Изразът Deep State („Дълбока държава”) се корени в политическия лексикон на Америка, но реалността, която стои зад него, няма ясно определение. С този израз обичайно се обозначава някакъв бюрократически Голем, конгломерат на представителите на военните, финансовите, разузнавателни структури, това е задкулисна мрежа, държава в държавата, със силата да налага решения върху законните органи на властта, а често и подменяйки ги.

Този израз се ражда не в САЩ, а в Турция. Под дълбоката или паралелната държава (Derin Devlet) в Турция разбират влиятелната коалиция представители на специалрните служби, армията, съдебната власт и мафията. За дълбоката държава започват да говорят, когато изразът се използва от Бюлент Еджевит, който няколко пъти заема поста министър-председател на Турция през 70-те години на ХХ век. Американският експерт по въпросите на сигурността и бивш анализатор на АНС Джон Шнидпер пише в списание Observer, че Derin Devlet означава група военни и разузнавачи, воюваща с ислямистите и с кюрдските сепаратисти с подривни операции, насилие и пропаганда.

Механизмите на американската дълбока държава са описани в основополагащата монография на професора от университета „Тафтс” Майкъл Дж. Гленън National Security and Double Government (2015), основан на публикуваното през юли 2010 г. разследване на журналистите от The Washington Post „Строго секретна Америка”. Разследването се води от репортера Дан Прийст, лауреат на Пулицърска накрада през 2008 г. в най-престижната номинация „Служба на обществото” и наблюдател Уилям Аркин. Общо над този проект, който се финансира от Центъра за права и сигурност на Юридическата школа на Нюйоркския университет, работят повече от 20 журналиста.

Предмет на разследването е еволюцията на системата за национална сигурност на САЩ след 11 септември 2001 г. За десет години в САЩ изникват строго секретни градове, дори цели територии, образуващи дълбоката държава. В тази „строго секретна Америка” разследващите откриват 1271 правителствени организации и 1931 частни компании: общата численост на техните сътрудници не може да се определи, но се изяснява, че повече от 850 хил. души имат достъп до информация с гриф „Строго секретно” и примерно една трета от тях са сътрудници на частни компании.

Журналистите от The Washington Post откриват цял „антитерористичен” клъстър в покрайнините на Вашингтон, където на територията на военна база Форт Мийд се разполага Агенцията за национална сигурност и още 80 секретни агенции и организации. Според изданието подобен клъстър вкарва в икономиката на региона около 10 милиарда долара годишно. Общо на територията на САЩ журналистите от The Washington Post откриват още три такива „закрити градове”. Въпреки техните мащаби, се знае малко за секретните градове. Като правило няма табели на водещите към тях градове, домовете и улиците може да нямат имена. За приближаването до такива градове може да се разбере, когато GPS-навигацията започне да се държи странно, изкривявайки данните за разстоянието до обектите, предлагайки нелогични маршрути.

Разследването на The Washington Post не е единственият опит да се проникне в тайния свят на дълбоката държава на Америка. Военният анализатор Майк Лофгрен, 30 години работил в бюджетната комисия на Конгреса на САЩ, в края на краищата се отвращава от случващото се в американските коридори на властта. Той напуска Капитолия, излиза от Републиканската партия и пише книгата „Партито (Партията) приключи: Как републиканците полудяха, а демократите станаха безполезни, а средната класа измамена”. Книгата вижда светлина през 2013 г.

През 2014 г. Майк Лофгрен публикува есето „Анатомия на дълбоката държава”, в която се опитва да определи дълбоката държава като хибрид между Корпоративна Америка и структурите на националната сигурност. Лятото на 2017 г. в едно свое интервю той повтаря своите основни изводи.

„Става дума за това, което е скрито пред очите ни. Това е нещото, за което знаем, но не можем да свържем фактите. Всички знаят „Уол стрийт” и неговите безчинства. Той изстисква парите от страната, както той си може. И в ръцете му е корпоративното и политическото управление. Това е важен въпрос на нашето време, който преминава през нашата история за последните три десетилетия. Изглежда, че никой не свързва изчезването на нашата конституционна държава с тази друга, дълбока държава, действаща неконституционно и без ограничение от страна на тези, които я управляват”.

Лофгрен изброява държавните и корпоративни структури на Америка, които според него, си взаимодействат и образуват тази задкулисна симбиоза, която е в същността си Дълбоката държава.

„Изпълнителната власт. Всички правителствени специални служби. Пентагонът. Системата за национална сигурност. Държавният департамент. Хазната във връзка с тази симбиоза с „Уол Стрийт, неголяма част от съдебната система – така наричаните надзорни съдилища на външното разузнаване. Още и самия „Уол Стрийт”, военно-промишленият комплекс, Силициевата долина и корпорацията. Това е симбиоза от всичко изброено.

Към дълбоката държава Лофгрен отнася също няколко ключови федерални съдебни съдилища като Окръжните съдилища на Източен окръг Вирджиния и Южен окръг Манхатън, където се провеждат секретни дела, отнасящи се до националната сигурност. Вероятно днес Лофгрен би причислил към структурите на дълбоката държава и Федералния съд на щата Монтана, който на 8 ноември с решение на съдия Брайън Морис блокира проекта за петролопровода Keystone XL: указът за възобновяването на строителството му бе подписан от Тръмп веднага, след като стана президент на САЩ и след като през 2015 г. Обама наложи забрана за изграждането му. „Взетото от съдиите решение бе политическо. Мисля, че това е срамота”, заяви Тръмп пред журналисти на 9 ноември – 48 хил. работни места. Одобрих го”. Според Държавния департамент на САЩ Keystone XL може да осигури 42 хил. работни места по време на строителството и 35 хил. постоянни работни места в последствие.

С обещанието си да обжалва забранителната присъда на федерален съдия Брайън Морис Доналд Тръмп започва нов рунд в схватката с дълбоката държава на Америка. Способ за избягване на тази схватка той няма. Според бившия главен стратег на Белия дом Стивън Банън, дълбоката държана представлява пряка заплаха за президента Доналд Тръмп.

Превод: В.Сергеев