Наблюдаваме радикализация на недоволството, натрупана омраза, сигнали за ескалиращо напрежение. Проблемите на управляващите са основно вътрешни. БСП вече е в челен сблъсък с ГЕРБ,

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец юли 2018година под заглавие:

БЪЛГАРИЯ В ОЧАКВАНЕ НА ГОРЕЩА ПОЛИТИЧЕСКА ЕСЕН

- ПРАВИТЕЛСТВОТО В РЕЖИМ НА

„СКАНДАЛИ-ЗАТИШИЕ-СКАНДАЛИ-ЗАТИШИЕ“

- ПРЕЗИДЕНТЪТ - ОБРАЗ НА ЛИДЕР ОТ НОВ ТИП

И ЗНАКОВИ СРЕЩИ С ТРЪМП И ЕРДОГАН

- ПАРЛАМЕНТЪТ – РАСТЯЩО НАПРЕЖЕНИЕ

И ПАКТ „БОРИСОВ- НИНОВА“ ЗА МИГРАНТИТЕ

- ГЕРБ - ФИКСАЦИЯ ВЪРХУ ВРАГОВЕТЕ

И ОРГАНИЗАЦИОННА ЕНЕРГИЯ НА ЦВЕТАНОВ

- БСП - ФРОНТАЛНА АТАКА СРЕЩУ ВЛАСТТА И МОДЕЛА НА ПРЕХОДА

- ОБЕДИНЕНИТЕ ПАТРИОТИ - СИМВОЛ НА АНТИКОАЛИЦИОННОСТ

- ОФОРМЯ СЕ ГЛОБАЛНА АНТИ-КИТАЙ КОАЛИЦИЯ

I. ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ

Юли се оказа един от най-горещите политически месеци в годината.

Политическата динамика се ускори със скандали, мини-кризи, институционални и коалиционни сблъсъци, гражданско недоволство. Алгоритъмът на управлението се затвърди устойчиво като „затишие-буря-затишие-буря”.

Пропастта между управляващите и част от гражданите е изкопана.

Наблюдаваме радикализация на недоволството, натрупана омраза, сигнали за ескалиращо напрежение.

Вече може категорично да се говори за две войни - едната е между президента и управляващите и втората - вътре в коалицията „Обединени патриоти“.

Отношенията между кабинета и президентската институция минаха в режим на обвинения, а от страна на по-нископоставени участници в правителствената коалиция - и в директни обиди и нападки към президентската институция. Този конфликт ще продължи и ще се проявява на всички нива на възможния сблъсък.

В така създалата се ситуация се вижда, че рейтингът на президента Румен Радев расте, тоест среща широко обществено одобрение, което му дава стимул да продължи в същата посока. Реално президентът не генерира политика, а използва серията от грешки на управляващите, които посочва и ревизира с инструментариума на президентската институция.

Обединените патриоти са аксиома по анти-коалиционност. Те не издържаха на напрежението и отговорностите на властта. Партньорите не спират със скандалите и се обвиняват взаимно в корупция, лобизъм, връзки с олигарси, обслужване на чужди интереси, сриване на сектори и то с конкретни имена, факти и случаи.

Всичко, което се изля публично, е катран за ушите на специфичния националистически електорат. „Обединените“ патриоти най-вероятно ще свършат по-лошо от реформаторите.

През юли управляващите написаха учебно помагало как не се прави политика и политическа комуникация. Липсва стратегическо мислене и приоритети. Хвърлят се от тема в тема – председателството, китайците, някой и друг законопроект. Направиха серия от грешни ходове, които ги докараха до кризисно ниво на функциониране на кабинета. Ротацията на министри, които да са на амбразурата на скандала, играе ролята на моментен гръмоотвод, но натрупа огромно напрежение върху цялото правителство. За всеки нововъзникнал проблем се „купува“ време, а не се търси и намира трайно решение. Нито една тема не е окончателно и консенсусно затворена - от най-големите до най-малките: ЧЕЗ, името на Македония, протестите на майките, превозвачите, търговците на горива, чумата по животните, АЕЦ „Белене“ и т.н.

Огромен импакт върху политиката през изминалия месец оказаха две решения: на КЗК за стопирането на сделката за ЧЕЗ и на Конституционния съд за Истанбулската конвенция. Това може да се определи като знак, че управляващите отстъпват по казуси с потенциал да предизвикат високо обществено напрежение, а оттам – евентуални предсрочни парламентарни избори и обрат в електоралните нагласи. Управляващите владеят широк спектър от инструменти, с които могат пряко да влияят върху политиката в желаната от тях посока.

Решението на Конституционния съд, че Истанбулската конвенция е в противоречие с българската Конституция има исторически характер. Създаде се прецедент, който ще има паневропейски отзвук и ще бъде интегрална част от започващата кампания за избор на Европейски парламент.

Продължават сигналите за разминавания между премиера Борисов и парламентарната група на ГЕРБ по въпроси от управленски и законодателен характер (закон за акцизите, декларацията за връщане на мигранти, ветото на президента върху Закона за приватизация).

Премиерът успява да наложи авторитета си в партията, но вече е видно, че тече и насрещен процес на еманципация сред депутатите.

Правителството генерира антиевропейски настроения от собствените си грешки в политиката, както много ясно се видя в случая с масовото умъртвяване на животни в Ямболско. Управляващите направиха много лош анализ и подценяване на ситуацията в точка, която се оказа чувствителна. Българската култура е свързана исторически с животните и отглеждането им. Мантрата за непробиваемата ограда по границата бе оборена от самите управляващи, които обявиха, че болестите по животните са дошли от Турция. Разминаването в датите на документите за евтаназия (4.07) и протокола с пробите от лабораторията (9.07) показва административно своеволие и немощ. Създаде се комуникационен и институционален хаос, който разпали страстите и генерира нови антиправителствени настроения, независимо от това каква е истината.

Проблемите на управляващите са основно вътрешни.

В законодателната си дейност управляващите не работят приоритетно по закони със силна социална чувствителност и граждански искания, а само по такива, които смятат, че са важни – приватизация, акцизи, горива. От друга страна, демонстрират отказ от взимане на непопулярни решение и се съгласяват с всичко – президентско вето, акциз върху бирата, прием на бежанци.

Управляващите не могат да овладеят казуса с гладната стачка на дисидента Николай Колев-Босия. Когато си направил грешката, граничеща с глупост, да създадеш парламентарна комисия по неговия случай, поне трябва да сложиш знакови имена в нея, а не безлични и анонимни депутати. Те няма как да застанат сериозно пред човек, който е отдал живота си на каузи, дори да приемем, че подходът му понякога е месиански и налудничав. Николай Колев-Босия вече е символ. Саможертвата му ще има силен морален удар върху управлението, който е подценен и неразбран.

След година и два месеца от съставянето на кабинета лидерът на парламентарната група на ГЕРБ употреби за мандата глагола „добутаме“, което показва начина на функциониране и движение на правителството и управляващата коалиция.

Очевидно е, че в правителството има страх от провеждането на предсрочни избори, което се видя кристално ясно и след коалиционния съвет (26.07), на който медиацията на Борисов успя да овладее вербалните и физически сблъсъци и скандали между патриотите.

Този страх генерира готовност за всякакви компромиси, което е пагубно за бъдещето.

БСП вече е в челен сблъсък с ГЕРБ, което се вижда от посланията на партията от традиционния събор на Бузлуджа („Шайката си отива, народът остава” – Корнелия Нинова; „Ние не искаме да свалим правителството, ние искаме много повече” – Елена Йончева).

Нинова декларира категоричен курс към предсрочни избори и опит за атакуване на властта през есента. Стъпка в тази посока е и предложеният за обществено обсъждане проект на управленска програма „Визия за България“.

ГЕРБ изпуснаха времето на радикални реформи, които се правят в първата година от управлението. Европредседателството им даде, но им отне много от ценния управленски времеви ресурс. Партията изглежда фиксирана върху „враговете”, макар и склонна на отстъпки и компромиси по редица теми (мигранти, Истанбулска конвенция, президентско вето).

Има разминаване между агресивния тон, демонстриран по пресконференции от представители на ГЕРБ, и консенсусните действия на премиера.

Събитията от последния месец изведоха като все по-често споменаван от анализаторите вариант за предсрочни парламентарни избори през есента или през пролетта на следващата година.

Срещата на върха на НАТО в Брюксел мина под знака на обвиненията, исканията и натиска от страна на американския президент за споделяне на финансовото бреме на организацията.

От своя гледна точка Доналд Тръмп е прав – иска да се изпълнява договореното и да спестява пари на собствената си държава. От съюзническа гледна точка обявяването от него на ЕС за враг е скандално и към атмосферата на подозрение прибави и недоверие между съюзниците.

Поведението на председателя на Европейската комисия Жан -Клод Юнкер, който бе пиян по време на събитието, изпрати към целия свят много лош сигнал за немощ, импотентност, риск. Въпреки че Юнкер е твърд по определени въпроси (преговорите с американците и китайците например), състоянието му е имиджово пагубно в ерата на силните лидери и политическия маркетинг. Шефът на европейските бюрократи, клатещ се и изведен на инвалидна количка, изглеждаше декадентско и патетично на фона на целеустремените и енергични световни лидери – Тръмп, Путин, Трюдо, Си Дзинпин, Абе, Макрон.

Юнкер се превърна в символ на жалкото състояние, до което е стигнало лидерството на Евросъюза. Море от кризи и един пиян старец начело – реминисценция на Елцинова Русия.

Не случайно напоследък аналогиите с късната Римска империя придобиват широка популярност – безконтролно нахлуване на мигранти, разгул на върха и превръщане на сексуалното във водещ политически въпрос. Ако Германия и Франция не решат проблема с реалното лидерство на Комисията и Съвета със сериозни, стабилни и автономни личности, ЕС може и да се срине.

Европейските избори през май 2019 ще са ключови за бъдещето.

Срещата Тръмп-Путин в Хелзинки бе анонсирана като едно от геополитическите събития на годината. От нея не произлезе нещо съществено като новина с глобални последствия. Очевидно се търсят и намират допирните точки между двамата лидери – Хилари Клинтън и Китай. Първото е символ на либералния ред, който е отрицание на политиката на двамата лидери. Второто е споделената опасност.

Нито Руската федерация, нито Съединените щати имат интерес Китай да се превърне в новия световен хегемон. За Вашингтон това е край на мястото му на световен флагман. За Москва, която предпочита многополярния свят, е замяна на един хегемон с друг и то разположен в задния ѝ двор. Глобалният експанзионизъм на Пекин плаши руската и американска страна. Реално американците, западноевропейците и руснаците вече изпитват сериозни резерви към китайските амбиции и демонстрират публична загриженост от този факт.

По време на срещата на Тръмп с Юнкер във Вашингтон бе обявено, че е постигната договорка за прекратяване на търговската война и отмяна на наложените през последните месеци мита. Новото е увеличаване на доставките на втечнен газ от Съединените щати за ЕС. Двигател и на тези преговори, както при Тръмп-Путин, се оказа притеснението от китайското навлизане в Европа.

Отношението на Тръмп към „съюзниците“ от ЕС, НАТО и Далечния изток ускори търсенето и задълбочаването на различни нови конфигурации и партньорства. Два процеса получиха тласък в този аспект – икономическите споразумения и създаването на обща европейска армия. ЕС подписа историческо споразумение за свободна търговия с Япония, което обхваща икономиките на близо 1/3 от развитите страни на планетата. Това е от изключително значение за променящия се световен ред. Споразумението трябва да влезе в сила от края на 2019 година с акцент от европейска страна върху износа на храни към огромния и богат японски пазар.

България може да влезе в тази ниша. София е най-старият партньор на страната на изгряващото слънце в Европа, отношенията са проверени през годините, независимо от политическите режими в двете страни, има солидна икономическа основа за развитие.

Многократно сме писали, че докато всички са емоционално запленени от възможността за използване на китайските финансови и инвестиционни инструменти, за които така или иначе закъсняхме, ние трябва да се придържаме към традиционните си партньорства и пазари в Азия, които останалите пренебрегват – Япония, Индия, Южна Корея и да се работи за нови – Сингапур, Пакистан, Малайзия.

Съдържание:

I. ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ

II. ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ

ПРАВИТЕЛСТВОТО ТРЯБВА ДА СЕ ОБЪРНЕ ПЪРВО КЪМ САМОТО СЕБЕ СИ

ПРЕЗИДЕНТЪТ – СРЕЩИ С ТРЪМП И ЕРДОГАН И ПРОДЪЛЖАВАЩА ВОЙНА С ГЕРБ

НАРОДНО СЪБРАНИЕ – ИЗТОЧНИК НА НАРАСТВАЩО НАПРЕЖЕНИЕ

III. ПАРТИЙНА И ПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА

ГЕРБ СЕ ФИКСИРА ВЪРХУ „ВРАГОВЕТЕ”

БСП ТРЪГНА ФРОНТАЛНО СРЕЩУ ГЕРБ И МОДЕЛА НА ПРЕХОДА

ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ – ВОЙНА ВЪВ ВСИЧКИ ПОСОКИ

ДПС – ПОВЕДЕНИЕТО НА ПАТРИОТИТЕ ПОТВЪРДИ ТЕЗАТА НА ДВИЖЕНИЕТО, ЧЕ ТЕ СА ВРЕДНИ ЗА ВЛАСТТА

МАРЕШКИ – В ПЕРСОНАЛНА ВОЙНА СРЕЩУ ЛИДЕРА НА ВМРО

ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИ ПАРТИИ

ПРОТЕСТЪТ НА МАЙКИТЕ КАТО ТЕСТ ЗА СТАТУКВОТО

ДВОЕН СТАНДАРТ И ПРОТЕКЦИЯ В СЛУЧАЯ „СУЛТАНКА ПЕТРОВА“

МЕДИЙНА СРЕДА, ПУБЛИЧНИ ГОВОРИТЕЛИ, ПРОПАГАНДА И ФАЛШИВИ НОВИНИ

IV. ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА

СЕДМИЦАТА НА ТРЪМП

ГЕРМАНИЯ В ДЕБАТ ЗА СТИВ БАНЪН И ЙОЗИЛ

РУСИЯ СЪЗДАВА СОБСТВЕНИ ОФШОРНИ ЗОНИ

МАКЕДОНИЯ – РЕФЕРЕНДУМ НА ДНЕВЕН РЕД

ТУРЦИЯ СЛЕД ИЗВЪНРЕДНИТЕ ИЗБОРИ

ГЪРЦИЯ – НАПРЕЖЕНИЕ С МОСКВА, БЕДСТВИЯ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС В РАЗВИТИЕ

КОСОВО В МНОГО ВАЖНИ ПРЕГОВОРИ СЪС СЪРБИЯ

V. СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ

НАСТЪПЛЕНИЕТО НА КИТАЙ - ДЕЙСТВИЯ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЯ

Анализът е изготвен от Авторски колектив в състав:

Д-р Калоян Методиев

политолог

Валерия Велева

Изпълнителен директор на

Институт за стратегии и анализи

Таня Джоева

Институт за стратегии и анализи

Борислав Ангелов (Русия)

Петър Воденски(Турция)

д-р Пламен Христов (Гърция)

Михаил Кумчев (Македония)

д-р Антон Панчев (Косово)

Пълният му 72-страничен вариант е достъпен само за абонати.

За контакти и абонамент - 0878 852 713