Ако не беше подкрепата на Русия през последните 150 години, България нямаше да я има в сегашния й вид

През миналата и тази година Бойко Борисов многократно обявяваше гордостта си, че за няколко месеца е преодолял вековните конфликти между страните от Западните Балкани, че е накарал техните ръководители да си стиснат ръцете, че е помирил Гърция и Македония, че е изиграл решаваща роля за присъединяването на тези страни към НАТО и ЕС. Тези дни научихме от него, че нашата помощ е не само приемана, но и търсена. А на 4 Март той сам обяви, че предложил на руския премиер Медведев да посредничи между НАТО и Русия за споразумение по въоръженията.

 

 

Той изглежда си вярва, че е станал голям европейски политик, който чертае дневния ред на Европа! Нима не разбира, че беше използван от правителството на САЩ като инструмент за засмукване на страните от Западните Балкани в НАТО и за изтласкване на Русия от вековното й влияние на Балканите. И публично се гордее с това! Ако не беше задкулисният натиск на правителството на САЩ върху страните от Западните Балкани за помирение и за бързо присъединяване към НАТО и ЕС, Бойко не можеше да направи дори стъпка напред. Той се движеше по отъпкан политически маршрут, определен от американските му приятели, във вреда на Русия.

 

 

На 7 Март 2019 г. Цветан Цветанов заяви, че за него „по-важна бе визитата на Столтенберг у нас, а не на Медведев“. Той подкрепи идеята, че „НАТО трябва да има по-сериозно присъствие в района на Черно море“. Бойко Борисов говори обратното. Аз вярвам повече на Цветанов, защото той отразява позицията на САЩ. А и Цветанов посещава често САЩ, за да получи указания за поведението си в България и региона. Въпреки ограниченията на договора от Монтрьо, който допуска присъствието на военни кораби на нечерноморски държави в това море за максимум три седмици.

А какво ли ще каже Цветанов ако някой предложи за баланс на по-силното присъствие на НАТО в Черно море, да се засили присъствието на военни кораби и други въоръжения на Русия в Куба? И по-важното – какво ли ще каже американският президент?

 

 

Една от главните икономически цели на Бойко Борисов и неговата компания е да изолира Русия като главен доставчик на природен газ на България и на целия Балкански регион и да го освободи за американски шистов втечнен газ. Той ще се доставя на първо време в съответните инсталации за превръщане в газообразен, в района на Александропулис в Северна Гърция и на остров Кърк в Хърватска. Впоследствие може да бъдат построени и други инсталации в Балканския регион. Въпреки че доставеният по този начин американски газ ще ни струва 40-50% по-скъпо от руския природен газ, доставен по построената вече тръба през Черно море до Европейска Турция. За осъществяването на тази антируска операция ще помага и Европейската икономическа комисия, която ще бави и в крайна сметка ще откаже под някакъв фалшив претекст, разрешение за газопровод с руски газ през България или Гърция. Всичко това ще се прави в контекста на предстоящо съществено увеличение на потребностите на Европа от природен газ. Особено след изчерпването на норвежкото находище в Грьонинген в най-близко време.

Бойко Борисов и неговото обкръжение са огорчени сега от отказа на Газпром да доставя газ за прословутия газов „хъб Балкан“, който още от началото беше очевидно недомислие. Вдигна се голям шум около създаването на този разпределителен център за търговия с газ, без да е осигурено най-важното – газта. Може би са мислели да го пълнят с Черноморска вода, която има по-ниска соленост от другите морета и океани. Със своето поведение през последните години г-н Борисо сам „заработи“ този отказ. И трябва да се сърди на себе си. А приказките му, че поддържа балансирани отношения с Америка и Русия, не можеха да заблудят никого. Те предизвикват само иронична усмивка. Многобройните факти говорят за обратното.

С приемането на страните от Западните Балкани, които са дори по-изостанали от България и Румъния, икономическата разнородност на ЕС в сегашната му конструкция, става още по-голяма, а противоречията между страните членки – още по-остри. При наличието на общ вътрешен пазар висококонкурентните фирми от страните членки на ЕС от Западна Европа ще смажат още повече неконкурентоспособните икономики на страните от Западните Балкани, както направиха с нас през последните 15-20 години. Ще се увеличат фалитите на местните предприятия, ще нарастне безработицата, ще спаднат доходите, ще се засили емиграцията им, включително и към нас. Това ще създаде допълнителни икономически и социални проблеми на България, Румъния, Гърция и други страни от региона. Ще се засили демографското им ограбване от най-развитите страни членки. И ще дестабилизира още повече ЕС. Като си помисля за всичко това ме обхваща още по-голям страх за бъдещето на региона! Защото с тези си действия г-н Борисов работи не само срещу руските и китайските интереси на балканите, но и срещу нашите стратегически интереси.

Клеветите на единжурналист - фанатичен русомразец, в тържественото предаване на БНТ за националния празник 3 Март бяха повече от странни Нима ръководството на БНТ трябваше да дава трибуна на този фанатик да клевети нашите освободители и да оспорва правотата на избора на този ден за национален празник в самия ден на празника! Едва ли друга европейска страна би го допуснала! Случайна грешка ли беше това на ръководството на БНТ? Съмнявам се!

В писменото си обръщение към народа в деня на националния ни празник, Бойко Борисов дори не споменава името на Русия като наш освободител от турското робство. На същата Русия, чийто премиер предстоеше да посреща следващия ден, за да го моли за газов коридор от „Турския поток“ през България. Толкова ли бързо е забравил историята или иска да се хареса на своите западни началници, чиито прапрадеди на времето бяха против освободителната руско-турска война! Нима той не разбира, че с това си изявление той не може да разчита на сътрудничество от руска страна, дори и да е имала такова намерение.

А изявлението му тези дни пред Генералния секретар на НАТО, че България е най-дисциплинираният и най-лоялният член на НАТО, заедно с публичното му обещание преди няколко години, че в случай на война между НАТО и Русия, ние също ще воюваме срещу нея! Тоест, ще направи нещо, което кобургите не посмяха да сторят през Втората световна война. А следващия ден – на 4 Март 2019 г. посреща в София руския министър-председател, И нарича всичко това „балансирана политика спрямо САЩ и Русия“.А поредният бойкот на държавния прием на Президента по случай националния празник, безусловно нареден от Бойко Борисов на неговата компания! Защото то беше бойкот и срещу националния ни празник и срещу нашите освободители.

Един бивш наш президент преди десетина години обяви членството ни в НАТО за „цивилизационен избор на България“. Не съм сигурен дали му е било ясно какво значи „цивилизационен избор“!

Всичко това ме накара да се върна към темата за цивилизационния избор на България и отношенията ни с Русия

Държавите и народите правят цивилизационния си избор с дълга поредица от драматични действия, в продължение на векове и хилядолетия, с участието на многомилионни народи. А не с подписване на договор за членство в някаква институция, примерно в НАТО. И то без допитване до българския народ, от чието име се върши това стратегическо недомислие. Защото управляващите в България тогава се страхуваха, че народът щеше да гласува против. Защото това беше силово натрапено на българския народ членство в агресивен военно-политически пакт, от западните правителства. Членство, което няма нищо общо с националните ни интереси, с волята на народа и с цивилизационния ни избор:

Първо. Военно-политически пакт като НАТО се създава, за да ни пази от някого. От кого ни пази НАТО.? Няма съседна държава, която ни застрашава с военна агресия сега. Някои ни казват, че това била Русия.! Последните 150-200 години доказват, че това никога не се е случвало и няма причини да стане. И ако някои източноевропейски страни, като Литва, Латвия, Естония, Полша и Румъния са имали сложни исторически отношения с Русия, при нас е обратното – трайно приятелство между братски страни. Защо ние ще подчиняваме нашето настоящо поведение на интересите на споменатите държави? А обвиненията за агресивна политика на Русия срещу Украйна и „анексия“ на Крим са голословна лъжа.

Второ. Първоначално ЕС беше доброволен икономически и социално еднороден съюз на група високо развити страни – клуб на богатите. Постепенно, с приемането на по-слабо развити и по-бедни страни, предимно от Източна Европа, повишаваше неговата икономическа и социална разнородност, подсилвана от наличието на единен вътрешен пазар, засилваше вътрешните му икономически и социални противоречия. Тенденцията в неговото развитие е към увеличаване на икономическата и социалната му разнородност и изостряне на вътрешните му противоречия, с непредвидими последствия. Икономическата и социалната разнородност на ЕС ще се изостри с приемането на страните от Западните Балкани, които са икономически по-изостанали и от най-изостаналите настоящи членки на общността – България и Румъния.

Трето. Някои хора се стремят да ни внушават, че членството в НАТО и в ЕС били взаимно обвързани и взаимно зависими. Чечленството в НАТО било задължително условие за членство в ЕС. Това не е вярно. Австрия, Швеция и Финландия са членки на ЕС, но не са и не възнамеряват да членуват в НАТО. Норвегия и Турция членуват в НАТО, но не са членки на ЕС. Швейцария обсъждаше членството си в ЕС, но никога – за НАТО. Тя се счита за неутрална държава от 150 години.

Четвърто. Дори от името на НАТО личи, че от регионална военно- политическа организация на страните от Северния Атлантик, при създаването му през април 1949 г., той се превърна в световен полицай, обслужващ глобалните интереси на САЩ, които самоволно обявиха всички региони на света за зони на техни национални интереси. И се намесват брутално в делата на всички страни по света, без да се съобразяват с ограниченията на Съвета за сигурност на ООН и с правилата на Световната търговска организация. Така в продължение на почти 70 години НАТО се преобрази тотално от регионална в световна военно-политическа организация.

Пето. Всяка международна общност трябва да се обуславя от трайни общи интереси. Американските интереси, обаче не съвпадат с нашите. Българските национални интереси противоречат на обвързването ни в такава самонадеяна агресивна организация. Без да ни пази от потенциални врагове, заплашващи териториалните ни граници и без общи национални интереси, членството в НАТО ни въвлича във въоръжени конфликти, на хиляди километри от нас, които нямат нищо общо с националните ни интереси.

Шесто. Както споменах по-горе, гражданите на България не бяха питани за членството ни в НАТО. Това беше направено зад гърба ни, защото властите знаеха, че мнозинството от населението е против. Подобно беше положението и в други източноевропейски страни. Същото се случи с Албания през 2009 г., с Черна гора, през 2017 г., въпреки волята на народа й. Сега същото се прави с Македония, въпреки отрицателното гласуване на референдума през 2018 г.

Тази груба политическа и морална грешка на българските управници може да бъде поправена с референдум за евентуално напускане на тази военна организация. Напускайки НАТО, България има реална алтернатива. Това е военният неутралитет. В Европа има няколко страни, обявили официално военен неутралитет: Швейцария, Австрия, Финландия, Швеция, а с реалното си поведение – още няколко.

Отношението ни към ЕС трябва да е друго. Ние имаме много претенции по противоречивите резултати от членството ни в ЕС и трябва да работим по-настойчиво за защита на националните ни интереси като негов член. България, обаче няма друга алтернатива на членството ни в ЕС и не трябва да се дистанцира от него. Нещо повече, заедно с Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Унгария и Словакия) и няколко други страни членки, трябва да работим за радикална реформа в ЕС, за превръщането му в доброволен, предимно икономически съюз на независими европейски държави, със значителни правомощия на националните институции, а не в монолитна европейска свръхдържава, към каквато ни тласкат западните либерали и настоящите ръководители на ЕС.

Достойно за съжаление е, че България до сега няма своя позиция за предстоящата реформа в ЕС, отговаряща на националните ни интереси. Нашите управници и за това чакат указания от западните си началници.

България е направила своя цивилизационен избор с принадлежността си към Славянската и Православната християнска цивилизация преди повече от 1100 години и го е затвърдила категорично през последните 150-200 години. И нека противниците на този избор знаят, че не могат да го подменят. Той не подлежи на изтриване от многовековната памет на народа ни, предавана от поколение на поколение. А поколенията го приемат като свой избор, който отговаря на техните интереси и убеждения. На основата на този избор в течение на векове е формирана определена ценностна система. На нейна основа пък се надгражда концепция за политическо, икономическо, социално, културно и всякакво друго развитие.

Цивилизационният избор не е абстрактно, най-общо понятие. Той винаги кристализира в по-близки, по-доверителни отношения с други народи и техните държавни институции, с които чувства по-категорична общност на текущи и стратегически интереси, по-голяма близост, по-лесно общуване, по-добро взаимно разбиране, по-голямо доверие.

Ние чувстваме такава близост, доверие и симпатии към руснаците, украинците, белорусите, молдовците, македонците, сърбите, хърватите,чехите, словаците, словенците, поляците. С част от тях ни сближава общият славянски произход, с други –общата православна религия, с трети – общата азбука и сходния език, с четвърти – общото културно наследство, обичаи, празници, а с част от тях – всички изброени характеристики заедно.

Имаме и някои различия между православни и католици, в рамките на християнската религия. Различия между използваната азбука – кирилица и латиница, при сходен базисен речников фонд. Някои нюанси в говора, правописа, културните традиции, обичаите, семейните отношения, при общи езикови, културни и ценностни основи, и т.н.

Убедителни доказателства за общ произход, общо минало и активно общуване през вековете, във времена на възходи и падения, са и хилядите запазени материални и духовни паметници, названия на улици и площади, реки и езера, планини, върхове и долини, названия на местности, имена на хора и животни, от преди столетия, по милионите квадратни километри, огромни дистанции между тях, безкрайни територии, обитавани от изброените народи. Тези общи черти не могат да бъдат измислени или присадени изкуствено и произволно от някаква магическа ръка. Нито пък да бъдат изтрити от многовековната памет на стотици милиони хора от друга магическа ръка. Те са се формирали постепенно по волята и с действията на народите. Често пъти, въпреки активната съпротива на вътрешни и външни заинтересовани среди.

Наличието на толкова много общи черти улеснява и обмена на ценностни характеристики между тези народи. Независимо дали са малки или големи. Малката България създаде и предложи преди повече от 1000 години на голямата Русия азбуката, сътворена от светите братя Кирил и Методий и техните ученици. Според изявленията на руския патриарх Кирил, по време на посещението му в България през Март 2018 г., благодарение на тази азбука възниква руският език и руското православие, в рамките на общата християнска религия и другите общи ценностни черти. Без получения дар от България преди много векове, каза той, сега не би имало руско православие и руски език. Патриарх Кирил заяви: „Без българското православие нямаше да има руско православие. Чрез българското православие руският народ получи основите на православната вяра от България”. С това руският патриарх призна, че могъщата Русия има огромен морален дълг към малката България.

Тази историческа истина беше дълго премълчавана от руските политически и църковни среди. Само великият Лихачов намери смелост преди няколко десетилетия да говори за културния принос на братята българи към Русия. Тази година това бяха първите думи на Патриарх Кирил със стъпването му на българска земя. Имаме всички основания да му благодарим за този духовен кураж и политическа смелост, след дългогодишно духовно мълчание.

Случи се обаче нещо странно. Шепа маниакални врагове на българо-руското приятелство си затвориха очите и ушите пред тези забележителни признания на руския патриарх към България и го обсипаха с недопустими измислици и лъжи за неговото поведение у нас през Март 2018 г. Те не желаеха нормални отношения с Русия, благодарение на която ние съществуваме сега като държава, а търсеха начин да ги скандализират на върха на такъв забележителен празник – 140-та годишнина от освобождението ни от турско робство.

Аз изгледах няколко пъти видеозаписа за разговора на Патриарх Кирил с нашия Президент и не намерих никакви основания за недоволство от поведението му. В неговите думи нямаше злоба, назидания или високомерни нравоучения, а напомняне с горчивина на историческата истина за помощта на руските хора към българите, която сега се премълчава или омаловажава тенденциозно в България. Очевидно, слепите поклонници на евроатлантическите ценности не желаят тази истина да се знае от младото поколение българи. И не се колебаят дори да пренаписват учебниците с измислици срещу Русия и премълчавания на враждебните действия на правителствата на Великобритания, Австро-Унгария, Германия, Франция и други западни държави срещу нас през последните 150-200 години.

Между тези близки славянски и православни народи е имало и дребни конфликти през вековете, породени от второстепенни по значение причини. Фанатичните български русофоби много често спекулират с тях, като преувеличават значението им. И премълчават или преиначават историческата истина по фундаменталните ни сходства и близост. Такива конфликти има ежедневно и в семействата между съпрузи, между братя и сестри, деца и родители, съседи по местоживеене или колеги по месторабота. Въз основа на такива спорадични дребни, „вътрешносемейни” конфликти не могат да се правят сериозни изводи за фундаментални разделителни различия между българи и руснаци. Това, което ни сближава е многократно повече и по-важно.

Всичко това не подлежи на изтриване от народната памет с формалното подписване на договор за присъединяване към НАТО или Европейския съюз. При това, без да е питан нашият народ. Нещо задължително при такива съдбоносни стратегически решения. Членството в тези организации, особено в НАТО, беше натрапено на България и на източноевропейските народи от политическите им върхушки. Тези продажни върхушки не се колебаеха да използват и лъжи. А властите на САЩ нарушиха цинично обещанията на техния държавен секретар пред Горбачов в началото на 1990 г., че „НАТО няма да се разширява на Изток нито на инч“.

И нека бъдем точни. В известен смисъл те го изпълниха, защото този агресивен военно-политически пакт беше разширен на Изток не с един инч, а с 1000-1500 км., до самите граници на Руската федерация. По-нататък беше невъзможно, защото, макар и отслабена по времето на Елцин, Русия щеше да реагира с контраудар. Сега го правят със страните от Западните Балкани, насочено агресивно пак срещу Русия. При това, в повечето случаи, без да се допитват до народите на тези страни.

Както бързо и лесно се правят, импровизираните нови „цивилизационни” избори, като членството в НАТО, така бързо те се разпадат и забравят. Но дори и когато са по-сериозни, такива договорни обединения съществуват няколко години или няколко десетилетия, докато цивилизационните общности живеят с векове и дори с хилядолетия.

Традиционните ни приятелски отношения с Русия са неделима част и поради историческо стечение на обстоятелствата, са дори сърцевина на нашия цивилизационен избор. Този избор е на основата на общата славянска принадлежност, общата православна религия, общата азбука, общия език, общите цивилизационни, културни и нравствени ценности. Може би и поради това той дразни така силно някои съвременни конюнктурни политици.

На българите и на чужденците, които пътуват из България, прави впечатление, че земята ни е осеяна със стотици паметници на българо-руското приятелство през вековете. Според наши историци в България има около 450 паметници, посветени на българо-руското приятелство и като благодарност пред Русия за освобождението ни от турско робство. Няма друг народ и друга велика държава, на които да са посветени толкова много паметници на българска земя, сътворени, поддържани и пазени от българите. Същото важи за имената на улиците и площадите в българските градове и села и за многобройните църкви и манастири. Това е най-видимото материално свидетелство за многовековното ни приятелство.

В повечето случаи те са строени с доброволни подаяния по инициатива на българските граждани. И са опазвани от тях през вековете, без участие на политиците. Понякога дори против тяхната воля. А имената на личности, посегнали да разрушават отделни паметници в прослава на българо-руското приятелство, ще се помнят от народа с презрение и омерзение! Към тях и техните наследници.

Това не може да се каже за никоя друга велика държава. И то не е случайно. То не подлежи на режисиране. Тази близост има много дълбоки корени в народната памет. Много пъти съм се замислял по парадоксалната ситуация в която сме натикани сега.

Цялата ни история от 150 години е история на приятелство с Русия и нейния народ. През същите тези години големите европейски държави са подкрепяли нашите съседи, главно Турция, Гърция и Югославия (Сърбия). На тях дължим парадокса, че днешна България граничи от всички страни с бивши български територии Без подкрепата на Русия през тези години България нямаше да съществува днес като държава на картата на Европа. И в същото време една шепа продажни български политици, без да се допитват до народа, ни вкараха в един агресивен военно-политически пакт, чиято главна цел е унищожаването (или поне раздробяването) на Русия – нашият освободител и покровител, като използва предоставени от българските правителства безплатни бази, насочени срещу Русия. А сега се проучват възможностите за военноморска база на НАТО в дълбоководното крайбрежие в района на Бургас. Мозъкът ми не побира този парадокс! Не разбирам как нашият народ го търпи! И до кога ще го търпи?

Никоя друга велика държава със своя народ не е била и не е толкова близка до нас, не е направила толкова много и толкова значими добрини за нас, както Русия. По меродавни данни на Шипка са оставили костите си около 600 опълченци и около 3500 руски войници. По това може да се съди косвено, че на Шипка са воювали 6-7 пъти повече руски войници, отколкото са били опълченците. Русия е мобилизирала за участие във войната над 300-хилядна армия, а българските опълченци са били 10-12 хиляди доброволци, без специална военна подготовка. Тази обща съдба на хиляди покойници на Шипка и по другите бойни полета на Руско-Турската война споява допълнително нашето вековно приятелство. Нищо друго не може да го спои повече от общата готовност на бойците да се разделят със живота си и да почиват завинаги в общи гробове в името на нашата свобода!

В словото си на Шипка на 3 Март 2018 г. нашият Президент заяви, че сега никой не може да различи руските от българските кости. И че върху техните кости е построено зданието на нашата свобода и независимост. Това изразява чувствата на милиони българи. То е известно на поколенията и не подлежи на забрава! Неслучайно всяка година десятки хиляди, предимно млади хора се изкачват на Шипка, за да почетат паметта на нашите освободители. Достойно за съжаление е, че една жалка шепа български слуги на користни западни интереси си затварят очите и ушите пред тази велика, напоена с кръв истина! И реагират истерично, когато тази истина им бъде напомнена.

Към 1875-76 г отделни европейски държави. са били за някакъв натиск върху Турция. Те са имали и свои тайни междудържавни споразумения, определящи правата и задълженията си след евентуална война срещу Турция, които са включвали и строги ограничения за Русия, налагани й от западноевропейските държави. Никоя западноевропейска държава, обаче не е пожелала да изпрати свои войски да воюват срещу Турци,под различни претексти. Само Русия го е направила, въпреки големите колебания във висшите граждански и военни среди в Петербург, понеже не са се били възстановили след тежкото поражение в Кримската война (1853-1856 г.), когато срещу Русия е воювала почти цяла Европа. Дворцовите среди не са били за война в България, поради неподготвеност за нея. Младото поколение, интелигенцията и младите генерали са били за войната, понеже знаели с какви огромни надежди в България очакват помощта на Дядо Иван. И те надделяват.

Дори нещо повече! Западните европейски държави налагат и ограничения върху Русия срещу разгръщането на войната. Голям брой техни сънародници дори воюват на високи командни постове в редовете на турската армия срещу руската армия. Главнокомандващият на турските сили на балканите е бил германец, преименуван в паша. Командващият турския военен флот в Черно море е англичанин, също преименуван в паша, с около 500 моряци и офицери – негови сънародници. Командващият на последната безуспешна атака на турците на Шипка през август 1877 г. е английски полковник. Началникът на интендантството на турската армия е французин, също преименуван в паша. Десятки висши и средни командири в турската армия край Плевен са от различни западноевропейски държави. А английски военни инженери са планирали турските укрепления по отбраната на Плевен. На страната на турската армия е воювал полски легион, съставен от полски имигранти в Турция.

Стотици други англичани, французи, германци, белгийци са били високопоставени военни във висшето командване на турската армия. Част от тези хора може би са уредили постъпването си по личен път. Но най-висшите западноевропейски командири са там по договореност между турските, британските, немските, френските и другите официални западноевропейски власти. Тези изобличаващи факти грижливо се премълчават от нашите русофоби. За тях не се пише нищо в грижливо манипулираните учебници по българска история. А те трябва да се знаят от младите поколения българи. Истината трябва да стои над всичко! За повече подробности виж статията на Борислав Цеков, „Българските кривици нямат нужда от чужди назидатели”, 8 Март, 2018 г., Поглед. Инфо.

Когато руската армия е била пред стените на Цариград и руските генерали са готвели атаката на града, в Санкт Летербург се получава предупреждение от Великобритания да не се атакува и че британският флот е в Босфора и ще насочи оръдията си срещу руснаците. Съответните инструкции са били изпратени веднага на граф. Игнатиев в България. Изтощената от току що завършилата освободителна война Русия не е имала избор, освен да промени плановете си за продължаване на настъплението.

Някои сегашни псевдоисторици, любители на пренаписване на историята, се дразнят при всяко споменаване на името Русия. Стремят се да премълчат, дори да отричат ролята на Русия за освобождението ни от турско робство. Тези хора, на практика, желаят или не желаят, отричайки ролята на Русия да ни освободи, се оказва, че предпочитат България да не е била освобождавана от турско робство. Може би защото, според тях, нямало робство, а по-скоро „турско присъствие” при нормално „взаимно разбирателство между българи и турци”.

Русофобите са и против проектирания Сан-Стефански договор между Русия и Турция от 3 Март 1878 г., защото „той само създал илюзии у българите”. Нещастници! Те търсят вината за несбъднатите илюзии в споразумението за обединяване на всички български земи в една държава, а не там, където е тя. А именно – съпротивата на големите европейски държави. И наложените от тях ограничения върху Русия за политическо поведение, още преди войната. Българските русофоби предпочитат да мълчат за това, за да не обидят настоящите си западни господари от същите западноевропейски държави..

Нашите русофоби не приемат 3 Март за национален празник на България. Предпочитат такъв да е денят на Съединението през 1885 г. или обявяването на Независимостта през 1908 г. В умопомрачителната си умраза към Русия и всичко руско, тези хора забравят елементарната истина, че без 3 Март нямаше на има нито Съединение, нито обявяване на Независимост. Защото нямаше да има какво да се съединява или обявява за независимо. Толкова просто и ясно! Но само за хора с нормален разсъдък.

Същите русомразци ни убеждават, че Русия ни е освободила не заради миловидните ни славянски очи, а поради свои интереси в този регион. И по-специално, за излаз на топлите морета. Разбира се, Русия е имала и свои трайни стратегически интереси на Балканите: цивилизационни, политически, военни, икономически, религиозни, културни, нравствени и други, съвпадащи с нашия върховен интерес - да се освободим от турско робство. Силно влияние, обаче са оказвали и настроенията в руското общество да се помогне на славянските братя в България. Но може ли някой да ми посочи друга велика държава в Европа или извън нея, помагала съзнателно на по-малка държава, противно или във вреда на своите интереси! Няма такава държава. И не може да има!

Важна в случая е общността на интересите и резултатите от войната. Общи интереси най-често има между приятелски народи. А резултатът е възстановяването на Третата българска държава след петвековно робство. Интересите на големите западноевропейски държави са се разминавали напълно с нашите и са съвпадали или са били близки до турските. Някои от тях, като Великобритания, са били открито на страната на Турция. И поради това не са съдействали за нашето освобождение. Нещо повече, те са противодействали. Трябва ли сега да им благодарим за това? И да принизяваме ролята на истинския ни освободител - Русия!

Имала ли е България по онова време по-възвишен интерес от освобождението от турско робство? Категорично – не е имала. А на кого дължим в най-висока степен реализацията на този най-велик интерес – на Русия, безспорно. Известни са огромните усилия и жертви на българите с многобройни въстания в продължение на векове, за освобождение от турско робство. Всички са били смазвани жестоко от поробителите. Главната поука от тези въстания и хилядите жертви е, че освобождението не е било възможно без мощно пряко участие на външна военна сила..

Русия ни освободи от петвековното турско робство и изигра ключова роля за създаването на българска държавна инфраструктура (армия, полиция, съдилища, парламент, законодателство, граждански служби, местни органи на властта, църковна инфраструктура, училища, болници, пътища и т.н.) през 1878 и следващите години. Въпреки откритата или прикрита съпротива на големите европейски държави и техните правителства, които забраняваха на Русия да създава след войната голяма славянска държава на Балканите, като я заплашваха с репресии ако не изпълнява техните ограничения.

А целта на Сан-стефанския договор беше точно такава – обединяване на всички българи на Балканите в една държава, което правителствата на западноевропейските държави не допускаха. И заплашваха Русия с противодействия. Русия не можеше да не се съобразява с тези заплахи, защото, както вече споменах, още не беше се възстановила от поражението в Кримската война само 20 години преди това. И беше силно изтощена от Освободителната война през 1877-1878 г. А срещу нея бяха всички големи европейски държави.

Както виждате, доста сходна обстановка с настоящата, включително и със санкциите. Заплахи и санкции - такъв е бил от векове езикът на Запада срещу Русия. Такъв е той и сега. За съжаление, нашата сегашна държава участва активно в него. А нашият министър-председател се гордее с тази покорна лоялност.

Оценявана от всякаква количествена и политическа гледна точка, ролята на Русия за освобождението ни от турско робство е повече от решаваща. В началото на юни 1877 г. Русия има в региона на Дунав 276 хил. военен персонал. Впоследствие броят им нараства. Лъжливи са внушенията на фанатични български русофоби, че едва ли не всички националности от тогавашна Русия са имали големи заслуги в освобождаването на България. Това също не е вярно, защото по онова време по закон руската армия е формирана главно с хора от европейската част на Русия, т.е. главно с руснаци.

Целта на русомразците е да разводнят и омаловажат ролята на руския народ и държава, като се разсее на още 10-15 народности, които дори не са участвали в армията. Това не се прави никъде по света. То и не е възможно. А за пирамидална единна, монолитна институция като армията – е вредно и опасно. Руската армия е у нас по волята на руския император Александър II.. Там всички са войници на императора. Без неговите решения и действия, и по-специално – Манифеста от Кишинев на 24 април 1877 г. за обявяване на война на Турция, нито един войник нямаше да воюва за нашето освобождение. Още по-странно е да говорим за роля на украинците. Тогава не е имало нито такъв народ, нито такава държава. Всичко това е било Русия или, както са го наричали тогава – Малорусия.

Русия действа във войната срещу Турция като държава, с цар Александър II – върховен главнокомандващ на единна армия, в която е невъзможно да се определи кой войник от коя националност е. Едва ли е съществувала такава статистика в Русия преди 141 години. И едва ли това интересува някого сега, освен шепа вманиачени хора в България с умопомрачено съзнание, губещи нравствено равновесие, когато стане дума за омразната им Русия и за „полуграмотния и недодялан“, според тях, руски народ!

У нас има хора, способни да помрачат и най-светлите ни празници, какъвто е 3 Март. Особено ако е свързано с омразната им Русия. Те не са способни за нещо конструктивно! Те са гениални създатели на скандали и на най-груби извращения и лъжи. Извратиха думите на руския патриарх през Март миналата година, като го обвиниха , че е дошел „да рови костите на загиналите”. Чудовищна измислица! От неговите изявления по време на тържествата няма никакво основание за такъв мракобесен извод. Силно извратена е интерпретацията на словото на патриарх Кирил на срещата с нашия Президент. – че се бил накарал на президента Радев, че тропал по масата. Че ни назидавал. Че повишавал тон. Лъжи, лъжи, лъжи!.

Смисълът на краткото, наситено с горчивина, искрено изявление на руския патриарх пред нашия президент, по извращенията на историческите факти около войната от наши фанатични русофоби, беше тотално извратен от същите фалшификатори на историята. Тези хора мразят Русия и всичко руско! Още малко и ще обявят Америка за наш осводител от „турското присъствие“.

На 5 Март 2018 г. прочетох в интернет за инициатива на неизвестни лица, които искат да се промени датата на националния ни празник, защото „със Сан-Стефанския договор не се създава българска държава, а се постановява руска окупация”. Чудовищна измислица на болни мозъци!

Руска окупация на България по онова време не е имало. Нито намерения за създаване на такава. Защото, като се започне от първите седмици, през няколкото години след войната, останалите тук руски граждански и военни власти са били заети изцяло със създаване основите на българската държавност върху голата държавна поляна. Без руската помощ в тази насока тук щеше да настъпи пълен хаос през следвоенните месеци и години, с непредвидими последици. Може би някои щяха да искат връщане на турците, за възстановяване на реда.

И още нещо много поучително. След завършването на освободителната война със Сан-Стефанския договор, първа грижа на Русия е била изграждането на инфраструктурата на нашата държавност на гола поляна. От гледна точка на нашите национални интереси, по-важно действие в момента от това не е имало.

Първа грижа на големитезападноевропейски държави тогава е била да подготвят Берлинския договор от юли 1878 г. за брутално „окастряне” на България, за свеждането й до малкото княжество на север от Стара планина, за да не се допусне дори приближаване на Русия до Егейско море. По-вредно за България действие от това в момента не е можело да се измисли. И тези факти се премълчават грижливо от нашите русофоби, за да не обидят настоящите си западни господари за антибългарските действия на тогавашните техни предшественици.

Ако руските власти по онова време възнамеряваха да останат завинаги тук като окупатори (както някои български лъжеисторици ни внушават сега), те нямаше да създават основите на независима българска държавност още през първите месеци след освободителната война, а щяха да ни наложат своята, със свои хора, без да подготвят местни граждански и военни управленски кадри и да създават материална и институционална инфраструктура на бъдещата българска държавност.

Това показва кой ни е желаел тогава доброто и кой – злото. На кого следва да сме благодарни и на кого не трябва. То също показва, че ние никога не бихме могли да се освободим сами със собствени сили, срещу могъщата турска армия, обучавана, въоръжавана, командвана на най-високо равнище и подкрепяна политически от големите западноевропейски държави. Въпреки героичния подвиг на шепата наши опълченци на Шипка. 280-хилядната отлично въоръжена, обучена и добре командвана, включително и от европейски генерали, турска армия на наша територия, тогава щеше да се справи само за няколко дни с 10-12-хилядите български опълченци. Но без руска помощ, организация, обучение, въоръжение, транспорт и т.н. нямаше да има и опълченци.

Някои фанатични русофоби настояват сега за отказ от 3 Март като наш национален празник” и замяната му с друга по-обединяваща дата, защото „разделял и противопоставял българите. Подхвърля се и датата 24 Май. Това е поредното странно твърдение на сегашните русомразци. Според тези личности излиза, че освобождението ни от турско робство не обединява, а разделя българите. Мозъкът ми не побира това налудничаво твърдение. Тази дата може да противопоставя българи и турци, или богати и бедни българи, но в никакъв случай – милионите истински българи. Тази дата може да разделя нормалните съвременни българи и фанатичните русомразци, които губят самообладание само при споменаване на Русия. Но ако първите са 90-95%, вторите – русомразците са 5-10% от сегашните българи. Дават ли си сметка тези хора, че ако не бяхме освободени тогава от турско робство, може би и до сега щяхме да сме турски вилает и нямаше дори да знаем за двамата братя и за българо-славянската азбука.

И още нещо. Нима идеята за освобождение от петвековното турско робство не е достатъчно обединяваща и тогава и сега! Нима е имало що годе значими обществени сили в България по онова време, които са били против освобождението, за да се говори, че народът ни е разделен по този проблем! Това могат да измислят само налудничави мозъци!

Изпитвам силно неудобство, че имам сънародници с такова извратено скандално мислене и груби тенденциозни оценки. Ако слушаме техните чудновати оценки логично е да съжаляваме, че сме били освободени от турско робство. Обществото ни се разделя и дори противопоставя не от датата 3 март, а от извратени умове, скарани с нормалния човешки разсъдък.

Сега с благоговение си спомняме за българските капитани, командвали нашата млада армия, която разгроми сръбските нашественици край Сливница-Гургулят в началото на ноември 1885 г. По политическите оценки на Сръбско-Българската война, започната от Сърбия, Русия е била на сръбска страна, поради обтегнати в момента отношения между Българското и Руското правителство. Причините за това обтягане са сложни и се дължат на ограничения, наложени върху поведението на Русия от Великобритания, Германия, Франция, Австро-Унгария и други страни, засягащи косвено и България. А също и от недостатъчна координация на националните интреси на Русия и България, между правителствата на двете страни, в този момент.

Кой е казал, че Русия е била длъжна винаги да подчинява своите национални интереси на българските, без предварителни консултации между двете страни? И коя велика държава прави това спрямо малките си съюзници. А може би е имало и ограничения, наложени върху Русия, които българските власти не са познавали или не са желаели да спазват. Отслабената Русия от току що завършилата тежка освободителна война, обаче не е имала възможности за маневриране. И е била принудена да ги спазва, заплашена със санкции от западните държави. И за това ли пак Русия е виновна!. Ние сме винаги прави, Русия е винаги виновна! Такава е логиката на нашите русомразци. Те копират логиката на западните си господари.

Но тук по-важно е друго. Кой подготви българската армия само за 7 години след освобождението? И от нулата я направи способна да защитава току що придобитата свобода и независимост на България, от по-добре подготвената в продължение на десетилетия Сръбска армия!

През октомври 1885 г. нашата армия е наброявала 135 хил. души, от които само 8 хиляди са били на западната граница със Сърбия. Основните ни сили са били на границата с Турция, от където се очаквало военно нападение, като реакция срещу Съединението на 6 септември 1885 г. Нашата армия е командвана от група млади офицери – капитани, обучени от руски офицери в руски военни училища и в единственото българско военно училище, създадено тук от Русия и работещо с руски офицери. Цялото леко, средно и тежко въоръжение на нашата армия е било руско.Военните устави по които функционира всяка армия в мирно и военно време са били също руски.

Представяте ли си какво би се случило в началото на ноември 1885 г., ако мнимите руски завоеватели (според сегашните български русофоби) не бяха направили всичко това! Сръбският крал Милан, след като ни обяви война на 2 ноември 1885 г. и настъпи със 48 хилядна обучена армия срещу нашите малобройни защитници в началото, можеше да превземе София, докато бъдат прехвърлени подкрепленията от турската граница. И щеше да изпълни заканата си „да пие кафето си пред Конака в центъра на София“, през същия ноемврийски ден надвечер.

Някои отчаяни русофоби, търсещи с лупа „аргументи” против Русия, се позовават и на извадени извън контекста изречения, приписвани на Левски, с които „доказват”, че той е бил за освобождаването на България от турско робство със собствени сили, без да се разчита на външна, в случая – на руска помощ. Аз се съмнявам дали великан като Левски е можел да бъде толкова наивен! Така може да е било през първите, изпълнени с наивни илюзии, години на апостолската му дейност по създаването на Комитети из България и впечатленията му от срещите с най-възторжените членове на новосъздадените комитети по селата и градовете.

По-късно, обаче, настроението му се е променило изцяло, след като е бил предаден от българин; след като никой не прави опит да го освободи, когато турският конвой го е прекарвал от Ловеч до София; след като в съдебния състав е имало и българи, които са го разпитвали не по-малко усърдно от турците; след като всичките му арестувани бивши другари са направили пълни признания пред съда в негово присъствие и са стоварили цялата отговорност върху Левски; след като под смъртната му присъда стоял и подписът на българин. В резултат на всичко това го е обхванало горчиво разочарование.

Според големия наш историк, покойния проф. Николай Генчев, непосредствено преди обесването, в ареста Левски е заплакал пред група посетители от разочарование и мъка, заради робската покорност на българския народ, „очакващ свободата да му бъде поднесена на тепсия в къщи”, както той се изразява. А да напомням ли за въпросителните в неговото прословуто тефтерче! Същото безразличие българите са проявили няколко години по-късно и спрямо Ботевата чета от Козлодуй до Врачанския балкан, където тя е изоставена без подкрепа, изолирана и унищожена. Равнодушието на българите е преобладавало през десетилетията преди освобождението.и спрямо другите чети на български войводи, проникващи от Румъния.

Колкото и да е неприятно да го признаем, главната поука за нас от тези събития е, че този народ, освен че е нямал собствена организирана военна сила, не е бил политически и психологически подготвен в масови мащаби да се бори по-агресивно за собствената си свобода.. Не е изключено с такъв търпелив народ турското „присъствие” по нашите земи да е продължавало и до наши дни. А ние да сме „обгрижени” и до днес от религиозната толерантност на окупаторите, за която ни напомни на 7 януари 2018 г. Турският президент, при откриването на ремонтираната желязна православна църква в Истанбул. Ние обаче добре помним окъпаните с българска кръв „грижи” на турските окупатори.

Може би е полезно да си припомним и една строфа от стихотворение на Петко Рачов Славейков преди освобождението ни от турско робство, че ние „не сме народ, а мърша“. Много тежки думи от такъв велик поборник и писател, които, за съжаление съдържат и някаква истина. Може би си струва и сега да се размислим дълбоко за въпросителните в тефтерчето на Левски! Дали, ако беше жив, Левски нямаше да отправи такива въпросителни и по нашето съвременно робски покорно поведение! И още нещо. Каква ли щеше да бъде съдбата на Левски ако беше оцелял след освобождението от турско робство?

Руската падкрепа за България е продължавала и през следващите десетилетия на двадесети век. Много важна е подкрепата на Русия и на Парижките мирни преговори в 1946-47 г. да се запазим в предвоенните си териториални граници, въпреки че бяхме третирани като съюзник на Хитлеристка Германия. Гърция, с подкрепата на Великобритания, САЩ, Франция, Австралия и други западни държави и техни сателити, е претендирала тогава за 10% от нашата територия (целия регион на Родопите и Пирин).

Гръцките власти са настоявали тогава границата им с България да достига на север до Асеновград. Съветската делегация на преговорите, водена от Молотов, с твърдата си позиция предотвратява новия опит на правителствата на западните държави за териториално разпокъсване на България и свежда до символичен минимум репарациите, които нашата страна е трябвало да плаща. ЗІащо този забележителен факт не се съобщава на българите и особено на младото поколение? Защо се пази в тайна от съвременните власти и от историците?

Хладнокръвният анализ на историческите факти показва, че без активната роля на Русия през последните 150 години, България едва ли щеше да я има сега в настоящия й вид на картата на Европа.Ние дължим съществуването си като държава в сегашните граници, на историческата закрила на Русия през всичките тези години.

А сега даваме безплатен подслон на няколко американски военни бази, насочени срещу братска Росия! Заделяме пари от бедния си залък, за да се въоръжаваме, да сме лоялни на НАТО и да се готвим да воюваме срещу Русия!

Драги сънародници, какво правим ние – съвременните българи? Кога ще се събудим от летаргичния си сън? Кога ще се научим да отличаваме приятелите от неприятелите си?

 

НИМА НАШЕТО МЯСТО Е В НАТО!

НИМА БРАТСКА РУСИЯ Е НАШИЯТ ГЛАВЕН ВРАГ!

НИМА ТРЯБВА ДА СЕ ВЪОРЪЖАВАМЕ, ЗА ДА ВОЮВАМЕ СРЕЩУ РУСИЯ!

ТЕЗИ ВЪПРОСИ ЧАКАТ ОТГОВОР ОТ НАС!

ДОКОГА ЩЕ ОТЛАГАМЕ ТОЗИ ОТГОВОР?

 

 

 

НАШИЯТ ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН ИЗБОР Е ПРИЯТЕЛСТВО С РУСИЯ, А НЕ В НАТО!