През 2018 г. светът стана свидетел на ужесточаващ се конфликт, иницииран от САЩ, засягащ търговско-икономическите отношения с КНР. Развитието на този конфликт днес, както и в перспектива на едно по-близко или по-далечно бъдеще, несъмнено има и ще има глобални измерения и последствия, предвид факта, че става дума за двете най-големи икономики в света. Именно затова темата за «търговската война», както бе наречен този конфликт в международните средства за масова информация, е актуална и важна за всяка икономика и страна на планетата.

Безспорно тази т.нар. «Търговска война» има своята логика на развитие. Тази логика съвсем не започва с политиката на сегашния президент на САЩ – Доналд Тръмп. Въпреки че определено в рамките на провеждания от него курс има качествено нови нотки по сравнение с този, провеждан от Съединените Щати до неговото президенство. Този нов «тръмповски курс» засяга както взаимодействията с Китай, но също така и цялата система на международни отношени, установена в света след разпада на СССР и края на «Студената война». Система, която не бива да се пропуска да се отбележи, е създадена преди всичко под влияние на САЩ и е подчинена най-вече на неговите доскорошни интереси.

Търговската война между САЩ и КНР има много аспекти – вътрешно и външнополитически, вътрешно, и външноикономически, геоикономически, и геополитически, и т.н. В краткия материал, който предлагаме, не може да се засегнат всички тези аспектил Но все пак ще се постараем да проследим и анализираме основните факти и тенденции, а също така ще се опитаме да очертаем вероятните фактори, които ще осигуряват позитивната перспектива в обозримото бъдеще, така както ги виждаме.

Относно ключови моменти и тенденции във взаимоотношенията САЩ и КНР

в епохата на враждебност и противопоставяне

Обявяване създаването на Китайската народна република от Мао Дзъдун на 1 октомври 1949 г. дава началото на изключително напрегнати взаимоотношения между новородената република и САЩ. Появата на КНР означава сериозен удар по позициите на САЩ в рамките на създалото се след Втората световна война открито противопоставяне между “PaxAmericana” и “PaxSovietica”. На практика създаденият от «Гунчандан»(中国共产党), т.е. от Китайската комунистическа партия нов формат на развитие на Китай, ползващ помощта и подкрепата на СССР, означава качествена промяна на геополитическия баланс в Източна и Югоизточна Азия. Поражението в Гражданската война на «Гоминдан»-а(中国国民党), т.е. Националистическата партия на Китай, която до това поражение доминира «Поднебесната страна», означава за САЩ загуба на ключов съюзник. Изтеглянето на силите на Гоминдана на о.Тайван при подкрепата на американския флот, както и формирането на т.нар. «Република Китай»(中華民國-Джунхуа Минго) със столица Тайпе, основния град на този остров, създава един постоянен дразнител в отношенията между САЩ и КНР.

В рамките на т.нар. «Студена война», провъзгласена с т.нар. «Фултонова реч» на Уинстън Чърчил през 1946 г., между двата блока – единият воден от САЩ, а другият от Съветския съюз, се стига и до горещи «битки». Такава «най-гореща точка» в рамките на споменатата «Студена война» става Корейската война през 1950-53 г. Последната след включването на китайските народни доброволци във войната, основно се води между войскови части на САЩ и тези на КНР.

Влошаването, обаче, на отношенията между СССР и КНР от края на 50-те и особено през 60-те години на ХХ век създава нова обстановка не само в зоната на Азия – Северна, Източна и Югоизточна, но и в глобален план. През тези години на силно „захладняване“ на взаимоотношенията Москва-Пекин официалната позиция на КНР е, че САЩ като империалистическа сила, а СССР като социал-империализъм представляват основна опасност за света. При това Китай не само се обявява срещу тогавашния двуполярен свят, но ръководството на КНР разглежда страната си като център, около който може да кристализира ядро от държави, отхвърлящи тази двуполярност.

Смяната на курса във взаимодействията САЩ-КНР – от „пинг-понговата дипломация“ към „Кимерика“

През 1971-72 години между САЩ и КНР започва т.нар. „пинг-понгова дипломация“. Последната завършва с посещението на американския президент Ричард Никсън през 1972 г. в Китай и процес на нормализация на отношенията между двете страни. За поврата в тези отношения огромна роля играе тогавашният съветник по национална сигурност, а малко по-късно и Държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър. В резултат на тази нормализация не просто се установяват дипломатически отношения между двете страни и „Поднебесната“ получава полагаемото ѝ се място в Съвета за сигурност на ООН. Започва процес на „стратегическо сътрудничество“ между КНР и Щатите, което прави възможно дошлият начело на страната след смъртта на Мао Дзъдун през 1976 г. Хуа Гофън да обяви т,.нар. „Нов Голям западен скок“, т.е. ускорено развитие на икономиката с помощта на кредити, технологии и оборудване, идващо от Запад.

Междувременно промените в Китай извеждат в края на 1978 г. на първи план в страната Дън Сяопин, под чийто ръководство започва всеобхватен реформен процес. Важен фактор в този процес става споменатото „стратегическо сътрудничество“ с Щатите.

Решаващ момент за успешна интеграция на КНР в световната капиталистическа система за разделение на труда на относително благоприятни условия, като важно условие за успеха на иницираните от Дън Сяопин реформи, става тясното сближаване между Вашингтон и Пекин. Основният механизъм за това сближаване по свидетелството на споменатия вече Х.Кисинджър е „неформално глобално споразумение за сдържане на Съветския съюз в Азия чрез политическо/военно сътрудничество с паралелните цели на НАТО в Европа...“(Кисинджър Х. За Китай, София, Изд. Къща „Труд“, 2012, с.321).

В процеса на осъществяването на реформите в Китай се формира модел на изключително висока стопанска динамика, в рамките на който търговско-икономическите взаимодействия със САЩ играят ключова роля. Този модел получава наименованието „Кимерика“(Chimerica). Един от създателите на неологизма „Кимерика“ Н. Фъргюсън (Niall Ferguson) описва този модел като „финансов брак“, като „симбиоза“ между тласкан от износа модел на развитие на Китай и модела на свръхпотребление на САЩ.(Вж. Ferguson N. "The End of Chimerica: Amicable Divorce or Currency War?" в http://belfercenter.ksg.harvard.edu/publication/20029/end_of_chimerica.html,последно влизане, 12.05.2015).

Крайъгълни камъни на китайската стратегия на развитие са привличането на преки чужди инвестиции (ПЧИ) и увеличаващия се износ. За тази цел освен ниската цена на работната ръка, осигураваща свръхпечалби на инвеститорите, е нужно поддържането и на политика на нисък курс на юана. Така се постига значителен значителен профицит в търговията със САЩ. Китай влага значителна част от този профицит в закупуването на американски ценни книжа, като по този начин стимулира печатането на долари от една страна, а от друга поддържа нисък курса на юана. В крайна сметка, обаче, освен всичко друго КНР получава технологии и развива производство.

Краят на „Кимерика“ и начало на „Облачна война“

С т.нар. „Глобална криза“ от 2007-2008 год. се слага край на феномена на „Кимерика“. В периода на кризата Пекин тръгва към създаване на нов модел на стопанска динамика. При него има два важни момента:

Вътрешното потребление постепенно да започне да замества външната търговия като локомотив на икономическото развитие;

Преход към производство и услуги на най-високо технологично равнище, за което е нужно формирането на авангардна научно-изследователска база.

Междувременно САЩ обявяват нова концепция за отношенията си с КНР. Още през 2005 г. икономистът Бъргстен (C. Fred Bergsten) предлага идеята за „Г-2“. По-късно активен поддръжник на тази идея стават Зб. Бжежински (Zbigniew Brzezinski). През 2009 г. на среща в Пекин, където се отбелязват 30 години от създаването на официални дипломатически връзки между САЩ и КНР, той излиза публично с нея. Под формулата „Г-2“ се разбира създаването на неофициални специални отношения между САЩ и КНР. Същността на идеята представлява опит на американския „истеблишмънт“ да форматира „двуполюсна схема“ на глобален баланс, подобен на този със СССР по време на „Студената война“, при която, обаче, Щатите да са старшия, а „Поднебесната“ – младшия съдружник. Обачеофициалната реакция на Пекин е, че Китай не е съгласен с това „Г-2“, т.е. САЩ и КНР, да вземат решения за всички останали и че КНР предпочита многополюсния свят.

В тази обстановка на усилване на Китай и продължаващ се относителен упадък на САЩ отказът на Пекин предизвиква обявяването от страна на Вашингтон на т.нар. „Връщане в Източна Азия“(PivottoEastAsia). На практика САЩ стартират курс на „сдържане“ на КНР, където сред мерките за това връщане е формиране на военно присъствие. Отношенията между САЩ и КНР започват да бъдат описвани от западната журналистика с термина „Облачна война“(The Cloudy war). Самият този термин е изкован по модела на този на „Студената война“. Но ако сравним отношенията между СССР и САЩ по време на „Студената война“ с тези между Пекин и Вашингтон в дадения момент ще открием значителна разлика, която е във формиралата се във времето икономическа взаимозависимост между последните, каквато никога не е имало в първия случай – Съветски съюз-Щати.

За „Новите ветрове“, задухали от Вашингтон, с идването на власт на президента Тръмп

В условията на задълбочаваща се криза на неолибералната система, ерозираща особено САЩ, победата на Доналд Тръмп на изборите за 45-ти президент на САЩ не би трябвало да ни учудва. Лозунгите, които издига Тръмп в рамките на преидзборната кампания се характеризират с изключително предизвикателство, доколкото те косвено критикуват неолибералното статукво, което почти открито е обвинено за относителния упадък, в който се намират САЩ. Тези лозунги се простират от „Да направим Америка отново велика“ през „Да направим Америка отново горда“ до „Да накараме Америка пак да работи“.

Още в предизборната си кампания Доналд Тръмп се обявява срещу инициираното от администрацията на Обама Транстихоокеанско партньорство/ТТП/ - (Trans-Pacific Partnership – ТРР). Това подписано, но останало нератифицирано споразумение включва 12 държави от двете страни на Тихия океан. Но президентът е също така и срещу подготвяното Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство – ТТИП (Transatlantic Trade and Investment Partnership - TTIP) с ЕС. Тръмп обявява и необходимостта от преразглеждане на условията на НАФТА – Североамериканското споразумение за свободна търговия(North American Free Trade Agreement – NAFTA).

Въпреки това, обаче, продължава растежът на вноса, което подчертава проблемите, пред които е изправена администрацията на Тръмп. През 2017 год. САЩ внасят лекарства, телевизори, дрехи и други битови стоки за 602 милиарда, като в същото време изнасят потребителски стоки само за 198 милиарда долара. Дисбалансът е 404 млрд. долара добавени към търговския дефицит. САЩ внасят автомобили и резервни части за 359 милиарда и изнасят само за 158 милиарда долара. Това добави още 201 млрд. долара към дефицита.(https://www.thebalance.com/u-s-imports-and-exports-components-and-statistics-3306270).

Основният „виновник“ в тази област е "глобалната фабрика" - Китай, който е обвинен в "кражба на американската технология и използване на" нечестни "техники в търговията." Снимката за най-проблематичните търговски партньори на САЩ след резултатите от 2017 г. изглежда така: с Китай дефицитът е 375 милиарда, като обемът на търговията е 636 милиарда долара; с Мексико - съответно 71 млрд. и 557 млрд. долара; с Япония - 69 милиарда и 204 милиарда; с Германия - 65 милиарда и 171 милиарда долара.

Начало на „Търговската война“ САЩ - КНР

Първоначалните „искри“ на „Търговската война“, обявена от САЩ са безадресни. И макар че в най-голяма степен засягат КНР, но те „удрят“ и по редица други страни. Така например на 22 януари 2018 год. се поставя 30% мито за внос на слънчеви панели с условието митото да се намали на 15% след четири години, както и 20% мито по отношение на перални машини. Тук само следва да се добави, че Китай е световен лидер в производството на слънчеви панели, както и най-голям вносител на перални машини в Щатите.

Също така безадресна е и следвщата стъпка, когато на 1 март 2018 год. се налага 25% мито за внос на стомана и 10% за алуминий. В този случай, макар че Китай е засегнат, митата имат по-голям ефект върху някои други страни, включително съюзници като Канада и Южна Корея, отколкото Китай.

Следващите удари, обаче, не скриват основната цел – КНР.22 март 2018 год. президентът Тръмп иска от търговския представител на САЩ да разследва прилагането на мито за китайски стоки на стойност 50-60 милиарда щатски долара. Той се позовава на раздел 301 от Търговския закон от 1974 г./Section 301 of the Trade Act of 1974/, като посочва, че предложените мита са "отговор на нелоялните търговски практики на Китай през годините", включително кражба на интелектуална собственост на САЩ(Вж. „Statement from President Donald J. Trump on Additional Proposed Section 301 Remedies“ в https://www.whitehouse.gov/briefings-statements/statement-president-donald-j-trump-additional -proposed-section-301-remedies/, Последно влизане 22.12.2018). При това е приложен списък с над 1 300 категории китайски внос - части за въздухоплавателни средства, батерии, телевизори с плосък екран, медицински изделия и други.

Отговорът на Китай последва на 2 април 2018 год., когато Пекин налага 25% мита за 128 продукта, които внася от Америка, включително самолети, коли, свинско месо и соя, както и 15% мито за плодове, ядки и стоманени тръби. Съответно на 5 април 2018 год. Тръмп отговоря, че обмисля друг кръг мита за сума от 100 милиарда долара.На следващия ден Световната търговска организация получава искане от Китай за консултации по новите американски мита.

В международните средства за масова комуникация се коментира, че на практика между САЩ и КНР започва „търговска война“. В отговор Тръмп отрича наличието на „търговска война“, заявявайки, че "войната е била загубена преди много години от глупавите или некомпетентни хора, които представляваха САЩ", като добавя: "Сега имаме търговски дефицит от 500 млрд. долара годишно, с кражба на интелектуална собственост (IP) на още 300 млрд. Не можем да оставим това да продължи." (вж. Smith, David. "Trump plays down US-China trade war concerns: 'When you're $500bn down you can't lose", The Guardian, April 4, 2018, в https://www.theguardian.com/business/2018/apr/04/trump-china-trade-war-concerns-import-taxes-stock-market], Последно влизане 24,12.2018).

През април 2018 год. се наблюдава колебание във вече разгорелия се търговски конфликт. Китайска делегация начело с вицепремиера на Държавния съвет Лиу Хъ, който е главен икономически съветник на ръководителя на страната Си Дзинпин, посещава Вашингтон. След водените преговори Лиу Хъ заявява пред журналисти, че двете страни „са стигнали до съгласие да избегнат търговска война и да се въздържат от налагане една на друга на защитни мита. В резултат на търговските преговори двете делегации излизат със заявление, че Китай „значително“ ще намали търговския дефицит като ще увеличи вноса на селскостопански продукти и енергийни ресурси от САЩ“ (U.S., China Strike Trade Deal, Ending Threat of Protective Tariffs, в https://www.caixinglobal.com/2018-05-20/us-china-strike-trade-deal-ending-threat-of-protective-tariffs-101253055.html, Последно влизане 24,12.2018).

Но по-късно Тръмп заявява, че не е доволен от дефицита в търговията с Китай. На 15 юни 2018 год. той обявява, че във връзка с кражбата на американска интелектуална собственост от страна на Китай, както и на факта, че Пекин прибягва до нелоялни търговски практики, САЩ ще наложат мита от 25% върху вноса от стоки със стойност 50 млрд. долара. На 6 юли 2018 год. влизат в сила американски мита на стойност 34 млрд. долара за китайски стоки. Китай съответно налага митнически тарифи за американски стоки с подобна стойност. На 10 юли 2018 год. САЩ пускат първоначален списък на допълнителни китайски стоки на стойност 200 млрд.долара, които са обект на 10% мито. Китай съответно обещава да отвърне с допълнителни мита за американски стоки на стойност 60 млрд. долара два дни по-късно. Фактически обемът на износа от КНР, засегнат от "драконовските" мита възлиза на 250 млрд. долара - това е половината от целия износ от Китай в САЩ.

В отговор Пекин въвежда различни рестрикции за доставките в САЩ. Става дума преди всичко за соя и други селскостопански култури. Но обемът на тези рестрикции е значително по-малък – става дума за стоки с обем едва 110 милиарда долара.

22 август 2018 г. заместник-министърът на финансите на САЩ Дейвид Малпас /US Treasury Undersecretary David Malpass/ и заместник-министърът на Министерството на търговията на КНР Уан Шоуън се срещат във Вашингтон с опит да възобновят преговорите. На 27 август 2018 г. Китай подава нова жалба в Световната търговска организация(СТО) срещу САЩ във връзка с допълнителните мита.Това, обаче, не пречи на 17 септември 2018 год. САЩ да заявят 10% мито за китайски стоки на стойност 200 млрд. долара, което облагане с мито да започне на 24 септември 2018 г., като се увеличи до 25% до края на 2018 година. Те също така заплашват с мито на стойност 267 млрд. долара за допълнителен внос на китайски стоки. По този начин още веднъж се проявява това, което вече може да наречем „Тръмп-стил“ – повишаване на напрежението до „червено“, а след това търгуване с разреждането на напрежението за да се постигне поставената първоначална цел.

Междувременно е изразена официалната позиция по повод на търговския конфликт САЩ - КНР от Джан Цинли, заместник-председател на Комитета на Народната политическа консултативна конференция на КНР, който заявява, че "Китай никога не е искал търговска война с никого, да не говорим за САЩ, който е дългосрочен стратегически партньор. Но ние също така не се страхуваме от такава война... Американската страна пренебрегва консенсуса с Китай след многократни консултации, настоявайки за водене на търговска война срещу Китай и продължаване на ескалацията" (вж. https://www.cnbc.com/2018/10/22/chinese-official-tells-us-investors-at-meeting--we-dont-fear-trade-war.htm, Последно влизане 29.12.3018).

На срещата на „Г-20“ в Буенос Айрес в края на 2018 г. се провежда разговор между лидерите на двете страни - Доналд Тръмп и Си Дзинпин. Разговорът-обед протича на 01.12.2018 год. след завършването на срещата на „Г-20“. Той продължава повече от 2 часа. Двете страни се договорят да се въздържат в течение на 90 дни от въвеждане на нови мита, както и че към 1 март 2019 година трябва да бъде подписан документ за регулиране на търговския конфликт.Си Дзинин обещава да се уреди ситуацията с търговския дисбаланс и като начало да закупят значителни обеми селскостопанска продукция и други американски стоки. В отговор Тръмп се съгласява от 1 януари 2019 год. да не вдига митата от 10% до 25% на стоки от Китай с обща стойност 200 милиарда долари за година, ако успеят да се договорят по горните въпроси.Според официалната агенция на КНР "Синхуа" по време на работния обяд председателят на КНР е подчертал, че сътрудничеството е най-добрият избор и за САЩ, и за Китай.

Сложната многоходова „игра“ САЩ - Китай

Малко по-късно в края на декември 2018 год. в КНР под ръководството на Си Дзинпин се провежда съвещание по въпросите на икономиката, с което да се отчетат резултатите за годината и да се набележат неотложните задачи за следващата. В частност във връзка с „Търговската война“ със САЩ и предвид договореностите с американския президент се набелязва законодателите на заседание на Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители да обмислят законопроект за чуждестранните инвестиции, който да забрани на местните власти да принуждават чуждестранните бизнесмени да прехвърлят технология на китайските си партньори в съвместни предприятия. Също така да бъде забранено незаконното ограничаване на достъпа на чуждестранни компании до китайския пазар.

Пекин винаги е твърдял, че трансферът на технологии по принуда не съществува и такава практика би противоречала на официалната политика. Но чуждестранни бизнесмени казват, че подобни практики се основават на неписаните правила, които чуждестранните инвеститори са принудени да следват в Поднебесната. Едно от основните обвинения на Вашингтон срещу Пекин е именно за принудата чуждите компании да предават своите технологии на китайската страна.

Чуждестранните коментатори, както съобщава CNBC, тълкуват законопроекта като ход на Пекин, за да отговори на оплакванията на САЩ как Китай се отнася с чуждите фирми, които работят в страната. Тези оплаквания, както и огромният дисбаланс в търговията между двете свръхсили, доведоха до война, който тревожи световните пазари (вж. http://www.ng.ru/world/2018-12-25/1_7473_china.html, Последно влизане 30.12.2018).

Според някои експерти „Би било погрешно да се предполага, че законопроектът улеснява живота само на чужденците. В Китай стават все повече собствените научно-технически разработки. Сега самите китайски фирми изискват защитата на техните патенти от страна на китайските им конкуренти. Това е голям плюс за самия Китай“(пак там).

Така или иначе събитията започват да се развиват в ускорена динамика. Едновременно с това е заявено, че започва доставката на втечнен газ от САЩ за Китай. И всичко това се осъществява на фона на съобщението, че на 29 декември 2018 год. са започнали преговори за уреждане на търговския конфликт САЩ-КНР и постигане на договореност(вж. „U.S. and China Fleshing Out Trade Deal“ в https://www.wsj.com/articles/u-s-and-china-fleshing-out-trade-deal-11546126975, Последно влизане 30.12.2018).

Вместо заключение

Трудно е да се предвиди как конкретно ще върви по-нататък процесът на „Търговската война“ между САШ и КНР. Но въз основа на казаното дотук може да се направят няколко важни извода, а именно:

Най-важното, което може да се каже като извод е това, че в никакъв случай не става дума просто за търговски търкания. Ставаме свидетели на най-значителен геоикономически сблъсък. Такъв какъвто светът не е виждал от момента на смяната на британската финансово-икономическа доминация с американската финансово-икономическа такава. Тази британо-американска смяна отне близо половин век, в рамките на която се мина през две световни войни. За това, че не става дума само за митнически конфликт ни напомня изказването на вицепрезидента на САЩ Майкъл на 18 октомври 2018 г. в мозъчен тръст във Вашингтон. Пенс обвини Пекин в нарушаване на международните норми и подривни действия срещу американските интереси - намеса в американските избори, военна експанзия в Южнокитайско море и стремеж да свали САЩ от позицията на световен лидер в областта на високите технологии чрез кражба на интелектуална собственост;

Днешната „Търговска война“ е един епизод от геостратегическа „шахматна игра“, чрез който се минава от „дебюта“ към „мителшпила“. В рамките на „дебюта“ на Китай се удаваше да избягва прякото противопоставяне, да се отклонява и да наблюдава отстрани потока на събитията, действайки съгласно древната конфуцианска мъдрост „Седни спокойно на брега на реката и чакай да видиш как течението носи трупа на твоя враг“. Но днес, когато се минава към „мителшпила“, т.е. във фаза на открито противоборство, подобна позиция вече не е възможна. Несъмнено днес Пекин прави стъпка назад, гледа да печели време, тъй като времето работи за него. Но подобна стъпка по наше мнение само ще усили натиска. Тук ше се опитаме да прогнозираме, че вероятността този натиск да надхвърли чисто търговско-икономическите параметри и да се разпространи в много други области е много висока. Казано по друг начин геоикономическата битка да се трансформира в геополитически сблъсък;

Като трети момент, който може да се изведе от разиграващата се геостратегическа шахматна игра, е кои са факторите, с помощта на които на противниковата страна да се даде не просто „шах“ , но „шах и мат“. Тук от ключово значение са такива моменти като постигане, ако не на единство, то поне на еднопосочност на действията на политико-икономическия елит предвид формирането на устойчивост на развитието. Тази устойчивост е в една или друга степен на зависимост от такива фактори като изграждане на научно-технически потенциал за решителни пробиви във важни области – военно-стратегическа, технико-икономическа, социална и други. Много важно е и постигането на минимално равнище на обществена солидарност за да не се стигне в ситуация на необходимост от мобилизация на сили и ресурси до вътрешно-социални сблъсъци, независимо от източниците на тези сблъсъци – класово-имуществени, етнико-конфесионални и т.н. Именно такова равнище на вътрешносоциална солидарност позволява в обществото и държавата да се постига съгласие по дългосрочни национални цели и начините, т.е. стратегиите за тяхното постигане. От това, коя от двете противоборстващи страни – САЩ или КНР постигне в най-висока степен горепосоченото, ще зависи и изходът от геостратегическата „шахматна игра“.