Отчаяните мерки могат да се доловят във въздуха в Турция - търговските зали са изпълнени с разговори за спасителна програма от Международния валутен фонд (МВФ) и възможни мерки за капиталов контрол. В сърцевината на нещата обаче има вакуум.
Централната банка и правителството до голяма степен запазват мълчание, наблюдавайки как валутата в страната потъва до рекордно ниски стойности, а САЩ налагат санкции срещу Анкара, заплашвайки да последват още. Лирата достигна до най-ниската си стойност спрямо долара за близо десетилетие в понеделник, а доходността по 10-годишните държавни ценни книжа нарасна над 20% до най-високата си стойност някога, посочва Bloomberg в свой материал.
Нещата „ще останат така, докато централната банка не се ангажира с безусловното увеличаване на лихвените проценти и ги задържи високи, докато инфлацията не се обърне", посочва Хенрик Гулберт, стратег към Nomura International Plc. „Пазарът се нуждае от такъв сериозен ангажимент", допълва още той.
И все пак тишината от Анкара – резултат от изборите през юни, които дадоха на президента Реджеп Ердоган почти абсолютна власт при оформянето на политиките на страната – е оглушителна. Ердоган е твърд критик на по-високите лихви и инвеститорите се притесняват, че той може да се окаже пречка пред по-нататъшното увеличение на лихвените проценти.
„Много е трудно да се предвиди смяна на посоката от страна на властите", казва на свой ред Пер Хамарлунд, главен стратег за развиващите се пазари към SEB в Стокхолм. „Моментът, в който Турция ще бъде принудена да се обърне към МВФ за помощ наближава", категоричен е той.
Лирата поддава на напрежението
Лирата започва да се огъва под тежестта на един от най-големите дефицити по текуща сметка сред развиващите се пазари и инфлация, която нараства все повече. От юли насам тя е три пъти по-голяма от целта на централната банка, което от своя страна води реалния лихвен процент до под 2% - най-ниското ниво от декември насам.
И макар инвеститорите да настояват за значително увеличение на лихвените проценти от централната банка, то все повече нараства консенсусът, че ще е необходимо много повече от парична политика, за да се обърне посоката на течението.
„Ще бъде шок по един или друг начин – или политически шок, или макроикономически шок, или комбинация от двете", посочва Кристофър Гранвил, управляващ директор на EMEA.
Подслаждане на ситуацията
Според него обаче начинът за „подслаждане на горчивия залък" би бил „политическо сдобряване със Запада", което до голяма степен ще „облекчи болката".
В понеделник Турската централна банка увеличи достъпа на банките до ликвидност в долари с 2,2 млрд. долара – опит да се облекчи натискът върху лирата. Валутата успя да компенсира част от загубите си, само за да падне до нови рекордно ниски стойности след това, тъй като инвеститорите възприеха хода като доказателство, че ръцете на централната банка са вързани.
Сривът на лирата не е удар само по потребителското доверие и портфейл, но също така тласка корпоративните баланси към ръба. Компаниите, които са взимали големи заеми в чуждестранна валута, сега са изправени пред нарастващо бреме заради потъването на лирата.
Компаниите седят върху пасиви в чужда валута на стойност от 337 млрд. долара при недостиг от 217,3 млрд. долара спрямо активите, по данни на централната банка. Разходите по кредити на банките също нарастват, като в рамките на година предстои падежът на дългове за над 100 млрд. долара.
Капиталовият контрол се превръща във все по-голям риск, след като властите не дават признаци за насочване към по-традиционни политики, посочва Шамайла Кан от AllianceBernstein. Но това, от което лирата наистина има нужда, е „независимост на централната банка, твърда фискална политика и програма от МВФ", посочва още тя.
