Сейф ал Ислам Кадафи, синът на убития през 2011 г. либийски лидер Муамар Кадафи, се обърна към Владимир Путин. Както съобщават медиите, той е поискал от Русия да го подкрепи на президентските избори. Пролетта Либия трябва да избере държавен глава. Има ли младият Кадафи шансове за успех? И може ли Москва да даде интересен отговор на неговата молба!

Заместник-външният министър на Русия Михаил Богданов даде да се разбере, че Москва по принцип няма нищо против да подкрепи Кадафи-младши. Както стана известно в понеделник, нашият дипломат не е подкрепил пряко кандидатура на Кадафи, но е подчертал, че никой не трябва да бъде лишаван от правото да участва на президентските избори в Либия.

„Исторически това е племенно общество, тоест голямо значение имат позициите на различните племена. Затова и мисля, че доктор Сейф ал Ислам и тези, които го подкрепят са именно определени племена, в определени райони на страната и всичко това трябва да бъде съставна част от общия политически процес с участието на другите политически страни“, поясни Богданов пред РИА „Новости“.

Агенция „Блумберг“, в статия с красноречивото заглавие „Русия има план за Либия – още един Кадафи“ твърди, че в началото на декември Сейф ал Ислам е изпратил по свой емисар към Богданов писмо за Путин. В писмото, твърди агенцията, той е изложил своята визия за ситуацията в Либия и е искал поддръжка.

Мухамад ал Кайлуши, един от съратниците на Кадафи, потвърди, че писмото до Путин съществува, но опроверга слуховете, че от Путин е искана помощ. „Ние не засягахме проблема с изборите, затова е все още рано да се говори“, заяви Ал Кайлуши пред „Спутник“. Той обърна внимание на това, че дори законът за изборите не е приет все още.

„Без съмнение Кадафи-младши има влияние в Либия“, заяви пред „Взгляд“ директорът на Института за стратегически изследвания и прогнози Дмитрий Егорченков. „Той успя да събере за няколко години около себе си сериозна подкрепа – и от страна на военните, и от страна на местните племена. Той е много перспективен кандидат на предстоящите избори.

Въпреки това, експертът не е убеден, че Москва вече е заложила на Кадафи, а и заявлението на Богданов не дава основания за подобни смели изводи. Освен това Егорченков отбелязва, че Либия като икономически партньор е извънредно интереса и Москва не може да стои встрани от тези процеси.

„Не трябва да се забравя, че Либия остава една от най-големите добиващи страни в региона. На нейна територия се намира огромно количество запаси на въглеводороди, пътищата за тяхната доставка, в това число и в Европа“, напомня Егорченков.

Двата най-големи петролни терминала на страната „Рас Сануф“ и „Ес Сидр“ се намират от септември 2016 г. под контрола на фелдмаршал Халифа Хафтар. Но европейските правителства и властите в САЩ отказват да си сътрудничат с него, заявявайки, че купуват петрол единствено от Националната петролна корпорация на правителството на Фаиз Сарадж. Това стана една от решаващите причини, тласнали наскоро двете противостоящи си страни към преговори.

Както напомня Егорченков, интересите на Русия в Либия не се изчерпват с петрола. „Има и други интересни икономически сфери, зони, където Русия може да влезе. Преди войната, в частност, ние участвахме в строителството на железопътни линии, а Либия е голяма страна, със сложен климат и там имат нужда от железници“, заяви той.

Накрая има военно-техническо сътрудничество, което, както напомня Егорченков, по времето на Кадафи е много плодотворно и не се ограничава с продажбата на оръжие, а носи комплексен характер, в това число с либийски специалисти.

„Всички тези сфери трябва, както ми се струва, да бъдат реанимирани в нашите двустранни отношения“, смята експертът. При това не е важно коя фамилия ще управлява , защото тези сделки са взаимноизгодни и за двете страни.

46-годишният Кадафи на теория може да създаде някаква трета сила, която да бъде поддържана от тези либийци, които са недоволни, че за властта претендират Сарадж и Хафтар. Но не трябва да се надценяват и неговите шансове за успех. Образът на Кадафи привлича тези либийци, които са се уморили от безкрайната война на всеки срещу всеки , но други са отблъснати. Внимателната реакция на Москва към предложението на Сейф ал Ислам за дружба не е случайна. Но е важно с него да се поддържат работни отношения, както и с всички участници в конфликта, бе подчертано от Богданов.

Напомняме, че в течение на седем години Кадафи се намира в ръцете на т.нар Зинтански бригади – опълчението на племето зинтан, играло важна роля в свалянето на Кадафи. Племето упорито отказваше да го предава на Международния наказателен съд или на съда в Триполи, задочно осъдил сина на диктатора на смърт. Видимо Кадафи-младши е станал част от някаква сложна интрига, играна от Зинтанските бригади. През юни миналата година те освободиха пленника.

Юридически Сейф ал Ислам се смяташе за освободен благодарение на всеобщата амнистия, обявена през 2015 т. от един от парламентите на Либия (в страната вече има два парламента, които не се признават взаимно). Остава загадка как може да се амнистира човек, осъден на смърт.

В Либия, както и преди, изобщо се случват удивителни неща. Сред множеството сили, които контролират нейната територия, две са най-влиятелните. В западната част на страната, в столицата Триполи, се намира правителството на националното съгласие (ПНС) начело с министър-председателя Фаиз Сарадж. То е сформирано при поддръжката на Съвета за сигурност на ООН.

В източната част на страната, в Киренайка, действа Либийската национална армия начело с фелдмаршал Халифа Хафтар. Той казва, че се подчинява на едно от правителствата на Либия, заседаващо в град Тобрук, но на практика провежда собствена политика. Често казват, че Русия поддържа Хафтар, САЩ – Сарадж, но в действителност всичко е значително по-сложно.

Достатъчно е да се каже, че Хафтар някога живееше в САЩ и дори се смята за сътрудник на ЦРУ, а Сарадж нееднократно влиза във връзка с руското ръководство.При всички обстоятелства, резултат от договореността между тези две политически сили стана и решението догодина да се проведат президентски избори.

Превод: В.Сергеев