в Хавана, Куба
Под строгото ръководство на компартията
Докато държавният глава и основен лобист за конституционната реформа Мигел Диас-Канел поздравяваше гражданите с резултатите от референдума, опозицията вътре и извън страната обвини официална Хавана в популизъм. Според критиците, реформите са безсмислени, защото компартията, както и досега, си остава основната политическа сила и продължава да контролира медиите.
Опозицията се съмнява и в самостоятелността на новия лидер на Куба, чиито действия, според нея, се контролират от самия Кастро. Противниците на реформите смятат, че при това положение е невъзможна сериозна либерализация.
Вашингтон също е недоволен. Съветникът на президента Джон Болтън заяви, че с предприемането на козметични реформи кубинските власти се опитват да прикрият беззаконието и репресиите. Сенаторът Марк Рубио е убеден, че основната цел на кубинското правителство е да удържи властта на всяка цена. Затова американците заявиха, че не виждат основание за отмяна на икономическите санкции срещу Хавана, наложени от няколко десетилетия.
Според съветника на директора на Института за Латинска Америка към Руската академия на науките Николай Калашников, санкциите са сериозна пречка пред кубинските реформи. Той обаче не споделя мнението, че либерализацията в Куба е чисто формална.
"В новата конституция има 92 нови члена, които не фигурираха в старата, приета още по времето на СССР и социалистическия блок. Като трийсет и пет от тях са свързани с гражданските права. Реформите, свързани с узаконяването на частната собственост и защитата на чуждестранните инвестиции вече са в ход, затова е невярно обвинението в популизъм“, заяви той пред РИА „Новости“.
Според него основната спирачка пред реформите са не толкова властите в Куба, колкото САЩ. Той обяснява този парадокс с идването на власт на Тръмп, който прекрати започналото размразяване в американо-кубинските отношения. А това, според него, спъва реформите на Хавана.
"Връщането на Тръмп към ожесточаване на политиката спрямо Острова на Свободата обостри чувството на кубинците, че са в обсадена крепост. Отношенията със САЩ влияят върху социално-икономическите условия в Куба. Заради санкциите гражданите, които работят в чужбина, срещат трудности при изпращането на парични преводи в родината си. Колкото по-малко са външните забрани, толкова по-голяма е вероятността реформите да не останат само на думи“, смята експертът.
В същото време Калашников смята за необосновани предположенията, че кубинските реформи ще съборят социалистическия строй. „Една от първите точки в конституцията гласи: Куба е социалистическа държава, а комунистическата партия е ръководната политическа сила“, припомня експертът. Което означава, че векторът за развитие на Острова на Свободата засега не се променя.
Превод: Гласове
