Догодина или по-догодина предстои поредната циклична криза на глобалната икономика. Време й е. Този път, за разлика от 2008, големите финансови играчи поне го признават публично.

Перспективата е да имаме същото управление и реакцията да бъде отново безумно дясна. Вместо да смекчава удара, идващ отвън, да го усилва.

През 2009-2010 това се изрази в серия мерки, известни като остаритет, затягане на коланите или Малка пица. Намаляване на държавните заплати, задържане на минималната работна заплата, на пенсиите, прекратяване на хиляди сключени договори за държавни поръчки, верижни фалити, неуредени задължения за милиарди, ембарго върху кредитите, силна безработица и емиграция. Макроикономически, това е все едно да изключиш печката и да отвориш прозореца, защото е дошла зима. Или да лекуваш грип, като се заразиш с туберкулоза.

Имаше пример за точно обратната, правилна реакция - Полша. Затова само нейната икономика не се сви, ами нарасна. И запази по-високото ниво и темпове след края на кризата. Нищо, че и там управляваха десни.

Десни, десни, ама икономисти все пак. Нито си сложиха за министър някакъв буквояд от прашните коридори на Световната банка, нито си правеха харакири по команда на Европейската комисия. Може би защото си вярват, че на Полша й е отредено величие, може би са имали покровители. Това не знам и няма значение.

Питаме се, защо изоставаме и от Източна Европа? Ами защото сме отличници, затова. Тук глезотии като икономическа политика в полза на България не са ни нужни. Полезността на мерките се оценява по горчивината на хапчето, дори да е отрова.
Политическите трусове ще ни бъдат най-малката грижа.