"Българите харчат най-много пари за храна. След това се нареждат разходите за сметки за дома. Това сочи анализ на „Евростат“ за финансовите характеристики на домакинствата в Европейския съюз през последната година. Най-много обичат да похапват в България, Румъния, Латвия и Естония. Според анализа на „Евростат“ през 2017 г. 30% от разходите на българите са за храна. В сравнение с храната, българите дават два пъти по-малко пари за поддръжка на дома като ток, вода, газ и отопление. Същите сметки са донесли най-голям разход за европейските ни съседи."

Така изглежда новината за данните на "Евростат", представена от БНТ. Държавната телевизия не е единствената медия, която први великото заключение, че сме най-лакомите в Европа. Титаните на българската журналистика обаче не се ли замислиха, че процентът пари, които отделяме за храна не идва от това, че сме се превърнали в Карабас Барабас, а защото просто да се пазарува храна в родината ни започва да става все по-голям лукс. В държавата със скъпите стоки и мизерните заплати изглежда като някаква магия човек да се превърне в чревоугодник. По-другите показатели обаче българинът е спестовник - ходи със старите си дрехи и обувки и пести от парно и от ток през зимата, за да се калява. 

Ако попитаме пенсионерите, процентът от свръх големите си пенсии, които харчат за храна, сигурно ще е дори 70-80 на сто. Какво излиза от всичко това? Че възрастните хора у нас пълнят торбите в супермаркетите и са толкова лакоми, че не знаят кое по-напред да си купят и какво да правят с парите си. С подобни заключения, които правят първосигнално разни колеги обикновено си припомняме народната мъдрост: "Ситият на гладния не вярва".