Миналата година демонстрира, че координацията на действията между трите страни: Русия, Иран и Турция — се оказа ефективна и силно съдейства за регулирането на конфликта в Сирия.

Изявлението на Тръмп за началото на извеждането на американските сили от Сирия стана очевиден заключителен акорд на тези промени.

Стремежът на Тръмп «да остане» в  Ирак в малка степен променя дълбоките промени в близкоизточния политически ландшафт, при това трябва да се има предвид, че именно в Ирак се запазват и до днес неголеми, понякога скрити огнища на съпротива на ИДИЛ.

Репутацията на  Саудитска Арабия бе силни ударена, поради варварското убийство на журналиста Джамал Хашоги. Нужно е време, за да може тя да се възстанови.

А и струва ли си да се чака реакцията на саудитския елит на противоречивата, а понякога и откровено агресивна политика на наследствения саудитски принц Мухамад бин Салман.

Позициите на Турция в Близкия Изток през изминалата година забележимо се засилиха.

Контактите между Путин и Ердоган укрепнаха.

Русия се съгласи да предостави по-активна роля на Турция в граничната провинция Идлиб в Сирия.

Доколко това ще съдейства за ускоряване на процеса на регулиране на сирийския конфликт, на този етап не е ясно.

Но е напълно очевидно, че на Турция ще й е трудно да постигне пълноценен мир в Сирия.

Очевидно това вече го разбра и самият Тръмп.

Израел.

Отношенията между Израел и Русия очевидно се влошиха след инцидента в небето над Латакия на 17 септември. На този етап, както ми се струва, руското ръководство очаква Израел да си направи от този инцидент правилните изводи, но понастоящем съответната реакция от израелското правителство липсва.

Сирийският конфликт е близък до умиротворяването.

Главното в момента е да се реши проблемът с Идлиб и да се изведат или да се усмирят там радикалните мюсюлманки организации. Струва ми се, че чувството на безнадеждност в техните редици постепенно расте.

Не вярвам, че международната общност при всички противоречия между водещите страни в света и в региона е готова да признае каквато и да било форма на екстремистка държава в Идлиб.

А това значи, че переспективата за оцеляване на джихадистите, които са се окопали там, практически липсва.

Либия.

Очевидно е, че страната е разкъсана на Запад и Изток. Тези разногласия и обединяването на страната може да бъде направено от Сейф ал Ислам Кадафи — големият син на лидера на Джамахирията.

През юни 2017 година той излезе на свобода, а на 24 декември миналата година помоли Путин за помощ в Либия.

Но в случая с Либия Русия е само в началото на пътя.

Кюрдите.

Кюрдите доказаха своята боеспособност. Русия няма да забарви, че именно те изгониха джихадистите от ИДИЛ от Рака.

Сега американците им предават своя военен арсенал.

Считам, че с помощта на кюрдите Сирийската армия ще може тази година да изтласка турците от Идлиб.