Преди седем години европейските лидери се споразумяха да защитят от кризи банките на Стария континент, като поставят по-голяма част от сектора под надзора на ЕС, а сега националните правителства и регулаторни органи подкопават тези усилия.

Европейските правителства се договориха през 2012 година да създадат банков съюз с единен надзорен орган и система за оздравяване за всички системообразуващи банки в еврозоната. Все още обаче липсват големи парчета от проекта. Сред тях са Европейска схема за гарантиране на депозитите, която ще защитава спестяванията на гражданите еднакво в 19-членната еврозона и ще бъде в подкрепа на националните гаранции. Липсва и обща фискална предпазна мрежа да фалирали банки.

Резултатът е сектор, заседнал по средата между федерална система и национална регулация. Неспособна политически да завърши банковия съюз, еврозоната проявява притеснители признаци за даване на заден ход  и то така, че щетите, нанесени от следваща финансова криза, биха могли да бъдат още по-тежки.

Не предвещавайки нищо добро, правителствата от Берлин до Рим помагат за спасяването на затруднени банки с парите на данъкоплатците или като използват националните прерогативи и вратички в разпоредбите на ЕС, за да заобикалят надзорните и оздравителни механизми, които те са създали в Европейската централна банка (ЕЦБ).

    Това обезсмисля така ценените от ЕС «еднакви правила на играта».

Също така пречи на слабите да фалират и възпрепятства трансграничните сливания и придобивания, необходими за създаването на здрави общоевропейски банки, способни да финансират икономиката на еврозоната и да се конкурират с американските и азиатските си събратя.

Сред виновниците е Германия, която обича да назидава другите за бедите, свързани с риска от недобросъвестност и необходимостта безразсъдните банки да плащат за прочистване на финансовите институции, а не гражданите да покриват загубите.

През последните няколко седмици германската провинция Долна Саксония предостави държавни гаранции, с благословията на Берлин, за държавните германски спестовни банки с цел да бъде спасена затруднената Nord LB, която е обременена от лоши кредити на транспортни компании.

Nord LB се представи най-зле на тестовете за устойчивост, проведени от Европейския банков орган миналата година.

Същевременно италианското популистко правителство, съставено от извънсистемни партии, който поеха ангажимента да прекратят практиката данъкоплатците да спасяват банките, подкрепи с държавна гаранция усилията да бъде спасена затруднената Banca Carige. Десетата по големина кредитна институция на страната бе поставена под временно управление от надзорните органи на ЕЦБ.

Дори ако такава държавна помощ е разрешена от еврокомисаря по конкуренцията, тя предизвика безпокойство от двойния стандарт при изпълнението на правилата и използването на вратички, за да се избегне засягането на политически влиятелни акционери и да се накарат  притежатели на облигации с преимуществени права да поемат загубите.

Друг аспект на протекционизъм в банковия сектор е усилието да се предпазят националните първенци, а не да се позволи на пазарните сили да имат преимущество. Берлин отказва да коментира непрекъснатите информации в медиите, че се опитва да уреди брак по неволя между два германски гиганта — Deutsche Bank и Commerzbank, в която притежава 15% .

Такова мега сливане може да създаде банка, която е «прекалено голяма», за да фалира, увеличавайки риска за данъкоплатците.  В същото време Берлин е първостепенен нарушител в ограничаването на свободата на трансграничните чуждестранни банк, които имат подразделения в Германия.

С вързани ръце

Банкерите, които говориха на финансовата среща на върха, организирана от POLITICO в Париж миналия месец, бяха изключително критични по въпроса за пречките, с които се сблъскат при правенето на бизнес. Те намекнаха, че националните регулатори връзват ръцете на техните транснационални банкови групи, като им пречат да прехвърлят капитал и ликвидност през границите в рамките на европейския пазар.

Има конфликт между ЕС и националното равнище, каза Филип Ейм, заместник главен изпълнителен директор на Societe Generale, третата по големина френска банка по активи.

«Не е възможно да почувстваме ползите от тази консолидация, ако възприемаме потоците между всяка част от банковия съюз като външни потоци.»

Жан-Пиер Мюстие, главен изпълнителен директор на италианската UniCredit, която притежава банки в Германия, Австрия, Румъния и България, каза, че правомощията на Единния надзорен механизъм и Единния оздравителен механизъм на ЕЦБ трябва да бъдат разширени, така че едни  и същи разпоредби да важат еднакво за всички.

Европа се нуждае от по-големи банки за финансирането на малки и средни предприятия, каза той.

«Нужно е да гарантираме, че банковият сектор е възприеман като един сектор. Финансовият отчет в Германия и Италия трябва да означават едно и също нещо,» допълни той.

Не всички новини са лоши. Единният надзорен орган на ЕЦБ за големите системообразуващи банки помогна да се повишат стандартите и прозрачността в еврозоната, засилвайки доверието на пазара в банковата система, а евродепутатите съвсем неотдавна одобриха нови правила за третирането на просрочените кредити.

Някои линии от графиката обаче сочат в грешната посока. Италианско правителство отправи предизвикателство към  бюджетните правила на ЕС, а това даде основание на т.н. Ханзейски съюз, съставен от малки, държави, привърженички на консервативните бюджетни правила, да оказват съпротива на идеята за общ бюджет, фискална подкрепа или гарантиране на депозитите за валутния съюз.

Северните страни, включително и Германия, продължават да поставят условя преди да се съгласят да споделят някои по-големи рискове. Първо беше банките да се освободят от наследството от лоши кредити. След това настояха банките да намалят притежаваните облигации на държавите си или да поемат покритие по рисковете от тези книжа. Сега добавиха, че европейските закони за несъстоятелност първо трябва да бъдат хармонизирани.

Лидерите на ЕС поеха ангажимент през 2012 да прекъснат «порочния кръг» между банките и държавите. Йорг Кукис, държавен секретар към германското финансово министерство, подчерта на срещата, организирана от POLITICO, че ЕС е направил много съществен напредък в прекъсването на връзката «между оздравяването на банките и парите на данъкоплатците», тъй като сега всяка банка има по-големи буфери от наличен капитал, които могат да бъдат  използвани преди да се посегне към държавни средства.

Има обаче много още да се свърши. Колкото е важно общоевропейското гарантиране на депозитите и фискалната предпазна мрежа за оздравяването на банките, толкова важно е и прехвърлянето на целия банков надзор на европейско равнище и подрязването на крилата на националните регулатори.

Докато това не стане, ЕС няма да има истински устойчив на бури банков съюз. За съжаление изглежда ще трябва още една финансова криза преди да бъде постигната тази цел.