Притеснителен е онзи 1% преднина, който се дава от агенциите, с които работи ГЕРБ. Парадоксът е, че социолозите сега най-малко се влияят от политическите партии, но и сега най-малко им се вярва, казва доц. Мария Пиргова, политолог, в интервю за радио „Фокус“

– Две изследвания в два поредни дни дадоха повода за интервюто. От сряда според социологическата агенция АФИС разликата преди евровота между БСП и ГЕРБ е 1,2% в полза на БСП. Според излязлото в четвъртък на друга социологическа агенция – „Тренд“, изследване разликата между ГЕРБ и БСП на евровота е 1,2% в полза на ГЕРБ. Коя от двете агенции дава по-адекватна оценка и в какво ще се изрази борбата на социологическите агенции преди и по време на гласуването? Това е въпрос, който предизвиква към анализ и поканихме за него политолога доц. Мария Пиргова. В какво ще се изрази борбата на социологическите агенции? Две агенции в два поредни дни дават огледално изражение, с тази разлика, че едната е в полза на една партия, а другата – в друга.

– Като политолог, който редовно ползва социологически данни, мога да кажа, че за мен двете агенции дават почти еднакъв резултат. Такова би било тълкуванието на повечето от колегите политолози и социолози, защото разликите са в рамките на социологическата грешка.

– Но интерпретацията, че едното е в полза на едната партия, другото – на опозицията й, не води ли до извода, че според едната чашата е наполовина пълна, а според другата – чашата е наполовина празна?

– Това не е според социолозите. Показва, че случващото се в обществото и положението в държавата у нас водят до разделение – ние сме разделени на две и виждаме това, което искаме да видим в повечето случаи: дали чашата е наполовина празна или пълна. Бих казала, че колегите социолози действително са поставени пред големи дилеми, голям стрес и в България социологията има своите успехи, но самият реципиент, тоест човекът, който отговаря на въпросите на социолозите, невинаги е склонен да дава съответния честен отговор или това, което би направил на изборите. А то до изборите и много неща се променят. Социологията аз възприемам като моментна картина, която не важи за времето на изборите. Действително всички казват: „според това, ако гласуваме днес“. Тази моментна картина информира политиците в каква посока да се движат. Тя информира, разбира се, и гражданите, които се интересуват, и въобще българинът по традиция е склонен да гласува за победителите.

Но 1% не е победа, 1% не е и загуба. Така че, ако видим някаква по-сериозна разлика, отиваща над 3%, тогава вече можем да се съмняваме в манипулация или да кажем: нещата се променят. Съмненията в манипулация идват от цялата ситуация на хаос, от това, което управлението на Борисов доведе, а то е крайно обществено недоверие и от него естествено едни се възползват, а други страдат. Аз мисля, че самите социолози се боят в момента да наклонят на където и да било, защото са несигурни в отговорите, които им се дават. В България социологията, за съжаление, е много повлияна от цялостната ситуация на страх, на напрежение, на недоверие. И оттук идва това противоположно тълкуване, което в крайна сметка прави усилията на социологията доста излишни. Понякога вече доверието е стигнало до там, че трябва отново да се преборват за него. Същото важи и за политолозите, и за всички коментатори, за това, че ни наричат в обществото често „говорещи глави“, „платени“ и т.н. Това се дължи на общата загуба на доверие.

– До каква степен социолозите се влияят от потребителите на техния продукт – политическите партии?

– Парадоксът е, че те сега най-малко се влияят, но сега най-малко им се вярва. Лъжата е в предходните години – това, което са си постлали много колеги. А сега, дори когато разликата е несъществена за един анализатор – 1%, сега вече те са обвинени в манипулация. Но такова доверие са създали те към себе си – това е парадоксът.

– Премиерът Борисов дори обвини изследването на АФИС в партийна пропаганда.

– Да, той се държа крайно неприлично за един премиер към една научна общност. Позволи си ужасни епитети…

– Как ви звучи: социологическа агенция „Рога и копита“?

– Агенция „Рога и копита“. Да, той може би така си представя социологията. В неговите представи да, така е вероятно. Той има много бедни представи за много неща, още по-малко за социалната наука. Но в крайна сметка управлява и без това, което пък е неприятно за всички нас, за мен особено, казвам личното си мнение.

– Доцент Пиргова, как ще се изявят борбите между различни социологически агенции в деня на изборите – сега, когато вече техните междинни резултати ще бъдат огласявани с името на агенцията?

– Това е много важен въпрос. Тук вече става дума за опит за действително повлияване на изборния резултат, ако такава промяна в Избирателния кодекс се направи от страна на ГЕРБ. В някои европейски страни социологическите изследвания са забранени дори една седмица преди изборите. Забранено е изследването на общественото мнение, за да не се повлиява резултатът със самото изследване, не просто с огласяване. Така че огласяването в деня на изборите е опит за повлияване. Тук вече самите социологически агенции трябва да преценят как да действат. Ще се намерят такива, които присъстват на пазара примерно от година-две и ще могат да бъдат платени много сериозно, за да извадят всякакви резултати.

Аз мисля, че при сегашното състояние, когато в сайтове се публикуват под различни прякори партии с резултати, от които става ясно горе-долу какво е положението, това са действителни резултати и с тях работят малко хора. Все пак професионалисти влизат в сайтове, това са от порядъка на няколко стотици хиляди души, но не с влияние върху крайния резултат. Докато изследвания на агенции по време на изборите – те ще мобилизират съответно избирателни кохорти по села, по градове, за които най-подготвена организационна мрежа има партия ГЕРБ. Това е несъмнено. И ако такъв закон се допусне, това ще бъде опит за манипулация на изборите преди изборите. В това съм доста сигурна.

– Доцент Пиргова, обаче самите социологически агенции как ще се справят с такова предизвикателство? Без изключение отразявала съм като журналист всички демократични избори в България до сега и зная професионално, че всяка агенция работи с определена партия за изборите, и нещо повече – работи с конкретна медия. И достатъчно е да се проследят публикациите на медията седмица-две преди изборите, за да се разбере коя е агенцията. Самите социологически агенции как ще се изправят пред това вече професионално предизвикателство към тяхната репутация?

– Поставяйки се на тяхно място, без да съм социолог, аз бих се отказала от участие в такова изследване, за да не рискувам името си въобще, след това въобще да остана на пазара на социологията с някакво име. Агенциите, които ще участват, ще рискуват много, защото те ще бъдат предварително притиснати, от една страна притиснати, от друга страна платени, за определена манипулация на резултата. Никакъв друг смисъл обявяването на резултатите в деня на изборите няма. Никакъв друг смисъл няма тази поправка в закона, освен опит за манипулация, предварителна, на изборите. Тоест агенциите, които ще участват в такива проучвания, ще бъдат платени и манипулирани.

– То и досега се знаеше, доцент Пиргова, като се проследи медията, се знае коя агенция стои зад резултатите. Но имената на партиите се прикриваха със закачливи заглавия на песни, книги, ресторанти. Сега вече всичко ще е явно.

– Да, така е, но в момента агенциите не дават големи разлики. В изборния ден не трябва да има изследвания, за да остане каквато и да е социология въобще, както и малкото доверие в социологията и в социалните науки, покрай социологията и политологията, да останем поне с някакво лице, не трябва това да се допуска. Вярно е, че доверието в много голям процент е загубено. Ние тук вече се борим от отрицателно доверие за някакво доверие голям процент е загубено. Ние тук вече се борим от отрицателно доверие за някакво доверие по-нататък. Така че никак не е радостна ситуацията за тези, които участват в тези процеси. Разбира се, аз гледам на нещата малко от висотата на опита си. Има много млади хора, които искат да спечелят днес. И такива млади хора, на които морето им е до колене, те ще участват. Но, както досега резултатите се знаят в изборния ден, пак казвам, това засяга много малко хора, свързани с изборите. То не мобилизира по същия начин масово хора да излязат да гласуват или пък да гласуват за дадена партия, или да бъдат купени още гласове, специално от махали – ромски или неромски. Аз поначало се съмнявам в истинността на изборите, и то много.

В България сме се докарали до там, че изборите стават предварително свирени мачове, защото гласовете са купени, там машината на Цветанов работи от 2011 година, та и по-рано. Просто ГЕРБ е една машина за гласуване. Бойко Борисов не го крие. Него затова и толкова го засягат данните, защото машината му за гласуване изведнъж е подценена, дето се казва, и социолозите не й дават първо място или пък й дават 1%. Аз смятам, че Бойко Борисов и хората от ГЕРБ, които се занимават с избори, те повече се притесняват от агенции, с които те са свързани, и дават само 1% разлика в полза на ГЕРБ, отколкото от агенции, с които те не са свързани и които дават преднина 1% на БСП. Значи притеснителният е само 1% разлика от техните си агенции.

– А данните, ако се огласят в деня на изборите, как ще манипулират вота? Ако се знаят агенциите, как ще повлияят на вота? Едни медии ще казват в полза на БСП, други медии ще казват в полза на ГЕРБ.

– Тук вече, пак казвам, доверието е загубено, но има и хора, които не живеят с тази материя като нас и в деня на изборите те ще се интересуват. Това ще даде възможност медиите непрекъснато да въртят данни в една или друга посока. И това ще даде основание на тези, които са по-организирани, имат повече пари за купуване на гласове, несъмнено това са ГЕРБ, да реагират, тоест гражданите ще станат по-податливи на купуване, на взаимодействие с тези лоши практики, които ГЕРБ наложи.

– Е да, но дори да не се огласят по медиите тези данни, да се скрият имената на агенциите, съответната партия си има връзка нон стоп с тази социологическа агенция, на която е платила, и в щабовете й няма ли да си знаят, какво още им трябва?

– Вижте, когато медийната машина работи скрито за малко хора, хората не са толкова отзивчиви към такива практики. А сега това ще стане в масов мащаб, открито. Корпоративният вот ще заработи до откат, тоест работодатели, съответно техните работници, свързани с обществените поръчки на ГЕРБ и т.н., те са предварително настроени, но машината ще работи, ще създава натиск, ще създава податливост.

– Освен единия процент, има още нещо, по което са единодушни на този етап изследванията на различни социологически агенции, а това е увеличаващият се процент на нежелаещите да гласуват у нас, за евроизборите специално. На какво се дължи и до какво ще доведе?

– Пак казвам, че България и традиционният характер на българина никак не е отзивчив към социологията. Социолози, с които съм говорила, включително и днес, проф. Петър-Емил Митев казва – българският избирател, който отговаря на въпроси преди избори, той търси престижен отговор, търси примерно – ще отида да гласувам, не съм решил за кого. Най-често това не е вярно. Сега хората, понеже са разочаровани от Европа по-сериозно напоследък, вече казват – няма да гласувам, което също е в полето на престижното поведение – не ми трябва Европа, не я искам – така са все повече хора, които, ако ги запиташ „желаете ли да бъдем член на Европейския съюз“, те ще кажат „да“, защото това е престижен отговор.

– Снобизъм някакъв ли ни е обхванал?

– Не, не ни е обхванал, ние сме си такива. Това не е снобизъм, това е да следваш престижното поведение, да се нагаждаш към престижното поведение.

– Или печелившото, което си представяме. Българинът май е по-скоро за изгодата?

– Те и другите народи са за изгодата. Затова само в САЩ мрежите, с които се работи, са платени за четири години, изследват се непрекъснато. Или пък да речем с това, че хората са платени, те се ангажират да дават честни отговори, които няма да станат достояние на никого. Ние тук се съмняваме, разбира се, че нашият отговор веднага на някого ще стане известен. Това също у българина го има. В САЩ агенциите не си позволяват да работят с неплатени мрежи, тоест хората, които отговарят, години наред отговарят само те и са длъжни да отговарят така, както усещат те нещата. Например в други държави, при по-развита социология, в Западна Европа например гласът се хваща с индиректен въпрос. Например задавайки въпроса не „за кого ще гласувате“, има го този въпрос, но интересува ни въпроса да речем кой клуб посещавате или в кое кафене ходите? Оттам вече социолозите знаят какви са речем кой клуб посещавате или в кое кафене ходите? Оттам вече социолозите знаят какви са настроенията в това обществено място съответно, кой там ходи, защо ходи и т.н., и се вадят индиректни отговори, а не се разчита на въпроса „за кого ще гласувате“? Така че това е сложна материя.

– Какво да кажем накрая? Каквато ни е държавата, какъвто ни е народът, такава ни е и социологията?

– Не са ни лоши нито държавата, нито народът. Просто състоянието в момента е на много високо недоверие към властта, което пък властта успява да превърне в недоверие между гражданите. Тя ни лъже така непрекъснато, че вече и ние сами на себе си не вярваме.

– Отваря се широко поле за анализ от политолозите – свидетели сме, доцент Пиргова, на феномена: как се печели от недоверие. Не от доверие, а от недоверие – как се печели от недоверие.

– Ами ще видим как се печели от недоверие, защото ще има много наказателен вот, който сега не излиза в социологическите изследвания.

Доц. Мария Пиргова, политолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.